КРИМИНАЛНО

ТЪМНАТА СТРАНА НА ЖИВОТА

Пиетро Пачиани: Чудовището от Флоренция

В горещите летни месеци буйната зеленина в покрайнините на Флоренция е идеалното място за романтични разходки. Влюбени двойки се къпят в топлия бриз под звездното небе, обикалят по лъкатушещите пътечки и полягат на сочните ливади. Районът е също така любимо място за къмпинг. Но в 80-те години на миналия век местните влюбени и любители на природата се замисляли два пъти преди да се отдадат на удоволствията на открито.

Италианците били потресени и отвратени от продължилата десетилетия серия зловещи убийства в околностите на града, дело на загадъчен извършител, когото медиите кръщават „Чудовището от Флоренция“. Четирима местни жители са осъдени за престъпленията, но мнозина смятат, че истинският убиец или убийци са все още на свобода.

Мистерията започва

Мистерията на „Чудовището от Флоренция“ започва през август 1968 г. с убийството на 32-годишната Барбара Лочи от градчето Синя и нейният любовник Антонио Ло Бианко. Макар да била омъжена и да имала дете, Барбара била известна в града като разпусната жена и дори се радвала на прякора „Кралицата-майка“.

Във вечерта на 21 август Барбара, нейният шестгодишен син и любовникът й се връщали от кино, когато Антонио предложил да спрат в близкото гробище за един бърз секс. Синът й бил заспал на задната седалка и Барбара приела с охота. Но удоволствието им не продължило дълго. Антонио тъкмо бил почнал да сваля дрехите на Барбара, когато от мрака се появила някаква тъмна фигура и ги застреляла. След двойното убийство, нападателят грабнал сина на Барбара от задната седалка и го отнесъл.

По-късно същата нощ местен фермер бил събуден от чукане на вратата. Когато отворил, видял на прага си малко момченце с мокро от сълзи лице. „Майка ми и „чичо“ ми са мъртви“ – казало детето. Очевидно, не желайки да наранява момчето, убиецът го бил оставил пред вратата на фермера. Човекът незабавно уведомил полицията.

Детективите пристигнали на местопрестъплението в гробището, където открили край колата осем гилзи от .22 калибър. Белият автомобил алфа „Ромео“, с регистрационен номер от провинция Арецо, се оказал собственост на Антонио Ло Бианко.

Между 6 и 7 часа сутринта патрулна полицейска кола спряла пред дома на съпруга на Барбара Стефано Меле. Детективите тъкмо наближавали входната врата, когато тя се отворила рязко и Меле излязъл, натоварен с куфар и очевидно бързащ за някъде. Той почти не реагирал на новината за убийството на съпругата му и подозренията на полицаите се усилили. Меле колебливо се съгласил да говори с тях и ги придружил до управлението.

Там той казал на детективите, че не се е чувствал добре от миналия следобед и си бил останал вкъщи, като през това време бил посетен от двама души – Кармело Кутрона и Антонио Ло Бианко – и двамата любовници на жена му. По време на разпита Меле споменал за още един любовник на съпругата си – Франческо Винчи. Винчи бил арестуван през ноември 1967 г., обвинен в изневяра от собствената му жена. (До 1968 г. изневярата в Италия се е считала за престъпление при жените, а мъжете се наказвали само при по-особени обстоятелства).

Веднага щом бил освободен от затвора, Винчи отново подновил връзката с любовницата си. Барбара спяла и с тримата братя Винчи – Джовани, Салваторе и Франческо. Детективите решили да проверят твърденията на Меле и му казали да се върне на следващия ден.

Откровения

На следващия ден, 23 август 1968 г., Меле изненадал всички, признавайки, че той и Салваторе Винчи са убили Барбара и Антонио Ло Бианко. В признанията си Меле заявил, че когато съпругата и синът му не се прибрали у дома до 23:20 часа на 21 август, тръгнал да ги търси. На градския площад срещнал Салваторе Винчи и му казал, че Барбара е отишла на кино, вероятно с Антонио, и е взела детето с нея. Винчи се скарал на Стефано, че позволява на жена си да му кръшка постоянно и му казал, че трябва да сложи край на тази ситуация. Винчи носел у себе си малък пистолет и двамата потеглили към киното.

Пристигайки, заварили колата на Антонио паркирана до киносалона. Стефано и Салваторе зачакали край изхода и след известно време видели Ло Бианко и Барбара с детето на ръце да излизат от киното. Стефано и Салваторе се качили в колата си и ги последвали до гробището извън града. Стефано казал на полицаите, че когато Антонио и Барбара започнали да се натискат, Салваторе извадил малкия си пистолет от една торба и му го подал.

