Забранени въпроси: Какво точно се случи на 9/11?

Близо 3000 човека загиват на 11 септември 2001 г. по време на атаките в Съединените американски щати. Пред погледите на стотици хора, 2 самолета се разбиват в сградите на Световния търговски център – първият в 08.46 ч. местно време, а вторият – 16 мин. по-късно (09.02 ч.). В рамките на 2 часа кулите близнаци, заедно със сграда 7 се срутват до основи като разрушават няколко близки сгради и повреждат други. Жертвите от тези сблъсъци са 2606.

Какво в действителност се случва в този ден остава загадка и до сега. Освен представената от властите версия, се появяват и редица теории. Причината за тези „конспиративни“ теории е, че много хора не намират официалната история за достоверна. Според проучвания на CNN и New York Times от 2006 г. над половината американци смятат, че правителството крие истината от обществеността. Независимо от съмненията, 11 септември 2001 г. е вероятно „най-болезнената рана в американската история“.

През ноември 2002 г. е създадена специална комисия, която да разследва атентатите. Официалният доклад излиза през 2004 г. и е близо 600 страници. За написването му са интервюирани над 1200 човека в 10 страни и са прочетени над 2,5 милиона документа. Безпристрастната комисия се състои от над 90 члена и има за цел да даде отговор какво точно се е случило на 11 септември. Описаното в доклада до голяма степен се припокрива с първоначалната информация, дадена от правителството и широко отразена от всички медии в световен мащаб. Въпреки подробния доклад, близките на жертвите и обществеността намират множество пробойни в официалната информация. До ноември 2008 г. са създадени над 150 000 000 интернет страници, посветени на алтернативни теории за 11 септември. Различни доказателства, събрани от професионалисти и непрофесионалисти, се появяват, свидетели разказват факти, различни от официално оповестените. Основното твърдение, лансирано от повечето конспиративни теории, е, че събитията от този ден са „вътрешна работа“ и/или са подпомогнати от правителството на Джордж Буш.

Официалната версия

Официалната информация от доклада обяснява, че сутринта на 11 септември 19 похитители отвличат 4 пътнически самолета. Първият похитен самолет е полет 11 на „Американ Еърлайнз“. Самолетът излита в 07.59 ч. от Международно летище Логан в Бостън, Масачузетс, в посока към Лос Анджелис, Калифорния. Петима терористи от ал-Кайда превземат Боинг-а около 15 минути след излитането му – около 08.15 ч. Двама от терористите, които седят на втори ред в първа класа, намушкват две стюардеси, които се подготвят да раздават закуски и напитки.

Междувременно Мухаммад Атта, член на ал-Кайда и обучен пилот, започва да се придвижва към предната част на самолета, вероятно придружаван от Абдулазиз ал-Омари, друг член на терористичната организация. Не е ясно как точно похитителите са успели да влязат в пилотската кабина, тъй като по правилата на Федералната авиационна администация (FAA – Federal Aviation Admnistration), кабината трябва да е заключена през цялото време. Възможно е да са наръгали стюардесите, за да вземат ключовете.

Терористите бързо завземат машината и започват да пръскат лютив спрей в първа класа, за да принудят пасажерите и стюардесите да минат в задната част на самолета. Казват, че на борда има бомба. По официални данни на борда му има общо 92 човека, включително екипажа.

От 08.20 ч., машината не изпраща никакъв сигнал към диспечерската служба. По същото време самолетът се отклонява от курса си с около 40 градуса. В 08.46 ч. Мухаммад Атта забива отвлечената машина в Кула 1 на Световния търговски център. Самолетът лети с около 750 км/ч, зареден е с около 38 000 литра самолетно гориво и се забива между 93-ия и 99-ия етаж на Северната кула. Човекът, за когото се твърди, че е забил 140-тонния Боинг в първия „близнак“, е Мухаммад ал-Амир Ауад ал-Сайед Атта. Според официалните данни, той е опитен пилот, започнал обучението си през юли 2000 г. и е сочен за водач на атаките.

Вторият отвлечен самолет е полет 175 на „Юнайтед еърлайнз“, летящ по същата линия, като полет 11. Той излита в 08.14 ч. от Международно летище Логан в Бостън, Масачузетс. Около 30 минути след излитането си (между 08.42 ч. и 08.46 ч.) е превзет по същия начин, както и полет 11. Файaз Банихаммад и Муханд ал-Шaхри убиват пилотите, докато Хамза ал-Гамди и Ахмaд ал-Гамди местят пътниците в задната част на машината, заплашвайки ги с бомба и пръскайки с лютив спрей.

