КРИМИНАЛНО

ТЪМНАТА СТРАНА НА ЖИВОТА

Изгубена в Рая: Изчезването на малката Мадлин Маккан остава мистерия

Историята с изчезването на тригодишната Мадлин Маккан е може би най-обсъждания случай на изчезнало дете в съвременната история, а заобикалящата я мистерия продължава да бъде все така необяснима. Изминали са 12 години от онази фатална вечер, в която двама родители останаха без своето момиченце и въпреки усилията на полиция, частни детективи и доброволци да стигнат до истината, случаят упорито отказва да бъде разкрит.

Онова, което отличава Мадлин Маккан от много други изчезнали деца по света, е че медиите буквално се влюбват в нейния случай. Всички предпоставки за това са налице – симпатично семейство, с което повечето британци и въобще хора от западния свят биха могли да се идентифицират, и малко беззащитно момиченце, изчезнало в нощта по време на лятната почивка на семейството в едно от най-безопасните места в света.

Изгубена в рая

Само на около 2-3 часа полет от Великобритания се намира Португалия, в чиято най-южна област се простира 150-километровата крайбрежна ивица на област Алгарве с нейните невероятни плажове от бял пясък и кристална вода. Достъпните цени, екзотичната природа, топлото средиземноморско слънце и малките крайбрежни ресторантчета, предлагащи невероятно вкусна морска храна са превърнали Алгарве в любимо и предпочитано място за почивка на хиляди британци.

На 28 април 2007 г. в това райско кътче пристига на почивка британско семейство лекари с техните приятели, също медици. Групата от общо 9 възрастни и техните деца отсяда в курортно градче със слънчевото име Прая да Луш (Плаж на светлината) в хотелския комплекс „Оушън Клъб“. Градчето е с население 1000 души и е известно като „Малка Британия“, заради концентрацията на англичани, живеещи или летуващи там.

Семейство Маккан се състояло от Джералд и Катрин и техните три деца – 2-годишните близнаци Шон и Амели и почти 4-годишната Мадлин. Настанили се в апартамент с две спални на улица „Д-р Агостиньо да Силва“ №5А.

Ваканцията минала неусетно и настъпил предпоследният ден – четвъртък 3 май. На закуска Мадлин задала на родителите си странен въпрос: „Защо не дойдохте, когато близнаците плачеха снощи?“. След изчезването й Джери и Кейти се замислили дали някой не е влизал в детската спалня още предната вечер.

Денят минал неусетно в слънчеви игри и родителите сложили децата да спят в 19:00 ч. Мадлин била облечена в розово-бяла пижама с къси ръкави, завита с любимото й одеялце и гушнала мека играчка-коте.

В 20:30 ч. Джери и Кейти се запътили да вечерят в близкия тапас бар заедно с останалите възрастни от компанията, кръстена по-късно от пресата „Седморката от Тапас“. Тапас представлява типично испански традиционен начин на сервиране на мезе на съвсем малки порции. В книгата за резервации специално било отбелязано, че групата държи да бъде настанена точно на определена маса, понеже децата им спят сами в отсрещната сграда. Всеки би могъл да прочете тази бележка, понеже книгата стояла на достъпно място.

Групата се спряла именно на това заведение, защото се намира едва на 55 м по права линия от хотела и щели да бъдат близо до децата. Всъщност действителното разстояние от ресторанта до хотела е 82 м, тъй като трябва да се мине по улицата, за се заобиколи басейна. Малка част от апартамент №5А се вижда от масата, но не и вратата му.

Вратата на терасата, гледаща към ресторанта и басейна, се заключвала само отвътре, затова родителите я оставили отворена, за да могат по-лесно да наглеждат децата. Входната врата откъм улицата била заключена. През около половин час някой от компанията отивал да провери своите и чуждите деца, като не всеки влизал в стаята на децата на Маккан, а само се ослушвали за плач или други обезпокоителни шумове. Персоналът на ресторанта потвърдил по-късно, че наистина през 15 минути или половин час някои от групата е ставал от масата.

Бащата на Мадлин направил първата си проверка в около 21:05 ч. Децата спели и всичко изглеждало наред, освен че по негов спомен бил оставил вратата на стаята им открехната, а сега тя била отворена почти докрай. Той я притворил обратно и се върнал в ресторанта. По пътя се заговорил с друг англичанин, отседнал в същия хотел.

Към 21:10-21:15 ч., отивайки да провери своите деца, Джейн Танер се разминала с Джери и англичанина, но те не я забелязали. Малко след това видяла на улицата човек със спящо дете на ръце. Не отдала на това особено значение в онзи момент.

Някъде около 21:30 ч. от масата станал Матю Олдфийлд, за да провери собствените си деца и по пътя надникнал в детската стая на апартамент №5А. Видял, че близнаците са в креватчетата си, но не можел да види Мадлин. Матю се върнал в ресторанта и казал на родителите, че всичко е наред.