Стефано се приближил до колата и започнал да стреля, докато изпразнил пълнителя. Синът му се събудил от изстрелите. Стефано се върнал в колата на Салваторе и му казал, че ги е убил. Двамата мъже потеглили към моста „Синя“, където хвърлили оръжието. После Стефано се прибрал вкъщи.

Той завършил самопризнанията си с думите: „Убих жена си и любовника й, защото ми писна да бъда унижаван непрекъснато. Съпругата ми ме мамеше от години, но реших да се разправя с нея едва преди няколко месеца“.

Макар историята му да куцала на много места, като например пропускът му да спомене дали синът му го е видял и как детето се е озовало пред фермата, той бил арестуван незабавно и зачакал да му бъдат повдигнати обвинения.

На следващия ден, 24 август, полицията търсила навсякъде пистолета, но безуспешно. Един прокурор разпитал Стефано за оръжието и той бързо променил историята си, заявявайки, че вместо да го хвърли, го е върнал на Салваторе Винчи. Няколко часа по-късно Стефано оттеглил цялото си признание и започнал да обвинява брата на Салваторе Франческо Винчи. Твърдял, че Франческо е собственикът на оръжието и че той е убил съпругата му.

Две години след това двойно убийство съдът решил, че Стефано Меле е убил жена си и любовника й, воден от временно умопомрачение, и го осъдил на 14 години затвор.

Осакатяване и лудост

През 1974-а, шест години след двойното убийство, името на Стефано Меле вече отдавна било забравено, а вниманието на местните власти приковано върху друго смущаващо двойно убийство. На 14 септември детективите били извикани в района на Борджо Сан Лоренцо, северно от Флоренция. Минувач открил там телата на 18-годишната Стефания Петини и 19-годишния Паскуале Джентилкоре в паркираната им кола.

Пристигайки на мястото, детективите заварили полуголото тяло на млад мъж на шофьорската седалка на фиат 127, за който по-късно станало ясно, че принадлежи на баща му. Младежът изглежда бил станал жертва на многобройни изстрели. Нямало очевидни признаци за борба, а мястото било осеяно с медни гилзи от куршуми.

Зад колата детективите открили чисто голото тяло на млада жена, лежаща на земята. Убиецът бил разположил тялото й в зловеща поза – ръцете и краката й били широко разтворени, а от осакатената й вагина стърчал клон от лоза. На пръв поглед изглеждало, че е намушкана до смърт.

В близкото поле полицията открила чантата на жената, с разпиляно по земята съдържание. След претърсване на района и фотографиране на местопрестъплението, двете тела били поставени в торби и откарани в моргата за аутопсия.

При аутопсията бързо се установило, че и двамата са били простреляни многократно с малокалибрено оръжие. Балистичната експертиза заключила, че оръжието е модел 73-а или 74-а година, „Берета“ .22 калибър, а куршумите са от типа „Уинчестер“, произвеждан в Австралия през 50-те. Мъжката жертва била загинала от пет огнестрелни рани, а жената била простреляна само три пъти – смъртта й била настъпила в резултат на една от поне 96-те прободни рани. Предполагало се, че ножът е с острие от 10-12 см, широк 1,5 см и заострен само от едната страна.

В началото детективите се фокусирали върху трима мъже: 53-годишният Бруно Мокали – самопровъзгласил се лечител; Джузепе Франчини – умствено нестабилен мъж, който сам се обвинил в убийството, идвайки в полицейското управление по собствена воля; и Гуидо Джованини – воайор, идентифициран от голям брой очевидци като човек, който редовно шпионира влюбените двойки в района на местопрестъплението. Но доказателствата не свързвали никого от тях с престъплението и в крайна сметка и тримата били изчистени от подозрения.

Часове преди убийствата Петини била споделила със своя близка приятелка, че я тормози някакъв странен мъж.

Разследващите заключили, че убиецът е умопобъркан сексуален маниак. Без явни следи и заподозрян, когото да преследват, случаят скоро замрял.

Превратна точка

През юни 1981 г., седем години след убийствата в Борджо Сан Лоренцо, всички евентуални заподозрени били вече забравени, също като Стефано Меле. В събота на 6 юни детективите се изправили пред поредното предизвикателство, когато сержант от полицията, излязъл на разходка със сина си сред природата, случайно се натъкнал на телата на 21-годишната Кармела Де Нучио и нейния 30-годишен любовник Джовани Фоги.