В 09.03 ч. самолетът се забива между 77-ия и 85-ия етаж на южната кула на Световния търговски център. На борда на Боинг-а има 65 човека, заедно с екипажа. Сблъсъкът е заснет от около 100 различни камери, включително от няколко предвания на живо. В рамките на 2 часа и двете кули се срутват, взимайки 2606 жертви.

Според официалната версия пилотите на отвлечените самолети са професионални или поне много опитни летци. След атентатите много експерти заявяват, че такива маневри, каквито се наблюдават при атаките срещу Световния търговски център, са почти невъзможни. Самолетите, използвани за целта са Боинг 767 – големи и тромави машини, с които е изключително трудно да се маневрира. Вторият самолет, който удря южната кула в 09.03 ч., излиза от остър завой. За да може пилотът да влети в сградата от такова косо положение, трябва много точно да знае къде ще се окаже неколкостотин метра по-нататък, за да може от завоя да улучи директно Световния търговски център. И чак в края на завоя ще знае дали изчисленията му са правилни. Следователно летците трябва да са абсолютни професионалисти, с голям стаж на точно такива машини, за да могат да изпълнят маневри от този клас. Публичната и конспиративната версия са на едно мнение тук. Разминаването идва от факта, че според инструкторите от авиационните школи, в които са се обучавали предполагаемите терористи, арабите са били напълно неспособни да управляват дори обикновен реактивен самолет.

Междувременно са отвлечени още 2 самолета. Полет 77 на „Американ Еърлайнз“ и полет 93 на „Юнайтед Еърлайнз“. Полет 77 излита в 08.20 ч. от Международно летище Дулс Вашингтон, Вирджиния, в посока към Международното летище в Лос Анджелис. Около 35 минути след началото на полета, похитителите атакуват пилотската кабина и поемат контрол над самолета. Както и при полет 11 на „Американ Еърлайнз“ и полет 175 на „Юнайтед Еърлайнз“, терористите използват ножове и преместват всички пътници и вероятно екипажа в задната част на самолета. Единствената разлика при полет 77 и предишните два отвлечени самолета е, че този път похитителите разполагат и с макетни ножчета.

Друга съществена разлика е направеното обръщение от „пилота“, в което съобщава на пътниците, че самолетът е отвлечен. В 08.54 ч. самолетът се отклонява от първоначалния си курс и завива на юг. Терористът, който управлява този самолет, е Хани Ханжур. Още един опитен летец, който дори има разрешително за пилот. На борда на този полет няма наръгани пътници, а терористите не са пръскали лютив спрей, нито са заплашвали с бомба. В 09.37 ч. той забива Боинг-а в южното крило на Пентагона (Министерството на отбраната на САЩ). Самолетът се движи с около 850 км/ч, а на борда му има 64 човека, заедно с екипажа. В този момент на работа в Пентагона са близо 18 000 човека. За щастие, крилото, в което Ханжур приземява полет 77 на „Юнайтед Еърлайнз“, е празно от 90-те години на миналия век, тъй като се преустройва. Загиват общо 189 човека, а още 106 са ранени.

Според доклада на комисията, разследваща атентатите, Хани Ханжур е лицензиран пилот на пътнически самолети. Конспиративните теории го описват като ужасен пилот. Служител на училище за пилоти (AZ Flight School) казва пред вестник New York Times: „До ден днешен съм изумен как изобщо е долетял до Пентагона… Той изобщо не можеше да пилотира“.

Подобни са сведенията и за пилотите на другите два отвлечени самолета. Няколко от възможните участници се отказват или са отстранени от мисията, а други не получават визи за САЩ. Сред тях е Закариас Моусауи – възможен заместител на един от пилотите. Моусауи буди подозрения, тъй като търси ускорени курсове за пилотиране на големи самолети. Две седмици преди атентатите той е аресутван заради нарушаване на имиграционните регулации. Никой от участниците в атентата не е бил добър и/или опитен пилот, според събраните твърдения. Никой от похитителите не е имал нито нужния стаж, нито професионални умения или квалификация, за да управляват такива тежки и сложни машини като отвлечените два Боинг 767 (Световния търговски център) и Боинг 757 (Пентагона). От това става ясно, че на борда на отвлечените машини не е имало дори един професионален пилот, който да е в състояние да извърши маневри като извършените на 11 септември.

