Тази тема била забранена в СССР, смятало се за немислимо, че един съветски човек би могъл да… изяде друг. Когато в края на 70-те години в околностите на казахстанската столица Алмати започнали да изчезват млади момичета, никой дори не помислил, че в района се е появил канибал. Докато няколко деца не намерили едно от изтерзаните тела.
Преследването на човекоядеца продължило не един месец. Той на свой ред също редовно излизал на лов. И накрая допуснал фатална грешка. Следователите изпитали истински шок, когато узнали името на канибала. Той се оказал добре познатият им пожарникар Николай Джумагалиев.
Тогава никой не предполагал, че историята едва започва. Съвсем скоро лекарите щели да обявят кръвожадния убиец за безопасен, а после той щял да извърши дръзко бягство…
Потомък на Чингиз хан
Наричали го „Железния зъб“ – заради изкуствените му метални зъби и любовта му към канибализма.
Николай Есполович Джумагалиев е роден през 1952 година (на 1 януари или на 15 ноември според различните източници) в Казахска ССР, област Алмати, село Узун-Агач, в казахско-беларуско семейство колхозници. Коля бил предпоследното дете в семейството и имал три сестри – Галя, Зоя и Катя. Една от сестрите му впоследствие изчезва безследно, но няма доказателства, че брат й е имал пръст в това.
В училище Николай бил посредствен ученик. Завършвайки девети клас, постъпил едновременно във вечерно училище и в железопътното училище в Алмати. Отношенията му с противоположния пол обаче били на висота:
„Започнах половия си живот през 1970 година, когато бях на 18 и около мен винаги се въртяха по няколко момичета. Те ме обичаха, но аз не знаех защо. През 1977 г. се заразих със сифилис от Татяна П. – тя тогава живееше в Узун-Агач. А през май 1978 г. пипнах трихомоназа от едно момиче на име Люба. По същото време живеех с Татяна Я.“.
Джумагалиев се обличал спретнато и въпреки азиатските му черти, говорел без акцент и правел впечатление на образован човек. Той бил възпитан в мюсюлманско поведение и норми, четял Корана, а към жените се отнасял като към второстепенни същества, разсъждавайки като истински азиатец (и дори се считал за потомец на Чингиз хан): „От тях, от жените, идват всички нещастия – затвор, престъпления“. Още тогава – дълго преди първото си убийство, Джумагалиев изпитвал желание да убие и изяде жена, но засега подтискал манията си…
Завършвайки училище на 18 години, той бил изпратен на работа в град Гурев, а после, от ноември 1970 до ноември 1972 г. служил в химическите войски в Самарканд и Отар. След това Джумагалиев живял известно време в родното си село, където в продължение на три месеца работил като електротехник (впоследствие не се задържал задълго на нито една работа).
На 21 години се опитал да стане шофьор и да постъпи в Казахстанския университет в Алмати – но се провалил и в двете начинания. Тогава Джумагалиев се отправил към Караганда и оттогава се превърнал в номад, обикаляйки Коми, Якутия, Мурманск и Салехард, Чукотка и Алдан, сменяйки няколко професии – от матрос и експедитор, до електротехник и булдозерист, и най-главното – започнал да ненавижда жените от бялата раса заради тяхната гордост и разпуснати нрави, недопустими в патриархалния ислям. Тогава взел решението, по собствените му думи – „да се боря с матриархата, с разпуснатите жени“.
Именно тези жени паднали под ножа му, когато през април 1977 година се завърнал в Узун-Агач и започнал работа като пожарникар. Той се задържал на тази служба удивително дълго – повече от две години, до първия му арест. Освен по кулинарни, Джумагалиев убивал и по идеологически причини. Но не веднага – готвил се за първото убийство цели две години, избирайки за жертва последователка на сектата „Адвентистите от Седмия Ден“. Междувременно сънувал голи разчленени женски тела, които се разпадали на части пред очите му:
„Бавничко се носят ръце, крака, торсове… Аз застанах на страната на животните и правех с хората единствено онова, което те причиняват на животните“.