Сержантът първо забелязал меден на цвят автомобил фиат „Ритмо“, паркиран край пътя. Вратите на колата били затворени, но край вратата на шофьора лежала дамска чанта с изсипано на земята съдържание. С повишено любопитство сержантът решил да хвърли поглед отблизо. Приближавайки се до автомобила, забелязал, че прозорецът на шофьора е разбит. Зад волана седяло тялото на млад мъж с прерязано гърло. Сержантът се втурнал да се обади на колегите си.

Когато се присъединили към него на местопрестъплението, детективите бързо открили тялото на жена, лежащо в подножието на стръмен насип, на около 20 м от фиата. Краката й били широко разтворени, фланелката и дънките й срязани, и най-ужасяващо от всичко – вагината й била грубо премахната. Нямало следи, нямало свидетели.

Аутопсията установила, че двамата са умрели от многобройни огнестрелни рани, докато са седели в колата. След това мъжът бил получил три прободни рани – две във врата и трета в гърдите. Изрязването на вагината на момичето било изпълнено с изключително остър инструмент, което накарало патологът да заключи, че убиецът има умения в боравенето с режещи инструменти.

Балистичната експертиза показала, че двете жертви са убити с най-малко седем огнестрелни рани от .22-калибров автоматичен пистолет с патрони „Уинчестър“. Това разкритие бързо повдигнало веждите на ветераните детективи и те поискали куршумите да бъдат сравнени с онези, открити при двойното убийство от 1974-а. Съвпадението било налице и разследващите започнали да осъзнават, че си имат работа с възможен сериен убиец.

Детективите насочили вниманието си към заклетия воайор Енцо Спалети, чийто червен форд бил забелязван паркиран на мястото на престъплението. Заподозреният дал на полицаите объркано алиби, но те били по-заинтересувани от факта, че бил говорил на жена си за два трупа и медно на цвят „Ритмо“ в 9:30 часа сутринта, казвайки й, че е прочел за тях във вестника, макар историята всъщност да излязла в пресата чак на следващия ден след откриването на телата. Спалети бързо бил арестуван за престъплението и хвърлен зад решетките в очакване да бъде съден.

И станаха осем

На 23 октомври 1981 г., само месеци след двойното убийство на Нучио и Фоги, убиецът ударил отново. Младата двойка Сузана Камби (24 г.) и нейният приятел Стефано Балди (26 г.) решили да прекарат вечерта паркирани на живописната панорама край Калензано на север от Флоренция. Влюбените пропуснали да забележат, че там ги дебне убиец. По-късно същата вечер друга влюбена двойка открила надупчените им от куршуми и осакатени тела.

Пристигайки на местопрестъплението, детективите открили до автомобил фолксваген полугол мъж, прострелян и намушкан многократно. Женската жертва лежала от другата страна на колата. Макар нейните рани да били подобни на неговите, една подробност незабавно привлякла вниманието на полицията – вагината й била отстранена по същия начин като в случая с Кармела Де Нучио.

Патологът заключил, че двете жертви са били простреляни през предното стъкло и че са били все още живи, когато са нанесени първите прободни рани. Липсвали доказателства, че някое от телата е било влачено до мястото, а за ножа се установило, че е заострен от едната страна, около 3 см широк и от 5 до 7 см дълъг.

Изрязването на вагината изглежда било извършено със същия инструмент, използван в предишния случай, но този път изпълнението било значително по-неточно. Стомашната стена била прерязана дълбоко, разкривайки коремната кухина и някои вътрешности били прободени, което навеждало на мисълта, че убиецът е бързал. Балистичната експертиза установила, че в убийството е използвана същата „Берета“ .22 калибър.

Когато новините за убийствата достигнали пресата, две отделни двойки се свързали с полицията и съобщили, че са видели червена алфа GT, управлявана от сам мъж, да се отдалечава от местопрестъплението. Детективите решили, че е време да споделят с пресата своята теория за сериен убиец, който преследва влюбени двойки. Надявали се, че медийният отзвук ще накара и други свидетели да се свържат с властите. Но очевидци не се появили, а в резултат на медийните публикации изплашените граждани се заключили зад вратите си от страх, че ще станат следващата жертва на кръстеното от пресата „Чудовище от Флоренция”.

На сутринта след убийството майката на Сузана Камби получила анонимно телефонно обаждане от мъж, който искал да „говори с нея за дъщеря й“. Няколко дни преди убийствата, Сузана била казала на майка си, че някакъв мъж я притеснява.