Последният отвлечен самолет изпълнява полет 93 на „Американ Еърлайнз“. Редовният му маршрут предвижда излитане от Международното летище Нюарк, Ню Джърси, и кацане на Международното летище Сан Франциско, Калифорния. Боинг-ът напуска летището в Нюарк в 08.42 ч. с 37 пътника (включително терористите), което е под нормата за този период от годината. Не е ясно защо терористите са изчакали близо 50 минути, преди да похитят самолета и предприемат действия чак в 09.28 ч.

Ръководител на този екип се предполага, че е ливанецът Зиад Джарах. Превземането на самолета става в 09.28 ч., докато летят на над 10 000 метра височина над източно Охайо. Внезапно самолетът пада на 213 метра. FAA получава два сигнала за помощ 11 секунди, след като това се случва. При всички други отвличания през този ден, терористите действат на групи от по 5 човека и завземат пилотската кабина около 30 мин след излитането. На борда на полет 93 превземането става чак на 46-ата минута след излитането.

Похитителите са само четирима, тъй като Абу Бара ал-Йемени, който е трябвало да бъде петият терорист на борда, не е допуснат в страната от подозрителен имиграционен инспектор на летище във Флорида. В 09.32 ч. един от похитителите отправя съобщение към пътниците да останат по местата си, защото има бомба на борда. Записи от пилотската кабина показват, че една жена, най-вероятно стюардеса, е държана в плен и убита или усмирена по друг начин. Веднага след това пасажерите започват да звънят по телефоните на семейства, приятели и колеги. Това дава информация на пътниците за двата самолета, разбили се в Световния търговски център.

Властите получават информация, че един пасажер е наръган, една стюардеса е убита, а двама души лежат на пода в пилотската кабина ранени или мъртви – най-вероятно капитанът и първият офицер. Пътниците не вярват, че заплахата за бомба е истинска и, вече научили за другите атентати, в 09.57 ч. започват да се съпротивляват. На запис от пилотската кабина се чува как похитителите започват да изпадат в паника, защото решават, че им остават секунди, докато пасажерите ги надвият. Тогава терористите решават да забият самолета в полето, тъй като виждат, че няма да успеят да достигнат първоначалната си цел – Белият дом. Всички 45 човека на борда, заедно с екипажа, загиват. Пътниците на полет 93 на „Американ Еърлайнз“ се смятат за герои, а на мястото на катастрофата се издига мемориал.

Официалният общ брой на жертвите на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. е 2977 (без да се смятат 19-те терористи) – 246 – на четирите самолета (от които няма оцелели), 2 606 – в кулите в Ню Йорк и на земята, и 125 – в Пентагона. Други 24 души са обявени за липсващи. Всички жертви са цивилни лица, освен 55-те военни, убити в Пентагона. Сред загиналите има представители на повече от 90 държави.

Предполагаемите похитители

Часове след атаките ФБР (Федерално бюро за разследване) оповестява на медиите имената на предполагаемите похитители. До обяд на 11 септември Националната агенция по сигурността обявява, че Осама бин Ладен (Усама ибн Ладин) е човекът, стоящ зад терористичните атаки. Усама ибн Мухаммад ибн Ауад ибн Ладин е лидер на терористичната организация ал-Кайда, едно от най-издирваните лица в света, оглавява списъка на ФБР на десетте най-търсени терористи и е на второ място в листа на Бюрото за най-търсени бегълци. За неговото залавяне или за информация, която би довела до това, Държаният департамент на Щатите обяви награда от 25 млн. долара. Освен нея, има предложено възнаграждение от 2 млн. долара от Асоциацията на пилотите на авиокомпаниите и от Асоциацията за въздушен транспорт.

Първоначално бин Ладен отрича да е замесен в атаките от 11 септември и ги нарича „наказание от Аллах“. По-късно обаче се появяват записи, на които той поема отговорността за терористичните атаки. От доклада на комисията става ясно, че Осама бин Ладен е финансирал операцията и е участвал в избирането на участниците. За негов съучастник е посочен Халид Шайх Мухаммад, който представил идеята на лидера на ал-Кайда през далечната 1996 г.