И ето че извършил убийство: „Винаги съм обичал да ходя на лов, но за първи път щях да ловувам жени. Когато излязох на пътя от Узун-Агач за Майбулак, видях някаква млада мадама. Вървеше сама. Всичко отвътре ми „закипя“ и аз й се нахвърлих. Чувайки стъпките ми, тя се обърна, но аз я достигнах, сграбчих я за гушата и я съборих встрани от пътя. Тя започна да се съпротивлява и тогава й прерязах гърлото. После пих от кръвта й.
В този момент от посока на селото се зададе автобус. Легнах на земята и се притаих до убитата. Докато лежах, ми замръзнаха ръцете. Когато автобусът отмина, си стоплих ръцете в тялото на жената, съблякох я и започнах да я разфасовам. Отрязах гърдите й, заедно с маста, отрязах плешките и отделих таза и бедрата. След това сложих всичко това в раницата си и го отнесох вкъщи.
Част от сланината разтопих, а остатъка осолих. Един път смлях част от месото и даже си направих пелмени. От месото хапвах сам и никого не съм гощавал с него. Два пъти си пекох сърце и бъбреци. И месо си пекох. Но то беше жилаво и доста дълго се приготвяше. Месото на тази жена изядох за около месец. В началото ми беше трудно да ям човешко, но после свикнах“.
Останките от трупа били открити на 25 януари 1979 година, недалеч от село Фабрична, намиращо се близо до Узун-Агач.
1979 година продължила – продължили и убийствата: в нощта на 21 срещу 22 април Джумагалиев убил жена, която се прибирала у дома след вечерна молитва в село Фабрична. На 21 юни в 2 часа през нощта погубил друга възрастна жена и нейната дъщеря, които спели спокойно в дома си в Узун-Агач. На 27 юни извършил убийството на момичето Валентина, за което разказва следното:
„На 27 юни 1979 г. моята съжителка Татяна Я. ми разказа, че някакво момиче на име Валентина е откраднало личните й вещи. Татяна беше съобщила за това в милицията. Аз й се скарах, че е намесила ченгетата и й наредих да доведе тази крадла вечерта в дома ни. После излязох да пия с приятели.
Когато се върнах вечерта у нас, видях една младичка и симпатична девойка. В онзи момент Татяна Я. беше отишла при сестра ми Зоя. Ние с девойчето поседяхме известно време, а после я съблякох и правихме секс. Всичко стана по взаимно съгласие. След това помислих, че в стаята може да влезе моята любовница и предложих на Валентина да отидем в хамбара. Вдигнах я на ръце от кревата и я понесох към хамбара на двора.
Там отново правихме секс, но не бях удовлетворен. Изведнъж ми се прииска да удуша момичето. Хванах шията й с две ръце и започнах да я душа. И тогава отново я пожелах. След това взех ножа си и внимателно прерязах гърлото й. Засмуках кръвта й и отново се възбудих. Извърших още един полов акт с нея и видях, че вече е мъртва. Разчлених тялото й на съставните му части, като сложих месото в една каца, а останалото зарових в градината“.
Черна мъгла
След тези пет убийства на 21 август Джумагалиев бил арестуван за престъпление, нямащо никакво отношение към серията. Той застрелял случайно свой колега пожарникар, с когото пиел и се веселял в дома си. Понеже убийството било сметнато за инцидент и тъй като получил диагнозата „шизофреник“, Джумагалиев бил осъден формално на 4 и половина години лишаване от свобода, но реално излязъл от затвора само след една. И продължил кървавото си пиршество – никой не му се месил, той бил известен навсякъде като „добро момче“ и дори случайното убийство на колегата му не предизвикало към него никакви съмнения във връзка с изтерзаните женски трупове.
На 8 ноември 1980 г. Джумагалиев правил секс в полупияно състояние с една от поредните си любовници в село Фабрична. След това двамата заспали. През нощта се събудил и си помислил:
„Защо ги жаля тези неверници?“ – прерязал й гърлото и започнал да пие от кръвта й. „Четох в книгата „Черна мъгла“, че ако прережеш гърлото на човек и гледаш внимателно, можеш да видиш как душата напуска тялото му. Гледах, гледах, но така и нищо не видях“ – още една причина за неговата страст към прерязване на гърла.
След това на 13 декември имало още едно убийство, а на 18 декември през нощта Джумагалиев извършил последното си убийство в Узун-Агач. Цяла нощ се веселил с приятели и приятелки и накрая отвел една от жените в съседната стая.