Открадната!

Когато Кейти влязла в детската стая в около 22:00 ч. за поредната проверка, заварила близнаците да спят непробудно, но креватчето на Мадлин пустеело, а прозорецът към улицата зеел отворен.

В пристъп на паника Катрин се хвърлила да претърсва стаята, погледнала под леглото и в двора на хотела. От детето нямало следа. Тогава хукнала обратно към ресторанта с истерични викове: „Някой е взел Мадлин!“.

Този неин избор на думи щял по-късно да бъде подложен на щателен разбор – как е могла да знае в онзи момент, че детето не се е залутало някъде само? Защо първата й мисъл била, че някой я е откраднал? Твърдението й, че е погледнала под леглото също предизвикало съмнения, понеже отдолу нямало достатъчно място, за да се скрие дете.

Настанала суматоха. Всички се втурнали да търсят детето без никаква организация. Търсели навсякъде – из цялата територия на хотела, плажа, тенис корта, басейна, в храстите, под леглата и в гардеробите във всяка стая.

Скоро всички стигнали до извода, че трябва да съобщят на властите. Джери Маккан изпратил приятеля си Матю Олдфилд на рецепцията, откъдето в около 22:15 ч. било направено първото обаждане до полицията. Самият Джери се свързал по телефона със свой добър приятел дипломат в 22:50 ч., който незабавно реагирал на обаждането му и се заел да звъни на високопоставени чиновници, в това число и до началството на полицията в Португалия, както и в британското посолство.

Първият полицейски патрул пристигнал в хотел „Оушън Клъб“ в 23:00 – 23:05 ч. След 40-50 минути се появили още двама следователи, един фотограф и един експерт по събиране на улики.

Когато полицията в град Портиман, намиращ се на 20 км от Прая да Луш, получила сигнала за изчезнало дете, в управлението имало само двама дежурни полицаи и двама следователи. Този малък състав бил напълно нормален за това време от годината, тъй като летният сезон все още не бил настъпил. Около полунощ в Прая да Луш пристигнали полицейски служители и от други населени места в района.

Междувременно според очевидците семейство Маккан имали вид на напълно опустошени хора. Не знаели какво да правят и помолили полицията да използва кучета-търсачи. Самият Джери Маккан твърди по-късно, че португалската полиция не проявявала особено усърдие в търсенето на дъщеря му.

Все пак полицейските служители се заели да направят оглед в апартамента на семейството. В стаята на децата не се забелязвали никакви следи от борба, прозорецът и външните щори били отворени, ключалката на входната врата не била разбита.

Родителите дали на полицията снимка на Мадлин, която веднага била разпечатана и разпространена с нейното описание – висока 90 см, ляво око – синьо-зелено; дясно око – зелено с кафяво петно на ириса; коса – руса, права; облечена в розово-бяла пижама.

Полицията наредила апартамент №5A да бъде освободен и го обявила за местопрестъпление. Семейство Маккан се преместили в стаята на приятеля си Дейвид Пейн. Въпреки това апартамент №5А бил запечатан чак на следващия ден в 10:00 ч. А криминалистите се заели за работа чак в 13:00 ч. През това време десетки хора влизали и излизали от стаята, замърсявайки всички възможни улики.

В онази първа нощ търсенето на момиченцето било преустановено в 4:30 ч. Възобновили го на следващата сутрин с изгрева на слънцето в около 06:40 ч. – с много по-стройна организацията и полицейски кучета.

Родителите

Сякаш притеглени от слънчевите лъчи на утрото или по-скоро от полъха на трагедията, на територията на хотела се появили първите репортери. Опитали се да вземат интервю от майката и бащата на Мадлин и им задавали провокативни въпроси, намеквайки за родителска небрежност. Първите новини в медиите за изчезването на детето се появили в сутрешните новини на радио Би Би Си в 08:30 ч.

Полицията също имала доста въпроси, най-вече към родителите. Трябвало да разберат кои са тези хора – какво работят, кои са техните приятели, какви проблеми имат и как са се отнасяли с децата. Не страда ли някой от тях от депресия? Имали ли са проблеми с правосъдието? Мисли ли им някой злото? Разпитът бил дълъг и продробен.

Полицията научила, че Кейт и Джери Маккан са родени през 1968 г. и живеят в град Ротли в графство Лестършър. Принадлежат към римокатолическата църква. И двамата имат медицинско образование. Джери е кардиолог, а Кейт първо се занимавала с гинекология, после с анестезиология и накрая станала общопрактикуващ лекар.