През декември 1998 г. ЦРУ (Централно Разузнавателно Управление) предава на президента Клинтън информация, която твърди, че Осама бин Ладен планира терористичен удар в САЩ, включващ отвлечени самолети. В края на 1998 г. или началото на 1999 г. бин Ладен се съгласява с проекта и Мухаммад започва с организацията. По същото време в Щатите, ЦРУ получава нова информация, че атентатите се отлагат. ФБР (Федерално Бюро за Разследване) не успява да намери доказателства за планирани терористични действия.

Халид Шайх Мухаммад, Осама бин Ладен и неговият заместник Мухаммад Атеф уточняват детайлите за атаките по време на поредица срещи през 1999 г. В началото лидерът на ал-Кайда избира Науаф ал-Хазми и Халид ал-Михдар – и двамата опитни джахидисти, които са се били в Босна. Хазми и Михдар пристигат в САЩ в началото на януари 2000 г., след като присъстват на срещата на върха на ал-Кайда в Куала Лампур. През пролетта на 2000 г. двамата взимат уроци по летене в Сан Диего, Калифорния, но тъй като не говорят добре английски и не се справят добре с обучението, в крайна сметка участват като „силови“ елементи.

Осама бин Ладен избира Мухаммад Атта, Маруан ал-Шаххи, Зиад Джарах и Рамзи бин ал-Шиибат, поради образованието им, факта, че говорят английски и имат опит с живота на Запад. Междувременно се набират новобранци, които са проверявани за специални умения. Това позволява на ал-Кайда да открият Хани Ханжур, който има лиценз за пилот.

До пролетта на 2001 г. всички похитители вече са в Щатите. През юли същата година се уточняват детайлите за операцията, включително и финалния избор на цели. През ноември 2002 г. британския вестник Гардиан (Guardian) публикува писмо от Осама бин Ладен до американския народ. В писмото лидерът на ал-Кайда обяснява мотивите си за атаките, като посочва за основна причина продължаващите атаки от страна на САЩ към мюсюлманите. Той пояснява, че сътрудничеството между американското правителство и Израел дава невинни жертви в Палестина и кръвта на тези жертви трябва да бъде отмъстена.

Спекулации на борсата

Привържениците на конспиративните теории намират доказателства в подкрепа на твърденията си още в дните преди атентатите. На 5 или 6 септември 2001 г. на Американската фондова борса са изкупени множество акции с т. нар. put-опция. С помощта на тази опция вложителят може да спекулира с падащия курс на една акция или казано иначе – колкото по-ниско пада курсът, толкова по-висока е печалбата. Изкупените акции са на двете авиокомпании, чиито самолети ще бъдат отвлечени след 5 или 6 дни – „Американ Еърлайнз“ и „Юнайтед Еърлайнз“, както и на компаниите „Морган Стенли“ и „Мерил Линч““, заемащи всяка (преди атентатите) по 22 етажа от Световния търговски център.

Между 6 и 7 септември са продадени 4 516 акции на „Американ Еърлайнз“ и 4 744 на „Юнайтед Еърлайнз“. Цената на акциите на авиокомпаниите пада средно с 40% след 11 септември, което донася печалба от общо 9 милиона долара. Спадът при другите 2 компании е средно 10%, а печалбата за спекулантите възлиза на 6.7 милиона долара общо. Предвид обемът на закупените опции се налага впечатлението, че някой е знаел предварително кой ще е обектът на атентатите и кои и какви ще са използваните оръжия. Твърди се, че транзакции от този порядък надвишават финансовата мощ на един Осама бин Ладен.

В Доклада на комисията за 11 септември се казва, че лицата, извършили тази търговия, не са свързани с ал-Кайда и следователно това не е счетено за подозрително от членовете на комисията. На 6 август на президента Буш e предоставена нота, озаглавена „Бен Ладен решен да удари в САЩ“. По-късно в показанията си пред Комисията за 11 септември тогавашният съветник по националната сигурност на президента Кондолиза Райс определя това предупреждение като „информация от исторически интерес“.

Интерсен е и фактът, че на 10 септември 2001 г. министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд казва на специална пресконференция, че от сметките на Пентагона липсват 2.3 трилиона долара. Поради атентатите на следващия ден на тази информация не е обърнато особено внимение. Според официалния доклад на комисията, разследваща атентатите, тези събития нямат връзка с терористичните атаки.

