Борислав изгори живи жена си и бебето и се обеси в затвора

Борислав изгори живи жена си и бебето и се обеси в затвора

Сутринта на 18 ноември 2002 година луда паника обзема хората от блока на бул. „България“ 24 в Пловдив. По стълбището е непрогледно заради дим, хора един през друг загряват телефоните на полицията и пожарната, пише „Марица“. Екип от огнеборци пристига за минути и се натъква на ужасяваща гледка – два овъглени трупа, на жена и дете. На терасата откриват мъж с порезни рани. Всичко изглежда като инцидент – пожар, погълнал двама души, но истината за трагедията се оказва съвсем различна.

Съпрузите Борислав и Светла Димитриеви се запознават в Медицинския колеж в Пловдив, учат за рехабилитатори. Заживяват в двустаен апартамент на бул. „България“, собственост на бабата на Светла, която прехвърля жилището на младите.

В семейството цари идилия или поне така изглежда. Светла се грижи за домакинството. Готви, гледа двете им деца ​- 12-месечния Георги и 6-годишната Габриела, поддържа апартамента безупречно чист, защото съпругът й Борислав не понася дори малко прах и зацапани повърхности. Манията за чистота наследява от майка си, която тогава е аптекарка в Брацигово.

Димитриев трудно се застоява на едно работно място. Първо пробва като масажист по различни хотели, после е назначен в Спортния диспансер. За кратко работи като рехабилитатор на футболистите на „Ботев“ – Пловдив, но там не му харесва и не се застоява дълго. Решава да замине за Кувейт. Бързо се връща, тъй като не понася жегите и прекалено дългото работно време. Като се прибира в Пловдив, постъпва в Туберкулозната болница. След известно време напуска поради ниско заплащане.

Заради подобни неудачи и безпаричие в семейството на Борислав се застопорява камъкът на раздора. Стига се до фаталния 18 ноември 2002 година. В 9 часа сутринта грижовната Светла оставя дъщеря си в детската градина и се прибира вкъщи. Малкият Жорко си играе, а съпругът й Борислав е изключително изнервен, дразни се от шума, който вдига детето. Следва жесток скандал. „Нетърпимо е. Парите все не стигат, нямаме изход. Вината не е в мен. Където и да отида, плащат малко, гледат ме накриво и все искат да ме излъжат и използват“, крещи Борислав. „Нали ти давам цялото майчинство, ти разпределяш парите. Утре пак отиваме да чакаме на борсата. Може да те наемат на по-висока заплата. Ще се справим, както винаги досега. Не викай пред детето“, отвръща Светла.

loading...

„Каквото искам ще правя. Мъж съм и командвам. Накарай бебето да млъкне и да не ми лази в краката. Да не събаря чашите“, продължава да вика съпругът.

Скандалът преминава в жестокост и насилие. Борислав се нахвърля върху Светла с юмруци и ритници. Проска я на земята, а малкият Жорко започва да пищи от ужас.

loading...

Яростният баща го хваща и го зашеметява с два удара по главичката, след което го блъска в пода. Писъци и викове изпълват апартамента на младото семейство. Мъжът блъска с юмруци Светла и бебето, докато всичко притихва. Момченцето лежи укротено под масата с разперени ръчички, а Светла не помръдва. В един момент леко протяга ръка към бебето, но това не остава незабелязано от Борислав. Той се привежда над жена си и започва да я души. Понеже не се съпротивлява, я оставя. Отива в кухнята, взима стъклена бутилка с разредител за боя, залива хола и драска клечката. Светла и малкият Жорко изгарят живи като факли. Бащата грабва ножа, с който преди час е рязал хляб за сина си, излиза на терасата и си порязва корема на две места.

Към 10.30 часа съседите на Димитриеви в блока изпадат в паника. Звънят в полицията и пожарната, тъй като са чули крясъците, а и виждат гъст дим да се стеле по стълбището. Огнеборците пристигат светкавично. Първо се опитват да влязат през желязната входна врата на апартамента, но тя е заключена. Не успяват да я разбият, затова използват стълба, за да влязат през терасата. Там откриват Борислав, който лежи и им сочи раните си. Вътре в жилището се натъкват на два овъглени трупа – на 30-годишната Светла и на бебето.

Агресивният мъж е закаран в болница. Раните му са повърхностни и след два дни е изписан.

Заключението на полицията – заслепен от ярост, от безпаричие и неудачи в работата, Борислав посяга на съпругата и сина си.

„Не, не е вярно. Не съм извършил престъпление. Когато видях пламъците, отидох да търся бебето. Беше голяма тъмница. От дима не се виждаше нищо. Припаднах в пушеците и не успях да отключа предната врата“, оправдава се пред съда Димитриев и плаче. Когато полицаите му свалят белезниците, той пада до банката и се държи за сърцето.

Шест месеца след трагедията, на Разпети петък 2003 година, Борислав е в килията си в Пловдивския затвор. Решава да избере смъртта пред ужаса да живее без семейството си. Изчаква съкилийниците му да отидат на вечеря в столовата, слага примката на таблата на леглото и увисва. Малко след това е откаран в болница, където умира. Надзирателите намират предсмъртна бележка, адресирана до родителите на Борислав. Тя гласи: „Скоро всичко свършва, няма да се притеснявате“.

Светла и бебето са положени в общ гроб в Пловдив, а Борислав е погребан в Брацигово. Оцелялата след касапницата Габриела заживява при родителите на Светла.

Гибелният гняв на неудачника

Близките и приятелите не могат да проумеят причината за нещастната развръзка в семейство Димитриеви, което смятат за добро.

„Не обичаше трудностите. Последните години се чувстваше неудовлетворен от живота. Гнева от неудачите си го изкарваше на Светла. Борислав беше мнителен. Когато се събирахме в компания, ако някой обсъждаше недостатъците на друг, приемаше, че са намеци за неговия характер. Ставаше раздразнителен и избухлив“, разказват негови приятели.

Родителите често виждат дъщеря си Светла с насинено лице, но не смеят да се намесят в семейните отношения.

„Светла си го обичаше Борко, но имаха конфликти. Веднъж гледахме сериала „Дързост и красота“. На дивана бяхме седнали с Габито и Светла. Върна се Борислав и започна да крещи защо телевизорът е включен на друг канал. Хвана съпругата и детенцето, отведе ги в другата стая. Взе да ги бие и да вика, но Светлето не даваше да казвам на родителите й“, разказва баба й Станка след трагедията.

„Влезеше ли вкъщи, първо сядаше на дивана, а после лягаше на него. Габито веднъж мина пред телевизора, без да се наведе. Борислав се ядоса, защото му препречила екрана. Скочи, хвана момиченцето и започна да го бие. Душата на Светлето плачеше, но не смееше да противоречи, за да не стане по-лошо. Борислав настояваше жена му да го придружава навсякъде. Беше нервен, но тя търпеше и мълчеше. Следваше го като хайванче. И си отиде тихо, както и живя“, спомня си още възрастната жена.

loading...