Как законът, приет от самия Фалконе, пусна на свобода убиеца му

Как законът, приет от самия Фалконе, пусна на свобода убиеца му

В 7.57 ч. на 23 май 1992 г., автомобилът, в който се вози сицилианския прокурор Джовани Фалконе е хвърлен във въздуха, когато мощна експлозия разкъсва 15-метров кратер на магистралата, свързваща Палермо с летището.

На хълм с изглед към ужасяващата картина стои един от най-известните убийци на мафията – Джовани Бруска, с прякор u scannacristiani (убиецът на хора), който милисекунди по-рано бил взривил 300-те килограма експлозив, поставен в канализацията под пътя. Той убива Фалконе, съпругата му Франческа Морвильо и трима ескортиращи офицери.

64-годишният Бруска, за когото се смята, че е убил повече от 100 души, преди да наруши клетвата на омерта и да се превърне в полицейски информатор, беше освободен след 25 години затвор миналата седмица, благодарение на закон, подкрепен от Фалконе.

Новината породи спор и гняв в Италия, където много политици и крайнодесни партии нарекоха освобождаването му скандално и настояха за промени в закона, даващи намаляване на присъдите на „разкаялите се“ мафиоти, въпреки факта, че подобни мерки се оказаха ефективни при залавянето на стотици мафиоти и разбиването на Коза Ностра в Сицилия.

„Онемявам, когато мисля, че Бруска е свободен човек“, казва Нело Мусемечи, губернатора на острова. „Хората казват: „Това е законът“, но ако е очевидно погрешно, то законът трябва да се промени.“

Матео Салвини, лидер на крайнодясната Лига, определи освобождаването като „не справедливостта, която италианците заслужават“, докато Джорджия Мелони, изгряваща звезда на твърдата десница, заяви: „Двадесет и пет години не са достатъчни“.

Бруска е убиец като малко други. „Аз съм животно. Убих повече от 150 души и дори не мога да си спомня имената им“, казва той пред прокурорите, след като се превърна в информатор. Сред най-тежките му престъпления е отвличането и убийството на 11-годишно момче, което Бруска заповядва да бъде удушено и разтворено в киселина.

Въпреки насилственото му минало, магистратите и юристите са съгласни, че без противоречивия сега закон, за който настояваше Фалконе, най-известната му жертва – Бруска, нямаше да прекара и ден в затвора. Убиецът номер едно на Коза Ностра е арестуван на 20 май 1996 г. във вила в провинция Агридженто, благодарение на информацията, предоставена на полицията от трима бивши мафиоти.

„Възмущението на членовете на семейството на жертви на мафията със сигурност е разбираемо“, казва Джузепе Ди Лело, бивш колега на Фалконе и член на антимафиотския „пул“ от разследващи през 80-те години. „Без този закон никога не бихме разкрили стотици престъпления. Този закон не е нищо друго освен пакт с бивши престъпници в замяна на ключова информация в борбата срещу организираната престъпност. И както всеки пакт, има компромис.“

Но предсрочното освобождаване на Бруска е горчиво хапче за семействата на жертвите му. „Малко хора могат да почувстват повече болка от мен към един от най-отвратителните индивиди в историята на страната ни“, казва Мария Фалконе, сестра на Джовани, пред The Guardian. „Но брат ми се бори усилено за този закон, който доведе до разрешаването на десетки престъпления и арестуването на множество мафиоти.“

Закон за официално установяване на фигурата на „сътрудника на правосъдието“ е предложен за пръв път от Фалконе, който в началото на 80-те години на миналия век разбира ефективността на изкореняването на мафиотски кланове от собствените им редици.

Когато през 1984 г. той убеждава Томазо Бушета, по прякор „Шефът на двата свята“, да свидетелства срещу колеги мафиоти, италианските власти знаят малко за сицилианската мафия. Фалконе решава, че Бушета няма какво да губи, тъй като съперниците му вече са убили двамата му сина, а след това брат му, двата му зета и четирима племенници и това, което той разкри на прокурора, беше вътрешната работа на Коста Ностра: нейните ритуали, организационни структури и незаконни дейности.

Благодарение на неговите показания прокурорите разпореждат арестуването на почти 500 мафиота, което завърши с т. нар. „макси процес“, който доведе до присъди за 338 престъпници.

Оттогава стотици мафиоти в цяла Италия започнаха да си сътрудничат с магистрати и да нарушават omertà – непристъпния някога мафиотски кодекс на мълчанието. Но докато броят на информаторите нарасна, общественото мнение стана по-малко толерантно към намаляването на присъдите за мафиотите, които бяха обвинени, че манипулират системата в своя полза и никога не се каят истински за престъпленията си.

„Намаляването на присъдите се основава на пакт, а не на покаяние“, казва Клаудио Фава, президент на антимафиотската комисия на Сицилия и син на покойния журналист Джузепе, убит от мафията през 1984 г.

„Държавата не носи отговорност за установяване на искреността на покаянието. Това не е изповедалня. Ясно е, че 90% от мафиотите, които се превръщат в информатори, го правят като въпрос на стратегия. Баща ми беше убит от мъж, който уби над 85 души и който беше освободен миналата година, след като стана информатор. Нямам нищо добро да кажа за него, но благодарение на неговите показания студеното дело на баща ми беше възобновено след 10 години“.

Почти всички водещи мафиоти сега са в затвора благодарение на Фалконе, чийто закон за информатора доведе и до ареста на членове на калабрийската „Ндрангета“, считана за най-мощния синдикат на организираната престъпност в Италия и характеризираща се със силни кръвни връзки и облечен в желязо кодекс за мълчание , което го прави практически непроницаем. По време на неотдавнашните процеси в Калабрия, братя, племенници и деца решиха да излязат срещу предполагаеми престъпници.

„Ако сицилианската мафия е по-слаба днес, дължим благодарност на брат ми и неговия закон“, казва Мария Фалконе. „Премахването му би означавало връщане на часовника назад с 30 години. Това би означавало, че борбата на брат ми е била напразна.“