Въздушен контрол

Друг въпрос, възникнал след атаките от 11 септември, е защо отвлечените самолети не са прихванати от изтребители на въздушната отбранителна система NORAD (North American Aerospace Defense Command). Защитата на американското въздушно пространство се поема от две федерални агенции – NORAD и Федерална Авиационна Администрация (Federal Aviation Administration – FAA). Стандартната оперативна процедура предвижда натискане на паник-бутон от контролния диспечър, ако самолетът се отклони с 15 градуса от курса си без указания от страна на диспечърската служба. Причината за това е, че от този момент нататък, машината пречи на останалите самолети и представлява опасност за себе си и за тях. В такива случаи, ако FAA Контрол на полетите не е забелязала нищо, което да показва възможно отвличане на самолет, пилотите на самолета трябва да се свържат с началника си. Ако проблемът не бъде оправен в рамките на една минута, началникът се свързва с NORAD, за да изпрати бойни самолети да разберат какво се случва. NORAD изпраща предупреждение за тревога до най-близо намиращата се военна база. По този начин на прихващачите са необходими около 10 минути, за да излетят.

Според доклада на комисията, съществуващите протоколи и планове за действие на NORAD не включат възможност за отвлечени самолети, които да бъдат ползвани като оръжия. Изпратени са изтребители, но без никакъв резултат, защото не са знаели къде да търсят и кои са целите им. Заповед за сваляне на самолетите е получена в NORAD чак 28 минути, след като и последният самолет се е разбил в Пенсилвания (полет 93). Тази заповед не е предадена на пилотите на изтребителите.

Лидерите във Вашингтон смятат, че отвлечените самолет ще бъдат свалени, но изтребителите изпълняват заповедите, които са получили, а именно – да идентифицират типа на самолетите и да разберат идентификационния номер, написан на опашката.

В конспиративните теории се споменават няколко причини за липсата на действие в този ден. Причината за това е объркване, породено от провеждащите се в момента военни учения, които водят до лъжливи сигнали на радара в северо-източния сектор на военно-въздушната отбрана.

По същото време се води и друго учение „Vigilant Warrior“ (буквално „бдителен войн“), което се провежда от NORAD. Учението представлява симулация на отвличане на самолет, паралелно с други самолети, по едно и също време. Пикиране на отвлечен самолет в сграда е една от многобройните военни учебни задачи този ден. Една от целите е била Световния търговски център, а друга – Пентагона. Заради тренировките има само 8 свободни изтребителя, които винаги се изпращат по двойки, за да реагират на 22 евентуални отвличания. На 11 септември не са могли да различат дали е военно учение или реално отвличане.

За сравнение, през 2000 г. NORAD провежда 67 мисии на прихващания при 100% успеваемост, но в деня на атаките те правят 4 грешки. В официалния доклад не фигурира никаква информация за учението, причините за объркване и липсата на действие.

Липсва информация и за странния маршрут на машините. При нормални обстоятелства, похитителите не са можели да разчитат, че обичайната процедура по сигурността няма да сработи. Поради тази причина е трябвало да действат максимално бързо. Бързото действие предполага светкавично поемане на контрол върху машините и незабавно насочване към целите на атаките.

Ако приемем, че първите аномалии (като например внезапно отклоняване от курса) се явяват в момента на отвличането, то за полет 11 (северната кула) то е започнало 14 минути след старта, за полет 175 (южната кула) – 28 минути след старта, за полет 77 (Пентагона) – 26 минути след старта, а за полет 93 (Шанксвил) – 34 минути. С изключение на полет 11, другите похитители изглежда не са бързали да превземат самолетите.

Отделно от това, когато все пак поемат контрола, те не поемат директно към целите си, а заобикалят. Първоначално самолетът, забил се в северната кула на Световния търговски център, се отдалечава от Ню Йорк и поема на северозапад, вместо на юг или югозапад. Машината, ударила южната кула, също не се отправя на изток, а лети далеч на юг, преди да направи остър завой и да се насочи в правилната посока. Още по-странен е маршрутът на самолета, забил се в Пентагона. Той поема на север, вместо на изток в посока към Вашингтон. После прави завой и полита на юг по първоначалния си маршрут. После завива отново и чак след това се връща към Пентагона.

Интересен е и фактът как похитителите са успели да превземат самолетите. Информацията за това е получена на 12 септември от CNN. Каналът излъчва репортаж, в който става ясно, че Барбара Олсън, адвокат, се обажда на своя съпруг, Генерален държавен адвокат Тед Олсън и му съобщава, че самолетът, в който се намира, е отвлечен. Малко след обаждането й машината се разбива в Пентагона.