„Правих секс с нея и реших да си направя експеримент: още веднъж да видя – ще излети ли душата й или не. В книгата пишеше: ако пиеш кръв, ще има пророчество, а най-вкусно е човешкото месо. Тя спеше, а аз я ударих. Събрах кръвта й в един леген и отпих няколко глътки. После отрязах от шията й парче месо…
Започнах да я разфасовам: отрязах главата, ръцете, повече не успях. Бях гол. Приятелите ми ме видяха, побягнаха в паника по домовете си и се обадиха в милицията“.
Четиримата милиционери, които отговорили на сигнала, заварили маниака да седи гол в леглото си с разчленения труп на жертвата и омазан с кръвта й. Виждайки неочакваните гости в униформа, Джумагалиев хукнал да бяга, така както си бил гол с нож и брадва в ръце към планината, където се скрил.
През това време милицията открила в дома му каца с осолено човешко месо.
Той бил задържан на следващия ден – изморил се да скита из планината и се приютил при своя роднина, която го хранела и се опитвала да го скрие от милицията, но не успяла. На 3 декември 1981 г. Джумагалиев бил изправен пред съда и тъй като вече му била поставена диагноза шизофрения, бил изпратен не в затвора, а в психиатрична болница.
Все пак той направил някои признания: „Убивах жени по няколко причини. Първо, така задоволявах половата си страст към тях. Второ, чувствах непреодолимо влечение към женското тяло: стремях се да го опозная в пълната му цялост. Затова и ядях женско месо. Трето, в книгата „Черна мъгла“, която четох преди няколко години пише, че жените на древните германци са пили кръв, за да могат да пророкуват: аз предсказах целия си живот от 1980 до 1988 година, а до 2000 всичко е мъгляво.
Това е моето отмъщение към жените, задето нарушават законите на природата. Мъжът трябва да бъде повече от жената във всичко, но в живота не се случва така. Исках да всея страх у всички жени в района. Та аз убивах не просто така: убивайки Татяна Г., аз я принесох в жертва за годишнината от смъртта на моята баба, а Валя – в жертва за стогодишнината от рождението на моя дядо. Никога не убивах просто заради една причина, винаги убивах заради много“.
Прочут канибал
Той прекарал в лудницата осем години. През 1989 г., при прехвърлянето му в друга лечебница, успял да избяга от колата и бил обявен за общодържавно издирване. Скитал се в продължение на две години и през пролетта на 1991 г. извършил кражба във Ферганската долина с надеждата, че ще го заловят и ще си отдъхне в затвора. Но властите го разпознали и го върнали в лечебницата в Ташкент.
Джумагалиев дава толкова много интервюта на чуждестранни кореспонденти, че мнозина го смятат за национален рекордьор в тази област. В своето последно интервю за един киргизстански журналист той се оплаква:
„Нямам близки. Тук на никому не съм нужен. Ако още съм интересен на чужденците, които идваха при мен в Ташкент, нека ме откупят оттук. Няма живот за мен тук“.
През януари 1994 г. го изписали от болницата и го изпратили под наблюдение в родното му село Узун-Агач, където всички го помнели като убиец-канибал и люто го ненавиждали – жените го заобикаляли отдалеч, а мъжете го псували и му плюели в лицето. Джумагалиев не издържал на този тормоз и избягал в планината, където се скитал в продължение на повече от година, извършвайки още кражби с надеждата, че ще попадне в киргизстанския затвор или обратно в ташкентската болница. Но властите непрекъснато го освобождавали и го връщали обратно в родното му село, откъдето отново бягал.
Това продължило до 1995 г., след което Джумагалиев изчезнал в неизвестна посока. Легендите разказват, че на местата, които е обитавал, както и преди се появявали пресни трупове.
Впоследствие става ясно, че през последните години „Железния зъб“ е бил пациент в специално лечебно заведение за престъпници, признати за невменяеми, намиращо се в село Актас под Алмати. Там по неволя се занимавал с ремонт на часовници и аудио и видеотехника. Веднъж Джумагалиев подал молба с искане да получи смъртно наказание. Специалистите преценили, че това е признак за влошаване на умственото му заболяване…
kriminalnidosieta.com
