Бизнес партньори в Пловдив се изпокараха заради пачки с евро и коли от Италия

Бизнес партньори в Пловдив се изпокараха заради пачки с евро и коли от Италия

Дългогодишно приятелство между съдружници в пловдивски фирми за внос на автомобили от Италия завърши в съда.

Историята на аверите датира от 2006 година. Тогава двама бизнес партньори – Георги Георгиев и Марин Попов се запознали с бъдещия си съдружник Иван Василев, който по това време се занимавал с внос и продажба на коли от Италия. В общи разговори, вносителят убедил другите, че този бизнес има потенциал, но не разполагал с необходимите парични средства за развитието му в по-мащабна търговска дейност.

Година по-късно, двамата приятели се вслушали в думите му и тримата учредили дружеството „Джи Ем Ай Ауто“ ООД. В общото дружество „новобранецът“ бил ангажиран с организирането на доставките на автомобилите от Италия, а останалите финансирали закупуването и транспортирането на колите. Тримата работили успешно около година и половина, през което време между тях се създали трайни отношения на доверие и приятелство, пише „Марица“.

През пролетта на 2008-а, поради настъпилата финансова криза в страната, последвал рязък спад в продажбите на „Джи Ем Ай Ауто“ ООД, поради което вносителят напуснал дружеството. Впоследствие, макар и спорадично, той продължил да транспортира автомобили от Италия. Не след дълго останалите съдружници в дружеството започнали процедура по ликвидацията му и през март 2013 същото било заличено от Търговския регистър.

Въпреки че прекратили общия си бизнес, тримата запазили приятелските си отношения. Първите двама продължили да подпомагат дейността на вносителя, като на няколко пъти му давали пари на заем, които той винаги връщал съгласно уговорките им. Дори в края на 2012 година единият от съдружниците влязъл в ново съдружие с главния вносител, като двамата учредили „Мото трейдинг“ООД, чийто предмет на дейност отново бил търговия с автомобили.

Не след дълго, обаче,

приятелството било развалено от финансови отношения между бизнес партньорите.

През февруари 2013 година вносителят показал на единия от съдружниците снимка на ударен лек автомобил „Мерцедес“, обявен за продажба в Италия, убеждавайки го, че може да му го достави срещу цена от 5000 евро. Той се съгласил и му поверил сумата от 5000 евро, като за плащането издал нотариално заверен Запис на заповед. Съгласно устната уговорка между двамата, колата щяла да бъде докарана до 20-30 дни. Впоследствие, обаче, вносителят няколко пъти ходил до Италия и докарвал различни автомобили, но така и не доставил обещаната кола, заявявайки, че документите ѝ все още не били готови. Започнал да убеждава приятеля си да си смени автомобила, като му заявил, че може да му намери по-нов модел от неговия, леко ударен, но на изгодна цена. Предложил да достави изгодно автомобил и на съпругата му. В тази връзка бизнесменът му връчил пари за доставка на два автомобила с марка „Мерцедес“ – съответно 6500 евро и 5000 евро, както и сумата от 3800 евро за наемане на автовоз, с който колите да бъдат доставени до България. На датите, на които била връчена всяка от трите сумите, бил издаван Запис на заповед

Вносителят отново бавил и увъртал.

Заявил, че поради неуредица в документите, автовозът от Италия не бил пристигнал. После обявил, че документите на автомобилите били изгубени и щяло да отнеме много време да се извадят дубликати. Тогава приятелят му и съдружник започнал да се съмнява в действията му и прекратил съдружието си с него в общата им фирма „Мото Трейдинг“ ООД, като му продал своя дял.

След няколко дни извършил справка в Търговския регистър относно вписването на продажбата, когато с изненада установил, че върху дружествените дялове на вносителя са били наложени запори на основание заповеди за незабавно изпълнение, издадени в полза на взискател „Банка ДСК“ вследствие на неизпълнени парични задължения.

Горните обстоятелства породили съмнение у бизнесмена в добросъвестността на авера му вносител. В последствие, в проведен разговор с бившия му съдружник от първята фирма научил, че по сходен начин и той му е дал пари, които така и не му били върнати.

Анализирайки събитията, двамата приятели и бивши сътрудници

счели, че умишлено са били въведени в заблуждение

и депозирали жалби пред Районната прокуратура.

Соченият за виновник оспорил показанията на приятелите. Обяснил, че се намирал във ВМИ – Пловдив, когато единият от съдружниците е отишъл при него и за свое спокойствие поискал от него да подпише 3 броя запис на заповед за суми съответно 6500 евро, 5000 евро и 3800 евро, без действително да е имало предаване на такива парични средства в момента на подписването им. Вносителят не е отрекъл, че дължи въпросните суми, но твърди, че същите са стари задължения, произтичащи от учредяване на общия им бизнес, в който аверът му имал повече инвестиции, а не от поет ангажимент за доставяне на автомобили.

Малко след подписване на записите на заповед, вносителят бил диагностициран с карцином на бъбрека, което наложило извършването на спешна операция. Лечението му продължило няколко месеца, през който период дейността му с внос на автомобили била преустановена. След претърпяната хирургична интервенция, той не успял да се възстанови напълно и да изпълнява пълноценно ежедневните си дейности. С решение на ТЕЛК му била определена 86% неработоспособност с определени противопоказания за тежък физически труд.

Развел се със съпругата си.

След като разбрали за тежкото онкологично заболяване, съдружниците му съчувствали и предложили да му помогнат с каквото могат, като се разбрали да изчакат с доставките на колите.

През септември 2013 година вносителят отново започнал да доставя автомобили от Италия. Тогава приятелите му повдигнали въпроса за автомобилите, за които му платили, като той им обяснил, че тъй като дълъг период от време на бил ходил до Италия, въпросните автомобили, които бил капарирал, вече били продадени на други клиенти, а междувременно той вложил част от дадените му средства в други коли и се налагало първо да достави и продаде тях, след което щял да им върне дължимите суми.

През март 2014-та година вносителят отново поискал финансова подкрепа от единия от съдружниците, тъй като имал намерение да натовари един автовоз с коли от Италия, които да продаде в България, след което да му върне дължимата сума от5 000 евро по Записа на заповед. Приятелят му и този път му се доверил, понеже се познавали отдавна и имал информация, че неговия авер притежава земеделски земи, които могат да послужат като обезпечение при евентуално неизпълнение от негова страна. Така двамата

сключили договор за заем от 13 март, нотариално заверен, за посочената сума.

Районна прокуратура – Пловдив е прекратила воденото досъдебно производство, като изложила мотиви относно липсата на достатъчно доказателства за извършено умишлено престъпление от общ характер, както и, че е налице гражданскоправен спор между страните.

Съдружниците са атакували решението на прокуратурата в Районния съд, но той е потвърдил решението на държавното обвинение.