Госпожа Олсън споменава, че единствените оръжия на похитителите са обикновен и килимарски нож (нож за килими). Други пътници също съобщават за килимарски и макетни ножчета, както и лютив спрей. Това е потвърдено от официалния доклад. Ако похитителите наистина са разполагали само с ножове, то това би обяснило защо оръжията не са били открити при проверките на летището. Твърди се, че терористите са били особено хитри, тъй като са се отказали от лесно откриваемите огнестрелни оръжия и са провели цялата операция само с ножове.

Важно е да се отбележи, че доста преди 11 септември репортери многократно са демонстрирали колко е лесно да се вкарат оръжия на борда на самолет. Репортер от Щерн ТВ провежда тест на общо 20 летища по света, скривайки пистолет в обувката си и преминавайки безпроблемно през проверката. Никой не открива оръжието. Следователно похитителите са можели да разполагат с пистолети и да си гарантират по-голям успех, но вместо това, според официалната версия, са се задоволили с ножове.

До днес няма отговор и на въпроса кой в действителност се е намирал на борда на самолетите. Нито властите, нито авиокоманиите са публикували достоверни списъци на пътниците. Според официалния доклад на комисията, разследваща атентатите, на борда на самолетите е имало общо 232 човека, заедно с екипажа (16 човека) и похитителите (19 човека): на борда на полет 11 (северна кула) е имало 81 човека, на борда на полет 175 (южна кула) – 56 човека, на борда на полет 77 (Пентагона) – 58 човека и на полет 93 (Шанксвил) – 37 човека.

Прави впечатление изключително малката бройка пътници – 216 общо, според което изглежда, че самолетите са били почти празни. В публичната версия на доклада никъде не фигурират имената на пътниците, с изключение на тези, телефонирали от отвлечените самолети. Има представен пълен и подробен списък на всички, свързани по някакъв начин с когото и да е от терористите, без значение от националността му. Но от всички пътнически списъци на отвлечените самолет липсват изцяло арабски имена – не само тези на предполагаемите терористи, а изобщо всякакви имена от арабски произход. Обяснението, което намират авторите на конспиративните теории, е, че наличието на „невинни“ араби сред жертвите, би направило неприятно впечатление.

Контролиран взрив

Едно от нещата, за които няма дадено обяснение, но има редица опровержения, е срутването на Световния търговски център. В достъпния за широка публика доклад на комисията, която разследва 11 септември, никъде не се споменават причините за колапса на сградите. По-малко от 2 часа след като самолетите се блъскат в кулите, сгради 1 и 2 се разпадат. В 17.25 ч. се срутва и сграда 7.

Според представената от правителството информация, срутването на кулите близнаци на Световния търговски център се дължи на пожар. Експерти обясняват, че керосинът от резервоарите на самолетите се е възпламенил. Тъй като той гори при особено висока температура, топлината успяла да размекне и дори разтопи стоманата в сградата до такава степен, че тя да изгуби носещата си способност. Особено окачванията на плочите на отделните етажи били толкова размекнати, че в крайна сметка поддали и се срутили един по един. По този начин кулите близнаци стават първите сгради изобщо, срутили се в следствие на пожар. Това обяснение обаче не удовлетворява обществеността по редица причини.

На първо място, за да бъде допуснато изграждането на такава дръзка конструкция в центъра на Манхатън, тя трябва да е неразрушима. И е изградена като такава – кулите близнаци са направени от 200 000 тона стомана, 350 000 кубически метра бетон, 103 асансьора, 43600 прозорци и 60 000 тона охлаждащо оборудване. Основата на всяка кула е 26 на 40 метра, включвайки 47 колони – 90 на 40 см дебелина.

Всяка от двете сгради представлява 2 небостъргача – вътрешен и външен. Вътрешният е изграден като плетеница от стотици заварени един за друг стоманени носещи пръти, а вътрешният – същото устойчиво ядро от стоманобетон. Именно фасадата е проектирана така, че да поема по-голямата част от неблагоприятните метеорологични условия като силен или ураганен вятър. Изградени са така, че да издържат и на бомби, и на удари от самолет, дори едновременно на щорм и сблъсък с Боинг 707, натоварен до краен предел и с пълен резервоар.

