Привлекателният, изискан, ерудиран и речовит Андрю Кънанан още на съвсем крехка възраст притежавал качествата да покори света. На 21-годишна възраст гениалният му мозък бил усвоил до съвършенство седем езика и умението да разговаря в кръговете на доста по-възрастни от него приятели. Познавал като енциклопедия дизайнерските етикети, надминавал по остроумие и най-духовитите известни личности и винаги бил център на вниманието, благодарение на своето безгрижно и самоуверено поведение. Той бил гей и се гордеел с това. Андрю Кънанан не се притеснявал от нищо. От нищо.
Но вътре в него се таял адът, чакайки да избухне и да помете след себе живота на няколко души, сред които и този на световноизвестния моден дизайнер Джани Версаче.
Първи стъпки
Още преди раждането на Андрю Филип Кънанан на 31 август 1969 г. бракът на неговите родители бил доста разклатен. Офицерът от Военноморския флот Модесто Кънанан, в когото се влюбила Мери Ан Шилачи, съвсем не се оказал предан съпруг. След раждането на първото им дете Кристофър през 1961 г., двамата започнали да се карат. Роденият във Филипините Модесто често отсъствал от къщи и започнал да си въобразява, че съпругата му му изневерява. Когато през 1963 г. се родила дъщеря им Елена, дори заявил, че детето не е от него. През 1967 г. се родило третото им дете Реджина. Когато Андрю се появил на бял свят, семейството живеело в Сан Диего.
Мери Ан не била способна да се грижи адекватно за бебето, понеже се лекувала от депресия. Обвиненията на съпруга й за невярност нанесли непоправими белези в душата на отдадената католичка. Модесто, от своя страна, изпитвал егоистична гордост от факта, че отглежда сина си сам.
Детството на Андрю не било мелодраматично. Съседите, които го познавали добре, нямали причина да го сочат с пръст. Семейство Кънанан изглеждало щастливо и сплотено. Когато Андрю бил на четири години, починала баба му по майчина линия и оставила на семейството наследство, което те мъдро инвестирали в нов дом в малкото предградие Бонита.
С течение на годините скандалите между родителите му станали постоянни. Те действали съкрушително на малкия Андрю, но той открил лек за това: момчето се оттегляло в стаята си и се потапяло във фантастичните светове от страниците на комиксите и приключенските книги.
Андрю рядко се оплаквал, когато в неделя сутрин майка му измъквала децата от леглата, за да отидат на църква, нито пък се бунтувал, когато го карали да чисти стаята си или да помага в домакинската работа.
Благодарение на неразбирателството между родителите му, Андрю започнал да ненавижда самата идея за брак, понеже вярвал, че всички семейства са нещастни като неговото. Заклел се, че ще остане ерген завинаги.
Когато комиксите и романите загубили очарованието си, Андрю решил сам да се превърне в герой в очите на околните. Започнал да се хвали пред приятелите си колко богат, храбър и грижовен е баща му, как му купувал това и онова.
Приятелите му първоначално се усмихвали на неговите фантазии и мечти, но разказите му станали толкова невероятни, че скоро Андрю се сдобил с репутацията на патологичен лъжец.
Междувременно Модесто се пенсионирал от армията и решил да вземе университетска диплома. Записал се на курсове за борсов агент и получил лиценз за практика. За да затвърди новия си имидж, завел своя любим син Андрю по магазините и го облякъл от главата до петите в дизайнерски дрехи. Момчето било не на себе си от щастие и гордо се перчело по училищните коридори с новите си премени.
Неговите модни дрешки натрили сол в раните на съучениците му, облечени в дънки и тениски. Започнали да шушукат зад гърба му, че Андрю е гей. Той не приемал слуховете сериозно, защото за него външният вид бил по-важен от всичко останало.
Когато бил на 12 години, родителите му го записали в престижното училище „Бишъп“, близо до Сан Диего.
Умният и словоохотлив Андрю веднага съумял да изпъкне в училището. Вътрешно обаче той бил изплашен от своето подрастване. Зад образа на момчето-купонджия се криел един объркан тийнейджър. Страхувал се от по-напористите момичета. Андрю ги сравнявал със своята любяща майка, но никоя от тях не приличала на нея. Изпитвал все по-голямо влечение към по-тихите и слаби деца – а много от тях били момчета.
Светът на Андрю
Андрю Кънанан преживял своя първи хомосексуален контакт в ранните си тийнейджърски години. Странното в случая е, че се похвалил за новооткритата си страст, описвайки я с големи подробности на другите момчета, които първоначално си помислили, че се шегува. Тъй като изобщо не се притеснявал от сексуалните си предпочитания и говорел за тях без никакъв срам, Андрю не бил подложен на обичайния тормоз, който преживяват обикновено момчета с неговите влечения. Учениците го приемали като някаква любопитна забележителност.
На 15 години Андрю бил по-едър за възрастта си и далеч по-опитен от връстниците си. Тъмнокосият хубавец можел спокойно да посещава и да пие в гей заведенията в Сан Диего, без никой да му задава въпроси.
