Алексей Петров винаги се е срамувал от един безспорен факт в живота си – помашкия си произход. Убитият в сряда по обяд страховит ганстер, самолегендирал се като „доцент“, „бизнесмен“ и „експерт по национална сигурност“ всъщност е роден с друго име. Когато се появява на бял свят на 23 април 1962 г. в село Бабинци, родителите му – много бедни трудови хорица, го кръщават Асан. Трите му имена са АСАН ИБРИМОВ ОМЕРОВ.
Българомохамеданският произход на Алексей Петров винаги му е бил страхотет комплекс, казват негови познати. „Той настръхваше на тази тема. Вбесяваше се, когато някой го попита дали е християнин или бегло намекне за произхода му“, разказва пред Lupa.bg човек, който години наред е бил в най-близкото му обкръжение.
„Дядо му Омер отглеждал волове, които по това време са единственото превозно средство „4 х 4″ върху каменистите чукари. От колибата му в местността Трескавец се разкрива чудна гледка – ридовете криволичат към ниското, където е сгушен Тетевен и се вие долината на река Вит. Отсреща надничат старопланинските върхове Вежен, Паскал и Баба“, пише в свой репортаж през 2010 г. журналиста Руслан Йорданов във в. „Стандарт“. Той посещава родното място на Алексей Петров във връзка с акцията „Октопод“, стартирала по това време – за да събере свидетелства на негови съграждани.
Пастирите в мюсюлманското село на върха на света не са били пощадени от превратностите на историята. При национализацията след 9 септември на дядо Омер му взимат трите крави, двата коня и 7-8 овце за новото ТКЗС. По-страшното идва през 1970 г., когато му вземат името заедно с тези на сина и внука му, както и на всички останали помаци в България. Така 8-годишният Асан се превръща завинаги в Алексей Петров. Баща му Ибрим също е прекръстен – дават му името Илия.
„Моят татко Асан го биха зверски в милицията, държаха го със седмици в килия, докато накрая склони да прекръсти и децата си. Дядото на Алексей също много го тормозиха, и той няколко нощи спа в милицията“, спомня си Ибришим от с. Бабинци. Ибришим е учил 4 години в един клас с Алексей Петров в началното школо в селото. След часовете с бъдещия мафиот гонили топка по ливадите и играли на „юф“ – нещо като овчарски голф, който се играе с криваци. През останалото време пасели конете и воловете.
„Родата на Алексей е много сиромашка. Дядо му Омер е карал трупи с воловете, после майка му Гена се грижеше за добитъка, а баща му работеше в горското“, споделя през 2010 г. пред медиите Ибришим. След 10 ноември той не връща мюсюлманското си име Ибрим, тъй като всички официални документи се водят на второто му „аз“. От Бабинци едва трима-четирима човека си връщат взетите през 1970 г. имена. В селото никога не е имало джамия, а сега, главно при погребения, викат от Галата ходжа, който пък бил родом от родопските села.
В средата на 70-те родителите на Алексей Петров се местят да живеят в близкото село Градежница, откъдето е родът на майка му Гена.
През 2009 г. Трактора вдига параклиса „Покров Богородичен“ на връх Бабинци край родното си село – за целта кара негови фирми да отпуснат над 80 000 лева за градежа. На ктиторската плоча като дарител е посочен той, с името Алексей Петров. Родното му оригинално име – Асан Омеров, е завинаги зачеркнато…