Двата Боинг 767, които се удрят в кулите, не са нито натоварени напълно, нито са пълни догоре с гориво. При капацитет от 181 пътника, на борда на полет 11 е имало 81 човека, а на полет 175 – 56 човека. Двата Боинг-а не са били заредени догоре (91 000 литра, колкото е вместимостта им, както и тази на Боинг 707), а с една трета до половината от максималното възможно количество гориво. Ако се пресметне теглото на пътниците, багажа и керосина, това прави всеки от двата Боинг 767 с около 10 тона по-лек от един Боинг 707, натоварен до краен предел и с пълен резервоар.

Конструкциите са били в състояние да издържат на атаките, тъй като през топлия и слънчев ден на 11 септември 2001 г., не е трябвало да поемат и натоварване от ураганен вятър. До момента няма документиран случай на сграда, която да се е срутила, заради пожар. За справка – през 1945 г. в Емпайър Стейт Билдинг се врязва бомбардировач, загубил се в мъглата. Сградата не се срутва. През 1988 г. небостъргач на 62 етажа в Лос Анджелис гори в продължение на 3 часа. Пожарът се разпространява на 4 етажа, но зданието не пада. През 1991 г. 38-етажна сграда във Филаделфия гори 19 часа, пожарът унищожава 8 етажа, но постройката все още стои. През 2004 г. здание на 56 етажа във Венецуела гори 17 часа. Огънят стига до покрива, унищожава 26 етажа, но сградата остава. На следващата година (2005 г.) хотел Уиндзор в Мадрид гори в продължение на 24 часа, напълно са унищожени 10 етажа. Горната част на постройката се разрушава, но долната остава. За сметка на това, кулите близнаци се разпадат на прах след като са горели 56 минути (южната, ударена втора) и 102 минути (северната, ударена първа).

Неясна е обаче информацията защо се срутва и сграда 7, която е едва 47 етажа висока (за сметка на високите 110 етажа кули) и не е засегната от самолетите. Сградата се намира на 100 метра от северната кула, ползвана е от ЦРУ, Министерство на отбраната, Тайните служби, както и спасителния бункер на кмета на Ню Йорк по време на атаките Рудолф „Руди“ Джулиани (Rudolph „Rudy“ Giuliani). Официалните данни твърдят, че отломки от близнаците са причинили пожар в сграда 7, който гори в продължение на 7 часа и това довежда до срутването на постройката в 17.25 ч. В официалния доклад никъде не фигурира информация за сграда 7.

Повечето очевидци, оцелели и репортери, предавали на живо трагедията, споменават взривове. Те говорят за редица експлозии, които са чули и/или усетили преди срутването на кулите. Официалният доклад на комисията предоставя подробна информация за експлозиите. Според него, веднага след удара на първия самолет, огромно огнено кълбо се спуска по една от асансьорните шахти. Експлозията достига до много от долните етажи, включително етажи 22 и 77, както и ниво Б4, което е 4 етажа под земята.

Заради горящото самолетно гориво, цялата сграда е обхваната от гъст черен дим. Минути по-късно телефонът за спешни случаи 911 започва да получава обаждания от множеството очевидци на трагедията. Повечето от обадилите се правилно идентифицират целта на атаката, а някои дори успяват да разпознаят самолета като пътнически. Стотици цивилни са в капан на или над 92-ия етаж и се събират на малки и големи групи, най-вече между 103-ия и 106-ия етаж. Въпреки че експлозията става на високите етажи, има хора, които се нуждаят от помощ от 22-ия до 80-ия етаж.

Старшият директор по пожарна безопасност не е бил наясно, че пътнически самолет се е врязал в сградата и, следвайки протокола, прави обръщения към етажите, които са задействали компютърната аларма, като ги съветва да слязат на по-долно и безопасно ниво и да чакат там за инструкции. Той казва, че е наредил пълната евакуация 10 минути след експлозията. В 08.57 ч. пожарникари нареждат евакуация на Южната кула заради щетите, нанесени от първия взривил се самолет. Тази информация не е предадена на телефонистите на спешния телефон 911 и на разпределителите на пожарната.

В 09.02 ч – по-малко от минута преди вторият самолет да се удари в кулата – се чуват инструкции по системата за публични обръщения в сградата, които нареждат на гражданите да се евакуират. Както и по-ранните съобщения да останат по местата си, така и това не са част от инструкциите, които се дават в такива спешни случаи.

Уилям Родригез, работил 20 години в сградата на Световния търговски център, разказва в „конспиративния“ филм „Zeitgeist“, че офисът му се е намирал на ниво 8. В 08.46 ч. г-н Родригез говори със супервайзора си, когато чува и усеща експлозия, която го повдига от земята. Според него взривът е дошъл от мазетата. След малко се чува втори трясък, когато първият самолет се врязва в северната кула. Хората в сградите и в близост до тях говорят за 2 или 3 взрива след сблъсъците. Изведнъж южната кула се срива. След по-малко от половин час същото се случва и със северната.

