Братът на изчезналия преди 11 дни Янек Миланов от Дупница – Марио Миланов сезира всички институции в България и Европа, както и посланиците на ЕС у нас за случая.
Припомняме, че 43-годишният Янек изчезна на 31 юли, като последно е видян да се качва в колата на приближения на Братя Галеви Васил Капланов-Каплата. Той е разпитан, но освободен.
Преди това Миланов е подлаган на системни заплахи и атаки срещу негово имущество – автомобилът и апартаментът му в жк „Бистрица“ са неколкократно нападани.
ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
С настоящия сигнал Ви информирам за възникнал инцидент на 31.07.2020г., малко след 23 ч., в гр. Дупница, Република България, при който изчезна безследно брат ми Янек Миланов и до момента е в неизвестност.
Той е български гражданин, който постоянно живее във Франция, където работи от години, но прекарва ваканциите си в България. Не е криминално проявен и няма контакти и бизнес отношения с лица от криминалния контингент.
Полицията в гр. Дупница беше сезирана за неговото изчезване още на 01.08.2020г. До настоящия момент обаче местонахождението на брат ми не е известно, както и какво се е случило с него.
В сигнала, своевременно подаден до полицията, подробно е изложено, че в нощта на инцидента Янек Миланов се е качил в превозно средство, управлявано от Васил Капланов – Каплата, с когото са имали личен конфликт, като оттогава до настоящия момент няма данни относно местонахождението и съдбата на брат ми. Преди инцидента Янек Миланов няколко пъти е сезирал полицията за посегателства срещу личността и собственоста му.
Всеизвестно е, че Васил Капланов е лице от криминалния контингент, свързан в миналото с братя Галеви, осъдени за участие в организирана престъпна група. В такъв случай, загадка остава защо не са били предприети незабавни действия за разследване на обстоятелствата по изчезването на брат ми, насочени срещу Капланов.
Очаквам българската държава и правоохранителните органи да проведат ефективно разследване, за да се гарантират съответните основни права, регламентирани както в Конституцията на Република България, така и в поетите международни задължения и по специално тези с Европейската конвенция за правата на човека.
Безследното изчезване и неефективността на разследването са многопластови проблеми. От една страна те засягат международния имидж на страната и я представят в негативна светлина пред останалите държави, а именно като държава, която не може да гарантира правото на живот, сигурност и свобода на своите граждани.
От друга страна се накърняват и личните права, както на жертвата – в настоящият случай това е отвлеченият и безследно изчезнал Янек Миланов, така и на неговите близки и роднини. Съгласно международния стандарт, последните имаме право да разберем не само неговото местонахождение, но и какво точно се е случило във връзка с изчезването му. Съдът в Страсбург неколкократно е посочвал, че роднини на изчезнали лица също могат да бъдат жертви на нарушение на член 3 от ЕКПЧ, главно поради реакциите, нагласите и подхода на властите, при разследване на случая.
В тази насока е и практиката на ЕСПЧ, който обикновено анализира случаите на насилствено изчезване във връзка с чл. 2 (право на живот), чл. 3 (забрана на изтезанията), чл. 5 (право на свобода и сигурност), чл. 13 (право на ефективно средство за защита) и чл. 8 (право на зачитане на личния и семейния живот).
Във всички случаи на принудително изчезване досега Съдът констатира нарушение на член 5 от Конвенцията. Въпреки това, предвид изключително сериозния си характер и особености, насилственото изчезване не може да се разбира само като утежнена форма на произволно задържане; това води до нарушаване и на други права на човека. В случай на нарушение на членове 2 и 3 от Конвенцията по отношение на изчезналото лице, Съдът преценява дали престъплението обхваща само съществения аспект на разпоредбите, или също и процедурния, който изисква от държавите да провеждат ефективно разследване в предполагаемото престъпление.
Подобно разследване трябва да бъде започнато служебно и трябва да бъдат спазени определени особености за ефективност, независимост и безпристрастност, както
и за адекватност, бързина и публичен контрол, независимо от формата, в която се извършва разследването. По-специално, жертвите и техните близки трябва да бъдат включени в процедурата до степента, необходима за защита на техните интереси.
Съдът в Страсбург прилага презумпция за нарушение на член 2 от ЕКПЧ, когато безследно изчезналият за последно е бил видян жив при животозастрашаващи обстоятелства и държавата-ответник не предостави убедителни обяснения за неговата съдба и местонахождение, предвид задължението на държавата да защитава правата и свободите на своите граждани.
В конкретния случай е точно така, доколкото има данни, че брат ми Янек Миланов последно се е качил през нощта в автомобила на лице, за което е всеизвестно, че е криминално проявено и е било свързано с лица, осъдени за организирана престъпна група. Така неефективността на разследването би довело до бъдещо нарушение на Конвенцията
и последващо санкциониране на Българската държава.
Предвид гореизложеното,
се обръщам към Вас с молба за своевременно и адекватно прилагане на предвидените законови механизми за изясняване на обстоятелствата по изчезването на брат ми Янек Миланов и установяване на местонахождението му. Оставам на разположение и готовност за оказване на пълно съдействие.
С уважение: Марио Миланов
