„Жертвата на прехода“: Mедиен комфорт осигури съдебните победи на Вальо Топлото

„Жертвата на прехода“: Mедиен комфорт осигури съдебните победи на Вальо Топлото

„Жертвата на прехода“ Валентин Димитров, известен като Вальо Топлото, печели битка след битка в съда, след като медиите спряха да следят делата му. Проверка показа, че докато имаше интерес на обществото към съдебните заседания, той получаваше осъдителна след осъдителна присъда.

През последните години обаче делата му станаха толко скучни за журналистите, че беше истинско мъчение за тях да седят в залата и да слушат цифрите, с които бившият шеф на „Топлофикация“ е ощетил държавата.

Самият Валентин Димитров излезе „хитра лисица“ и след всяко дело се измъкваше без да обели и дума пред медиите, пише „Лупа“.

Сега стратегията на Топлото е да довърши поредния ход от спечелени дела, без да се вдига много шум около него. Близки на подсъдимия твърдят, че после той щял да съди страната в Страсбург, заради запора на 12 млн. лева, които са му наложени.

Бившият шеф на „Топлофикация“ Валентин Димитров-Вальо Топлото за последно бе оправдан и на втора инстанция по делото за присвояването на близо 4,5 млн. лева от парното.

14 години след старта на делото магистратите от Софийския апелативен съд са категорични, че от началото на разследването няма нито преки, нито косвени доказателства, които да подкрепят обвинението.

Миналата година градският съд също оправда Топлото и подсъдимата с него шефка на фирма „Шибър“ Мая Стоилова по обвинението, че парите са присвоявани, като са превеждани на частното търговско дружество в нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Това е най-дълго продължилото дело срещу Вальо Топлото. То стартира в съдебна фаза преди 12 години. Веднъж Димитров бе осъден, веднъж оправдан, а през 2012 г. Върховният касационен съд го върна за ново разглеждане. В крайна сметка процесът тръгна съвсем отначало, а сега предстои отново да стигне до ВКС. От държавното обвинение се опитаха да докажат в съда, че фирмата „Шибър“ е продавала тръби и други части за парното на много по-високи от пазарните цени, а това е ставало с благословията на тогавашния шеф на „Топлофикация“ Вальо Топлото, който е получил тлъста облага.

Общо платените пари на „Шибър“ за продукцията били 11,774 млн. лева, докато според заключението на експертите средната им цена е била 7,349 млн. лева.

От решението на апелативните съдии обаче става ясно, че от събраните и приети по делото доказателства не само не може да се направи подобно заключение, че цените са завишени, а напротив – изводът е, че процедурата е била напълно законна и прозрачна. И градският, и апелативният съд се позовават на експертно заключение, че въпросните доставки са част от проект за рехабилитация на „Топлофикация“, съфинансиран от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и ЕС чрез програма ФАР.

Търгът е бил проведен по правилата на международните банки, като именно те са одобрили за доставчик германската фирма „Адамс Арматурен”, чийто представител за България е фирмата „Шибър“. Така съдът стига до извода, че изобщо не може да се говори за произволен избор на доставчика и за връзки и зависимости между Димитров и Стоилова освен нормалното им познанство покрай общата работа.