Но всичко това бил повърхностен маскарад. Андрю Кънанан не харесвал много неща у себе си. Блясъкът за него бил ключовата дума; той искал да бъде звезда. Не искал да бъде филипинец и започнал да се представя като латино, играейки тази роля като същински Антонио Бандерас. По баровете бил познат като Андрю Дасилва или Дейвид Моралес. Като същински хамелеон сменял дрехи и роли с такова умение, че хората в баровете не можели да го разпознаят на следващата вечер.
След завършване на гимназията Андрю се записал в Калифорнийския университет, за да учи история, но среднощните разходки от бар на бар го разсейвали от ученето. Колежът бил желание на родителите му, а не негово, и той предпочитал да прекарва времето си в леглото с някой як жребец.
Но дори мускулестите бицепси и трапчинките на тези „сладки момчета“ скоро заели второ място в стратегическия ум на Андрю. Наблюдавайки поведението на по-популярните хомосексуалисти на неговата възраст, той скоро осъзнал, че най-умните от тях предлагат телата си на по-зрелите и финансово подплатени мъже. Повечето от тези мъже водели таен живот, за който съпругите, децата и колегите им в службата не подозирали нищо. Плащали добре за добре свършена работа; това били хората с парите – изпълнителни директори, архитекти, адвокати и политици.
Андрю осъзнавал, че е вкусна хапка и цената му е висока. Станал мъжка проститутка, но не се интересувал от клиенти за една вечер. Предпочитал дълго да дои възрастните си любовници.
Андрю посещавал клубовете в компанията на няколко по-възрастни мъже, от които получавал най-различни подаръци – автомобил за 30 000 долара, кредитни карти и др. Водели го на светски събирания, представяйки го като свой „асистент“ или „служител“. Андрю се срещал с политици и звезди. Усвоил начина на говорене, походката и стила. И се научил да пази тайни.
Модесто и Мери Ан Кънанан нямали представа, че синът им е хомосексуалист. Майка му би била особено ужасена. Хранели подозрения за произхода на новите му дрехи, скъпи часовници и очевидно охолния му живот, но когато му задавали въпроси, той ги лъжел или ги игнорирал.
Мери Ан може би щяла да се тревожи повече, ако не били други, по-належащи семейни проблеми. Модесто се бил провалил с трясък в новото си начинание на борсов посредник и ставал все по-паднал духом. Той бил обвинен във финансова злоупотреба в размер на 106 000 долара и не след дълго напуснал страната, спасявайки се в родните Филипини.
Неговото бягство оставило Мери Ан без приходи. Тя била принудена да продаде къщата и да се премести в по-малък дом в по-лош квартал. Децата й помагали доколкото можели. Андрю не обичал да я посещава, защото слуховете за неговия начин на живот били стигнали до нея. Един ден двамата си разменили тежки думи и, загубвайки контрол, Андрю блъснал майка си в стената с такава сила, че й изместил рамото. Той се чувствал много виновен и се опитал да й се извини, но тя отказвала да приеме обясненията му. За да й направи напук, Андрю напуснал колежа и заминал при баща си във Филипините.
Това посещение било кратко и катастрофално. Андрю с ужас видял, че баща му живее в някаква мизерна колиба: без подови настилки, без канализация, на осеяна с боклук и фекалии улица. Опитвайки се да стои колкото се може по-далеч от това място, той обикалял улиците с червените фенери, за да спечели пари за връщане в Щатите. Продавал се всяка нощ; без значение, че мъжете били мръсни и некъпани с дни и понякога го карали да се облича като жена. Правел всичко за пари. Най-сетне спечелил достатъчно за обратен полет до Сан Франциско, напускайки Филипините без да се сбогува с баща си.
Нощният живот в Сан Франциско го накарал бързо да заличи вкуса на Филипините от устата си. Там, в Града на Залива, той навестявал скандалния квартал „Кастро“ – същински мини Лас Вегас за гейовете. Неговите разнообразни кафенета, нощни клубове, бистра, барове и спа центрове можели да удовлетворят всички потребности на хомосексуалния живот. Представяйки се под няколко различни имена, Андрю добил най-голяма популярност като младия, вежлив и изискан лейтенант от флота Дрю Къмингс.
Обладан
Най-накрая в квартал „Кастро“ Андрю открил онова, което търсел, и дори повече – вниманието на много, много богати господа. Един от неговите нови приятели, адвокатът Ели Гулд, го въвел в свят, за който Андрю винаги бил мечтал – свят на безкрайни партита, изобилстващ от холивудски звезди, супермодели и хора от първите страници на вестниците.
Един от тези известни хора бил кралят на модата Джани Версаче. Представителният и хомосексуален Версаче провел разговор с Андрю на едно следоперно парти в дискотека „Колосус“, взимайки го за друг човек. Естествено, Андрю не му казал, че греши и продължил играта.