Детективите решили да свалят обвиненията срещу Енцо Спилети за двойното убийство от 6 юни 1981 г. на Кармела Де Нучио и Джовани Фоги, тъй като той бил зад решетките по времето на най-новото убийство. Процесът му бил прекратен и той бил освободен от затвора.

Измамни тактики

На 19 юни 1982 г. в събота вечерта убиецът ударил отново край Монтеспертоли, югозападно от Флоренция. Младата двойка Паоло Мейнарди (22 г.) и неговата приятелка Антонела Мильорини (20 г.) правели секс на паркинга близо до пътя Виа Нуова Вирджилио, когато някой се появил от храстите и открил огън. И двамата били покосени от първите изстрели и Антонела загинала почти мигновенно. Макар да бил ранен много сериозно, Паоло успял да запали колата, да светне фаровете и да включи на задна скорост.

За нещастие колата заседнала в канавката и Паоло не могъл да я изкара оттам. Убиецът не губил време и бързо стрелял във фаровете на автомобила, възстановявайки мрака, след което изпразнил пистолета си в двете жертви. После изключил двигателя, извадил ключовете от стартера и ги хвърлил в бурените. Очевидно притеснен от трафика в района, убиецът решил да пропусне зловещите си касапски ритуали и напуснал мястото без дори да осъзнае, че Паоло Мейнарди е все още жив.

За негов лош късмет, Паоло не бил намерен до следващата сутрин и умрял няколко часа по-късно, без дори да дойде в съзнание. Малко по-късно същата сутрин заместник-областният прокурор Силвия Дела Моника събрала представители на медиите в офиса си и ги помолила да разпространят една мъничка лъжа. Проницателната прокурорка искала пресата да съобщи, че Паоло Мейнарди е бил все още жив, когато е пристигнал в болницата и че е имал време да опише нападателя си преди да умре. Всички репортери се съгласили и информацията се появила в следобедното издание на вестниците. Силвия Дела Моника се надявала, че убиецът ще стане неспокоен и ще допусне грешка.

Рискованият ход на прокурорката наистина изнервил убиеца. След излизането на следобедния печат един от медиците на спешна помощ, който придружил Паоло Мейнарди до болницата, получил две телефонни обаждания от човек, който първо заявил, че е от прокуратурата, а после променил историята си и се идентифицирал като убиеца. Искал да знае какво е казал младият мъж преди да умре.

Няколко дни след убийството на Паоло Мейнарди и Антонела Мильорини сержантът от полицията Франческо Фиоре си спомнил за убийството на Барбара Лочи и Антонио Бианко, извършено през 1968 г., когато работел в Синя. Франческо започнал да се чуди дали този стар случай има връзка с престъпленията на Чудовището. По негово настояване гилзите били сравнени и тестовете показали, че същото онова оръжие – берета .22 калибър – е изстреляло куршумите „Уинчестър“ и че гилзите са дошли от една и съща кутия с 50 патрона. Пистолетът, използван от Чудовището, се оказал същото оръжие, отнело живота на Лочи и Ло Бианко през 1968 г.

Анализирайки ситуацията 14 години след убийствата от 1968-а, веднага ставало ясно, че съпругът на убитата жена Стефано Меле не би могъл да е Чудовището от Флоренция, тъй като бил в затвора както през 1974-а, така и през 1981 година. В този момент разследващите предположили, че Меле трябва да е имал съучастник – някой, който е продължил да убива след осъждането му. Самият Меле продължавал да настоява, че е невинен и отказал да съдейства на полицията.

„Криминални досиета“

Споделете или харесайте в социалните мрежи:
error0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ЖИВОТЪТ

Румъния и Гeрмaния ca нaй-cурoвитe държaви зa бългaрcкия шoфьoр. Причинaтa - тaм ca били oтнeти нaй-мнoгo шoфьoрcки книжки и cвaлeни нaй-гoлям брoй рeгиcтрaциoнни нoмeрa. Тoвa...

Поредна, 7-месечна ефективна присъда, ще изтърпи 48-годишният старозагорец Евгений Коцев, който през лятото беше задържан по обвинение, че упражнява лекарска професия без да има необходимото...

СДВР провежда спецоперация по издирване на феновете, показали расистки жестове по време на мача България-Англия в София. До момента петима от тях вече са открити...

Председателят на Съдийската комисия към БФС Йордан Сталев е бил арестуван като част от акцията на държавата срещу футболната централа. Разследването на прокуратурата е по...

Мъж от град Хисаря отнесе абсурдна глоба за това, че се возил в лек автомобил, без да има шофьорска книжка, пише Plovdiv24. Незнайно как ченгетата...