Бандити се разделиха с имане за 7,2 млн. лв.

Бандити се разделиха с имане за 7,2 млн. лв.

Бандити, на които Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е открила разминаване в доходите, се разделиха с имане за 7,2 млн. лв. Това става ясно от информация на комисията, предоставена по искане на в. „Монитор“, за конфискуваното в полза на държавата незаконно придобито имущество през 2019 г.

Според данните на антикорупционния орган след спечелените окончателно дела срещу престъпниците в хазната е постъпило имущество за над 7,2 млн. лв. По-голямата част от него – над 5 млн. лв., е пари кеш или по банкови сметки.

„С влезли в сила съдебни решения бяха уважени искове и окончателно бе отнето незаконно придобито имущество на обща стойност 7 214 670,78 лв. В отнетото имущество преобладават паричните средства – 5 424 450, 53 лв. Отнети са също така и 37 недвижими имота (къща, търговски обекти, апартаменти, поземлени имоти), както и 119 моторни превозни средства“, подчертава пред „Монитор“ Антоанета Цонкова, която е член на КПКОНПИ и отговаря за ресор „Отнемане на незаконно придобито имущество“ (блиц с нея виж вдясно – б.р.)

Самата процедура по конфискация на бандитско имане е доста сложна и преминава през 2 или дори 3 съдебни инстанции. През 2019 г. комисията е отнела имущество по два закона – ЗОПДИППД и ЗОПДНПИ, които вече са отменени, но делата по тях са продължили по стария ред и едва сега са приключили в съда. По първия закон изискването например е било срещу лицето да има влязла в сила присъда по наказателно дело – тоест да е осъден окончателно за престъпление. Едва тогава комисията има право да внесе иск за отнемане на имуществото му в съда, независимо че запорите по него може да са наложени години по-рано. След това

делото трябва да мине през 2 до 3 съдебни инстанции

които да разгледат иска на комисията и събраните от нея доказателства за това, че произходът на имуществото е престъпен, и чак тогава се стига до конфискацията му. По втория закон процедурата може да бъде по-кратка, тъй като при него комисията не е нужно да чака осъдителна присъда на разследваното лице, достатъчно е да е събрала доказателства, че има разминаване в официалните му доходи и реалното му имущество в размер на 150 000 или 250 000 лв. Разликата идва оттам, че самият закон е поправян във времето, в което е действал – първоначално условието е било разликата да е минимум 250 000 лв., а след това тя е намалена на 150 000 лв. за 10 години.

loading...

„За по-голяма пълнота на картината би било добре да се отбележи, че през 2019 г. съдилищата спряха много дела по искове, внесени от КПКОНПИ. Причините за това са две – едната се отнася до характера на срока на проверките, извършвани от комисията. На това основание само през 2019 г. спряха 150 дела до произнасянето на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика. Втората причина е преюдициалното запитване до съда на Европейския съюз и сега, след като беше постановено решение в полза на КПКОНПИ, се надявам тези дела да бъдат разгледани, за което ще внесем молби за възобновяването им.

По едно от тези спрени дела размерът на иска е над 2 млрд. лв.

отбелязва още Антоанета Цонкова.

loading...

По процедура, след като имуществото бъде отнето в полза на държавата, то се прехвърля на Междуведомствен съвет, за да бъде управлявано или продадено. От създаването на Междуведомствения съвет до момента правителството е приело 16 решения за разпореждане с отнетото от комисията имущество, като 2 от тях са приети през 2019 г. Те се отнасят до разнообразно по вида си отнето имущество. Преобладават решенията, с които се възлага на НАП да продаде отнетото имущество по реда на ДОПК, а приходите от това да постъпят в държавния бюджет.

„Имаме информация, че през 2019 г. НАП е провела по реда на ДОПК 107 търга и 8 продажби на съсобствени имущества. Като резултат през годината в държавния бюджет са постъпили 2 142 079,76 лв. от продажба на имущество, отнето с влезли в сила съдебни решения по искове, предявени и поддържани от КПКОНПИ. Основната част на постъпленията е от продажбата на 116 недвижими имота с обща стойност 2 076 802,35 лв. и 14 превозни средства с обща стойност 27 985,77 лв. Тези данни са посочени в справка, предоставена на комисията от Националната агенция по приходите и предоставянето на тази информация е само един от аспектите на сътрудничеството ни, за което споменах. Извън обхвата на справката, получена от НАП, са приходите, събрани от публичните изпълнители като публични държавни вземания. Този способ се прилага, когато сумите, отнети в полза на държавата по искове на КПКОНПИ, не са били налични при влизане в сила на съответните съдебни решения“, обяснява комисар Цонкова.

Над 512 млн. лв. незаконно имущество – във фризера

Престъпно имущество за над 512 млн. лв. е било запорирано през 2019 г. по искане на КПКОНПИ. Обезпечителните мерки също се налагат от съда, след като комисията събере доказателства за това, че имуществото е било незаконно придобито.

Запорът е гаранция, че проверяваното лице няма да продаде, дари или прехвърли на друг имането си, докато трае цялата процедура по отнемането му и така ще ощети държавата.

„Само през 2019 г. съдът е уважил искания на комисията за налагане на обезпечителни мерки в общ размер на 512 731 905, 09 лв. Сред тях са наложените възбрани на 1263 недвижими имота – жилищни обекти, търговски обекти и поземлени имоти. Обект на обезпечителните мерки са също така и моторни превозни средства (603 броя само през 2019 г.), парични средства, вземания, дялове и акции на търговски дружества, ценни книжа“, подчертава комисар Антоанета Цонкова.

Пазят част от запорираното в НИМ и сметка в БНБ

Част от запорираното по искове на КПКОНПИ имущество се съхранява в специална банкова сметка в Българската народна банка или в НИМ. По сметката в БНБ се съхраняват парични средства с разпореждане на държавен съдебен изпълнител или ценни книжа, посочват от комисията.

През 2019 г. КПКОНПИ е сключила договор с БНБ за наем на сейф в обществения трезор. Там ще се съхраняват вещите от благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях. „Към момента такива вещи и изделия, запорирани в производства по искове на КПКОНПИ, представляват веществени доказателства по наказателни дела“, обяснява комисар Антоанета Цонкова.

Движимите вещи с културна и историческа стойност пък се предоставят за съхранение в Националния исторически музей (НИМ) или друг музей. Отново обаче, ако те представляват веществено доказателство по наказателно дело, съхранението е в правомощията на прокуратурата. В НИМ се пазят и 287 картини на стойност 1 916 615,50 лв., запорирани от гражданския съд по дело срещу банкера беглец Цветан Василев. Те представляват и веществено доказателство по наказателно дело, подсъдно на Специализирания наказателен съд.

„През 2019 г. няма запорирани вещи, които са с научна стойност, но с оглед на бъдещата дейност на комисията са пред финализиране споразумения за тяхното съхранение с Народната библиотека и Българската академия на науките“, обяснява още комисар Цонкова. Моторните превозни средства, върху които е наложен запор и които не са веществени доказателства, към момента се пазят и съхраняват в подземен обезопасен паркинг.

loading...