Това, което се наблюдава при срутването както на кулите близнаци, така и на сграда 7, любителите на конспиративни теории оприличават на контролирано разрушаване. Подобно взривяване на конструкции се извършва с помощта на експлозиви, поставени вътре в постройките и детонирани впоследствие.

Първо се разрушават централните колони, така че сградата да се саморазруши. Поради тази причина постройките, които се взривяват умишлено, се огъват през средата и се срутват навътре, причинявайки минимални щети на околните сгради. Времето, за което се унищожава една сграда по този начин, е предвидено да е минимално. Времето, за което се разпада всяка една от кулите близнаци, е около 10 секунди. Времето, за което пада сграда 7, е 6 секунди.

Ако се изчисли по законите на физиката (разстоянието, в случая – височината, е равна на 16.08 по времето на квадрат), резултатът е, че постройките са паднали свободно, т.е. без да срещнат никакво съпротивление.

Множество експерти, включително и такива, участвали в изграждането и проектирането на Световния търговски център, са на мнение, че сградите са били взривени умишлено. В подкрепа на тяхното твърдение се явяват още доказателства – симетричността на срутванията, внезапността им, както и наблюдаваното изтичане на разтопен метал (което не е обяснено изобщо).

Друг интересен факт, свидетелстващ в полза на тази теория, е наличието на втечнена стомана седмици след колапса. Повече от 6 седмици след срутванията са намерени горещи точки с температура над 1000 градуса по Целзий, което е с близо 300 градуса (по Целзий) по-висока температура, отколкото самолетното гориво може да произведе.

Марк Лоазо (Mark Loizeaux), президент на компанията „Контролирано срутване“ („Controlled Demolition“), казва пред вестник „Свободна американска преса“ („American Free Press“), че в мазето на Световния търговски център, където 47-те централни колони са съединени в едно, е била намерена гореща зона на „буквално разтопена стомана“ повече от месец след 11 септември.

Тази зона е открита под шахтата на асансьора на 7-и подземен етаж. Разтопената стомана е намерена „3, 4 и 5 седмици, след като минало разчистването“. Лоазо казва също, че такава течна стомана е открита и в сграда 7. Интересно е да се отбележи, че най-високата измерена температура е била в източния ъгъл на южната кула – 725 градуса по Целзий, а разтопената стомана е била с повече от 2 пъти по-висока температура.

На какво се дължи този феномен разбираме от проведеното от д-р Стивън Джоунс, професор по физика в университета Бригъм Йанг (Brigham Young University), изследване. С помощта на електронно-микроскопски анализ на разтопения метал и прахта в Световния търговски център той намира следи от експлозива „Термит“ („Thermite“) и високи концентрации серен прах, който се отделя от „Термит“-а. „Термит“-ът представлява екплозив, който е толкова силно запалим, че може да разтопи стомана и да мине през стоманена конструкция абсолютно безпрепятствено. Освен това, „Термит“ е патентован екплозив, използван при разрушаване на сгради.

Никъде в официалния доклад на комисията не се споменава човека, управлявал Световния търговски център. Името му е Лари Силвърстейн. На 24 юли 2001 г. той подписва договор за наем на кулите (сгради 1 и 2), както и сгради 4 и 5, за срок от 99 години (т.е. става официален наемател, а оттам – и собственик за следващите 99 години).

С тези си права, Силвърстейн застрахова владенията си срещу всякакви бедствия, включително и терористични актове. Застраховката е на стойност 3.55 милиарда долара за всяко явление, нанесло щети или разрушило собствеността му. В следствие на атаките от 11 септември всички, общо 7, сгради на комплекса са разрушени или повредени до такава степен, че не могат да бъдат поправени. На база на подписаните от 24 застрахователни компании полици, Лари Силвърстейн подава иск за почти 7.1 милиарда долара, обосновавайки се, че 2 различни самолета са ударили 2 различни сгради, т.е. представляват 2 отделни терористични акта. Застрахователните компании обжалват и през 2004 г. му присъжда 2.2 милиарда долара, а през 2007 г. се споразумяват на 4.57 милиарда долара за 4-те сгради.

kriminalnidosieta.com