Как се стигна до жестокото убийство на Евгения? Говорят психолозите

Как се стигна до жестокото убийство на Евгения? Говорят психолозите

Как се стигна до жестокото убийство на Евгения Владимирова? Психолози говорят пред GlasNews за причините и следствията за убийството на младата жена. Тя бе обявена за издирване на 13 октомври. Стана ясно, че съпругът и я е убил, а баща му е помагач – скрил е трупа й.

Много време отне на разследващите, за да открият куфара с тялото й. Първо, защото районът е тежък, второ, че все пак човекът, който е укрил тялото е с опит в системите за сигурност. Положил е усилия да е на място, на което да бъде по-трудно откриваемо, пише TrafficNews.

Баща и син предварително са подготвили защитната си версия, ако разследващите стигнат до това място и до куфара, защото още от в първите дни за всички, които работят по случая, става ясно, че търсят именно куфар.

Орлин и Пламен са взели решение до последно да не признават вината си. В разплитането на случая и затова да се стигне до техните самопризнания, освен разследващи от Шесто РУ и СДВР – Сектор „Убийства“, участват активно и екип от криминални психолози.

Как е извършено престъплението? И как се стига до разкриването на жестокото убийство?

Криминалният психолог Тодор Тодоров и екипа му се включват в разследването още в самото начало. Ето и целите интервюта с екипа от психолози.

Съобщават за изчезнала жена, и как започва да работи вашият екип?

Т.Тодоров: Мисля, че на същата вечер, или може би на следващия ден, с мен се свърза една от приятелките на Евгения и беше много притеснена. Искаше да разбере, какво може и как да се провери, да види, да се намери. Нормална реакция на близък човек да иска да разбере, какво се случва с негов близък, който го няма, а и няма никаква причина да го няма. И тогава се поинтересувах малко повече от самия случай. Опитът досега, когато става въпрос за безследно изчезнали лица, е че хора, които са наречени нискорискови жертви, т.е не се занимават с престъпна дейност, не ги свързват с хора, които са част от контингента и да имат някаква друга престъпна дейност… т.е. нискорисковата жертва, когато изчезне, това в огромен процент, да не кажа на 100%, причината за изчезването й е някой от най-близкия, или семеен приятелски кръг. Когато говорим за майка, която има дете, това тя да тръгне някъде и да не се поинтересува от детето си, дори и в случаите да речем, в които може да има проблем със съпруга или бащата на детето, няма как да се случи. Това винаги означава, че нещо е станало с тази жена и то за съжаление, показва че тя най-вероятно не е жива. И аз съответно говорих с колеги от СДВР. Дадох и моето мнение, че най-вероятно се касае за убийство и после разбрах, че и те най-вероятно са го приели по този начин. Влязохме в бой, така да се каже заедно.

И в първите дни заподозрени са най-близките, съпругът? Той самият твърди, че е от първите заподозрени?

Т.Тодоров: По някакъв начин съвсем нормално е най-близките хора, преди да се реши каквото и да било, да се провери, да се знае дали на 100% може да се разчита на техните показания. Съпругът беше отказал да се подложи на полиграф за изчезването на неговата жена.

Защо отказа, каза ли защо?

Т.Тодоров: Когато нямаш рационален мотив за това, значи не искаш да се разбере истината. И оттам насетне започна една дълга игра на котка и мишка.

В тази игра той винаги ли казваше, че не е той?

Т.Тодоров: Всъщност никъде не казваше, че той няма нищо общо, защото никой някак си не смееше и да го попита. Само твърдеше, че едва ли някой го е нарочил, че всички смятат, че той трябва да има нещо при положение, че поне аз нямах информация някой така в очи да му каже: „Орлине, ти имаш нещо общо с изчезването на тази жена!“.

Други заподозрени, освен него имало ли е?

Т.Тодоров: По начина, по който сме обсъждали с неговите близки и роднини, а и с колегиите от сектор „Убийства“, категорично се насочихме към него и към неговия баща.

Защо? Показанията ли ги издават?

Т.Тодоров: Не само това. Имаше доста несъответствия в техните показания, които даваха. В нашия екип имаме криминален лингвист, който може от това, което е дадено като показания, и от това, което някой е говорил, да извлече скритият смисъл – така да го кажем в думите. Да определи дали човек лъже, дали човек съответно има някаква вина, дали нещо крие. От лингвистичния анализ и от психологичния на тяхното поведение, категорично показаха, че категорично касае съпругът, баща му и евентуално и майката на Орлин Владимиров.

30 дни това е много време? През тези всичките дни вие сте били убедени, че са те?

Т.Тодоров: Едно е да имаш вътрешно убеждение, друго е да намериш достатъчно доказателства за това.

Доказателството е тялото, най-категоричното?

Т.Тодоров: Това е нещото, което може да се свърже по категоричен начин, било с местопрестъпление, било с начин на извършване на престъплението. Защото научно е доказано, че когато има убийство, извършено чрез удушаване, задушаване или както искаш го наречи, в по-големия процент от случаите това се прави от близък. Непознат човек няма да те задуши.

