Детска учителка умори мъжа си и изхвърли трупа му

Детска учителка умори мъжа си и изхвърли трупа му

През зимата в морските градове няма много събития и жителите им си почиват от лятната туристическа блъсканица. Както и от купищата престъпления, които придружават събираното на хиляди хора от различни краища на страната и света. Но един случай отпреди 6 години изправи косите на бургазлии. В края на зимата през 2015 г. край Колежа по туризъм в Морската градина е намерен разложен труп. Полицията приема, че е на бездомник. Шокът обаче идва през август 2016 г., когато става ясно, че намерените тленни останки са на 67-годишния инж. Димитър Миразчиев – уважаван технолог в една от най-важните инсталации на Нефтохим – „Вторична преработка на горивата“.

Детската учителка Веселина Гинева е задържана по подозрение, че е умъртвила съпруга си и е изхвърлила тялото му, пише в. „Труд“.

Криминалистите установяват, че трупът е престоял множество месеци, а през това време жената е теглила от банкомат високата му пенсия. Гинева не отрича това и признава, че смъртта на бившия й съпруг е настъпила две години по-рано – на 1 август 2014 година.

Пенсионерът издъхнал в апартамента си в бл.2 на жк „Лазур“, където на 8-ия етаж 35 години по-рано инж. Миразчиев получава от Нефтохим служебен едностаен апартамент. По онова време той и Веселина се запознават в лабораторията на производството, когато тя все още е със средно образование, а той технолог – с авторитет и растяща кариера. Ражда им се дъщеричка – Иванка. Междувременно Веселина завършва педагогика в Софийския университет и решава, че не желае повече да живее с мъжа си и се развежда. Съдът дава семейното жилище на нея и малолетното тогава дете. Инж. Миразчиев се пренася при брат си в двустайния му апартамент в ж.к. „Славейков“. Започва да пие от мъка – не толкова по жена си, колкото по дъщеричката. Там той живее до момента, в който получава инсулт. Тогава Веселина се появява в апартамента на девера си и заявява, че иска да прибере бившия си мъж обратно, за да се грижи за него. Оттук започва кошмарът за Димитър Миразчиев.

Според съседи Веселина не поглеждала прикования към легло човек и го морила от глад и жажда. Тя не му разрешавала да се обади на някой или да напусне апартамента. Той все пак успял да хвърли през прозореца няколко бележки със зов за помощ: „Спасете ме, умирам“. Докато баща й бавно гаснел от глад, дъщеря му Иванка, която станала стюардеса, се настанила в освободеното жилище на чичо си, който бил починал.

Веселина отрича да е убила бившия си мъж, като твърди, че на въпросния 1 август 2014 г. го чула как хрипти, но не му обърнала внимание, след което го намерила издъхнал. И до днес не е ясно кой й е помогнал да пренесе трупа до асансьора на 8-ия етаж, да го свали по стълбището и да го пренесе на около 100-ина метра до контейнерите на колела. Още по-странно е как е успяла да го избута до Колежа по туризъм, намиращ се на около 1,5 километра от блока.

След смъртта на Димитър майката и дъщерята наследили и двата апартамента и голяма къща в Айтос. Изчезването на Димитър обезпокоило съседите, които не знаели към кого да се обърнат. Повечето апартаменти там са на служители на Нефтохим, които добре познавали инж. Миразчиев и живота му. Те знаели и за голямата му любов от младини – Боряна Петрова, която живеела с мъжа си в САЩ, но се връщала редовно за по няколко месеца в родния Бургас. Някой от съседи решил да й съобщи за мистерията и й изпратил анонимно писмо. По-късно Боряна става свидетел по делото срещу Веселина.

„С Митко се познавахме от 1972 година, имахме красива любов, но после пътищата ни се разделиха. Въпреки че се омъжих и с настоящия си съпруг заминахме за САЩ, с Миразчиев запазихме приятелски отношения. Чувахме се всеки път, когато се прибирах в България, докато изведнъж просто той изчезна. После хора, които знаеха, че сме близки приятели, ми връчиха писмо, пуснато до всички пощенски кутии в блока. Не можех да повярвам на прочетеното – беше като сценарий на холивудски филм на ужасите“, разказа Петрова. Тя е категорична, че дори и да не се отнасяло за някогашната й любов, а за напълно непознат човек, пак не би могла да остане безучастна, затова веднага сигнализирала полицията.

Съпругът й също я посъветвал да не премълчава нищо. Въпреки че в началото служителите на реда приемат с недоверие анонимното писмо, на следващия ден й се обажда следовател който потвърждава най-големите й страхове.

Така случаят бе разкрит, а Черната вдовица – Веселина Гинева, изправена пред съда, за да отговаря за смъртта на бившия си съпруг, държан под ключ от 2013 г. в безпомощно състояние, лишен от медицински грижи, докато издъхне без храна, вода и лекарства.

17 години решетки за Черната вдовица

Веселина Гинева ще търка наровете в Сливенския затвор 17 години, решиха магистратите. Тя беше осъдена по три обвинения. Първото е, че от май 2013 г. до 1 август 2014 г. в дома си в жк „Лазур“ тя противозаконно е лишила от свобода бившия си съпруг Димитър Миразчиев, като го държала заключен в една от стаите на апартамента. Второто обвинение е за убийството на бившия инженер от Нефтохим, което е извършено по особено мъчителен за жертвата начин. По делото бяха представени многобройни доказателства и че Гинева се е опитала да укрие и заличи следите от стореното и по този начин да избегне наказание. 65-годишният Миразчиев е бил системно недохранван, без необходимите лекарства и медицинска помощ. Третото обвинение е, че за периода от смъртта на Миразчиев до 31 август 2016 г. Гинева 28 пъти тегли пенсията му от банка, твърдейки, че Димитър е жив. Така ощетила държавния бюджет с над 20 хил. лв.