Двамата се запознали в Глазгоу през 1993 г. и сключили брак 5 години по-късно. Няколко години безуспешно се опитвали да имат дете и мигът, в който първата им дъщеричка се появила на бял свят на 12 май 2003 г., благодарение на инвитро оплождане, бил най-щастливият в живота им. Мадлин била усмихнато и общително дете и с лекота установявала нови запознанства. Близнаците Шон и Амели се появили скоро след нея също чрез изкуствено оплождане.

Няколко версии

В първите дни на разследването полицията имала няколко версии за случилото се, като не можела да отхвърли нито една от тях:

• Детето е излязло само и се е загубило;
• Непредумишлено убийство и скриване на трупа;
• Отвличане с цел откуп;
• Отвличане с цел сексуална експлоатация;
• Отвличане на детето като свидетел на кражба или друго престъпление.

В 11:00 ч. в хотела пристигнал британския консул и историята придобила международен привкус. Още през нощта португалската полиция била поискала данните на родителите и техните приятели от британските си колеги. Тази информация все още не била пристигнала при тях, а дипломатическите сили вече работели с пълна пара.

В този момент до знанието на разследването стигнал факта, че изчезналото момиченце е било заченато инвитро. Това накарало полицията да добави в списъка си още една версия – ако Джералд Маккан не е биологичният баща на детето, възможно било то да е отвлечено от истинския му баща.

Събиране на улики

Междувременно търсенето продължавало. Проверявали навсякъде – в контейнерите за боклук, в канавките, в канализацията. Разпитвали всички гости и служители в хотела и проверявали дали имат криминално минало. Към търсенето се присъединили граничната и морската полиция. Събирали се данни от видеонаблюдението по пристанищата и бреговата линия.

Криминалистите започнали работа в апартамент №5А в 13:00 часа. Първо инспектирали вратите и прозорците, но по тях нямало следи от взлом.

Външните щори в детската стая се отваряли само от вътрешната страна. Прозорецът се отварял трудно дори от възрастен човек, а какво остава за 3-годишно момиченце. Височината от пода до перваза била 91 см, а височината на Мадлин – 90 см. Тя би могла да стигне до прозореца единствено ако се качи на леглото под него. Но по леглото нямало никакви следи, нито от дете, нито от възрастен човек.

Полицията предполагала, че ако детето е било откраднато през прозореца, похитителите са били двама – един в стаята, а другият на улицата под прозореца. Нямало никакви следи обаче в подкрепа на тази теория. Тъй като външните щори се отваряли само отвътре, похитителят е трябвало да влезе през една от вратите. Защо му е било тогава да излиза през прозореца, а не отново през вратата? Още повече, че прозорецът гледа към улицата, където рискът да бъде видян е много по-голям. Входната врата също гледа към улицата, но е малко по-закътана.

Бебешките креватчета на близнаците също се явявали пречка, тъй като се намирали по средата на и без това тясната стая. За да се стигне до прозореца, трябва да се мине през тях – с отвлечената Мадлин на ръце! Похитителят би рискувал да събуди цели ДВЕ бебета, избирайки този начин за бягство.

В стаята не били открити пръстови отпечатъци от чужди хора. При първоначалния оглед експертите веднага забелязали доста ясен отпечатък от цяла длан на външната страна на вратата на терасата, но после се изяснило, че той принадлежи на един от полицаите.

Мекичкото коте, с което Мадлин спяла, било оставено в леглото й. В случай, че се е събудила и е тръгнала да търси родителите си, тя вероятно би взела любимата играчка със себе си. Кейт Маккан твърдяла, че Мадлин не се разделя с нея.

Диванът в гостната стая, стоящ под прозореца, сякаш бил местен и после върнат неправилно на старото му място. Джералд Маккан обяснил странното положение на дивана с това, че го бил преместил, докато търсел малката.

kriminalnidosieta.com

Споделете или харесайте в социалните мрежи:
error0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ЖИВОТЪТ

Румъния и Гeрмaния ca нaй-cурoвитe държaви зa бългaрcкия шoфьoр. Причинaтa - тaм ca били oтнeти нaй-мнoгo шoфьoрcки книжки и cвaлeни нaй-гoлям брoй рeгиcтрaциoнни нoмeрa. Тoвa...

Поредна, 7-месечна ефективна присъда, ще изтърпи 48-годишният старозагорец Евгений Коцев, който през лятото беше задържан по обвинение, че упражнява лекарска професия без да има необходимото...

СДВР провежда спецоперация по издирване на феновете, показали расистки жестове по време на мача България-Англия в София. До момента петима от тях вече са открити...

Председателят на Съдийската комисия към БФС Йордан Сталев е бил арестуван като част от акцията на държавата срещу футболната централа. Разследването на прокуратурата е по...

Мъж от град Хисаря отнесе абсурдна глоба за това, че се возил в лек автомобил, без да има шофьорска книжка, пише Plovdiv24. Незнайно как ченгетата...