Дизайнерът влязъл с голям антураж и бил представен набързо на няколко човека. След като в продължение на 15 минути разговарял и помахал на няколко младежи, нетърпеливи да се запознаят с него, Версаче започнал да оглежда помещението. Забелязал Андрю, който стоял до адвокат Ели Гулд, и се запътил към тях. „Аз ви познавам“ – казал той на Андрю. – „Езерото Комо, нали?“. Версаче имал предвид своята къща, намираща се на езерото Комо, близо до швейцарската граница. Андрю бил зашеметен, а Ели не можел да повярва. „Точно така“ – отговорил бързо Андрю. – „Благодаря ви, че ме помните, синьор Версаче“.
Това бил един от най-светлите моменти в живота на младия Кънанан. Той се забавлявал страхотно.
Но кристалният живот на богатите бил само едната страна на неговия нов живот в Сан Франциско. Андрю бил преминал в другия край на спектъра, където изкуството означава порнофилми, а културата доста прилича на зоология. Потопил се в мрачната поквареност на садомазохизма и паралелния еротисизъм, така разпространен в калифорнийското гей общество в началото на 90-те години. Андрю и неговите любовници се вихрели в безкраен лабиринт от оргии, камшици, кожи и вериги.
Андрю се снимал във филми, които все още се продават в еротичните магазини. Бързо се превръщал в най-търсения сексуален роб в подземния порносвят.
Постепенно Андрю започнал да проявява агресия и да изпада в мрачни настроения.
Трейл и Медсън
Андрю имал симптоми, свързани със СПИН. В началото на 1997 г. отишъл да си направи изследване, но така и не се върнал за резултатите, самозалъгвайки се, че не е заразен. Тъмнината започнала да поглъща мислите му. Притеснявал го факта, че в гей средите мъжете се считат за стари, след като навършат 25 години, а той току-що бил направил 28. Ставал все по-унил и запуснал външния си вид. Косата му пораснала дълга и несресана, качил 13 килограма и сменил модерните дрехи с евтино и размъкнато облекло. Започнал да взима болкоуспокояващите, които понякога продавал за пари, и да ги смесва с големи количества водка.
През 1997 г. вече бил изоставен от богатите си любовници. Кредитните му карти започнали да надвишават лимита си. Андрю осъзнал, че е фалирал и няма никакъв изход.
Освен това изгарял от ревност. Двама от неговите по-млади любовници, Джеф Трейл и Дейвид Медсън, се срещали зад гърба му.
Джеф Трейл бил млад офицер-стажант от флота, който се запознал с Андрю през 1992 г. Двамата започнали да се срещат често, но в един момент на Трейл му омръзнали ограниченията на военния живот и напуснал армията, за да приеме работа в Минеаполис, Минесота. Кънанан бил съкрушен, но обещал да посещава често любимия си.
По време на една от тези визити Андрю забелязал друга своя бивша изгора – богатият, млад архитект Дейвид Медсън от Сан Франциско, който също като Трейл се бил преместил в Минеаполис. Архитектът предложил да помогне на Трейл в новия град, като го запознае със своите гей приятели. Това подразнило Андрю, който все още харесвал и двамата мъже и не му допадала възможността те да станат прекалено близки.
Още нещо гризяло Андрю. Трейл и Медсън били станали нещо, което той никога не би могъл да бъде. Те се развивали професионално и имали много общи неща, докато той тъпчел на едно място.
Ревността му растяла и в края на април 1997 г. Андрю бил обладан от някакъв бяс. Воден от импулса си, той се обадил на Трейл, за да го разпита. Последният отрекъл да има връзка, но Андрю го обвинил в лъжа. Последвала размяна на обидни епитети и преди да тресне слушалката, Андрю изкрещял „Ще те убия!“.
Същата вечер в един бар той казал на свой приятел: „Заминавам за известно време. Трябва да свърша една работа“. След което си купил самолетен билет.
На 26 април 1997 г. Дейвид Медсън го посрещнал на летището в Минеаполис и го закарал в своя шикозен апартамент в престижната част на града. Обещал да успокои подозренията на Андрю, като покани Джеф Трейл в дома си и двамата щели да го убедят, че помежду им няма нищо. Междувременно Медсън получил обаждане от свои приятели от Западния бряг, които го предупредили да внимава с Андрю. Но Медсън им отговорил: „Според мен той просто се нуждае от приятел и се опитва да оправи живота си. Просто има нужда от подкрепа“.
Когато Трейл пристигнал на следващата вечер, във въздуха се усещало напрежение. Той говорел с Андрю за първи път след онзи разгорещен телефонен разговор. Само след минути двамата започнали да си разменят отново обиди и въпреки опитите на Медсън да ги успокои, спорът преминал в насилие.
В разгара на скандала Андрю се втурнал към кухнята и се върнал, държейки в ръка огромен чук. Преди двамата мъже да могат да реагират, спуснал с всичка сила чука върху черепа на Трейл – отново и отново. Кръвта оплискала стаята и убиеца, а пребитият Трейл се сгърчил на земята.