Предварително няма как да знаете, докато не се намери тялото?

Т.Тодоров: Предварително няма как да знаем, но те не са много вариантите. Никой в блока не е чул изстрели. Не е чул кой знае какво.

Не можем да обсъждаме в детайли какво ви е насочило към него?

Т.Тодоров: Ако тръгнем да обсъждаме в детайли, всички тези неща, означава да дадем много храна на престъпниците за в бъдеще. Ето примерно мога да ти кажа, че когато ставаше въпрос за първото показание на бащата, колежката, която е лингвиста, категорично определи, че един от проблемните моменти в неговите показания е куфарът, за който той говореше с изнасянето на книги. Тя определи, че всъщност това е възстановяване на двигателна памет за носене на нещо, което е много тежко.

Той сам си е казал, че е носил книги с куфар същия ден?

Да, това е част от тяхното алиби. Трябваше по някакъв начин да обясни какво е правил, за да дойде до София в това време.

Кога се случва? В ранния следобед на 13-ти. Не, вечерта да излезе на фитнес?

Т.Тодоров: Не. Смъртта е причинена на Евгения в ранния следобед.

Те какво са правили? Как е станало?

Т.Тодоров: Имали са разправия.

Те работят от вкъщи?

Т.Тодоров: Да, те работят в IT компания и работят от вкъщи.

И тогава той решава да я убие?

Т.Тодоров: Тогава той извършва убийството. Самото решение за това аз бих казал, че е по-скоро импулсивно, въпреки, че може да са му минавали подобни мисли преди това. Аз на Орлин това му казах, че ако той си беше представил предишните дни как я убива и как и причинява някаква сериозна травма или болка, най-вероятно нямаше да се стигне до убийство, ако наистина така си го беше представил по този начин и го беше преживял като емоция.

Тя казва ли му нещо?

Т.Тодоров: Това, което той ми сподели, че последните й думи преди да умре са: „Помисли ли си за детето?“

Това защо не го е накарало да спре?

Т.Тодоров: Според него, това е и една от причините да извърши убийството, защото е допускал, че при евентуална раздяла – детето ще остане при нея.

Убива я…

Т.Тодоров: Той я убива, успява по някакъв начин да я събере в един куфар, който после неговия баща му помага да го изхвърлят, в околностите на град Перник.

И казва на баща си по телефона?

Т. Тодоров: Бащата към този момент е бил по негови данни под влияние на алкохол. Казва: „Аз тръгнах веднага, защото някак си без да ми казва, знаех какво се е случило“.

От къде знае, какво се е случило?

Т.Тодоров: Дни преди това Орлин споделя на баща си за проблемите във връзката им и така го прави съпричастен на тази вътрешно-семейна драма. Пък и бащата все пак е дългогодишен служител на службите за сигурност. Обикновено такива хора, в такива моменти, си мислят най-лошото.

И баща му отива, за да му помогне да скрият тялото?

Т.Тодоров: Дефакто да. Орлин не е излизал, бащата свършва всичко? Орлин му помага да изнесат тялото, но не е отишъл заедно с баща си до мястото.

Само бащата? Орлин е отишъл да изхвърли телефона?

Т.Тодоров: Да.

Добре, какво казва този човек? После като се е прибрал вкъщи? Когато са дошли нейните приятели? Как се контролираш? Как не се издаваш? Как живееш? Как детето си гледаш един месец?

Т.Тодоров: Ами, не е лесно. Така или иначе, когато не се знае категорично че си ти, а и ти си го знаеш само ти, а другите дори и не подозират, и да даваш някаква поведенческа индикация те могат и да не я забележат, защото повечето хора не допускат, че нещо подобно може да се случи.

Попитахте ли го, не се ли е измъчвал? Не се ли е тормозил? Съвестта му дали не е проговорила?

Т.Тодоров: Тя съвестта му е говорила, но инстинкта за самосъхранение му е по-силен.

Той разплака ли се поне един път?

Т.Тодоров: Разплака се не един път даже.

Т.е. съжалява ли?

Т.Тодоров: Не съм чул от него такова нещо. В не малко от случаите, извършителите на тежки криминални престъпления съжаляват за себе си и затова, че са разкрити не за жертвите.

Как се стига до самопризнанията?

Т.Тодоров: Баща му го убеди. Бащата първо си призна. Той даде всички факти и обстоятелства. След това си призна и Орлин. Ние бяхме няколко човека и когато тръгна да говори, вече така, всичко каза, че така или иначе е бил решил за себе си, че когато го задържат, защото е бил сигурен, че ще ги задържат, ще каже истината, но до известна степен е бил провокиран, че аз работя с него… Бил слушал много неща за мен, бил знаел, но искал да се сборим, за да види дали съм толкова добър, колкото бил слушал.

И като се сборихте, колко часа му отне?

Т.Тодоров: Ами, доста. Не знам, не съм сигурен, но повече от 6-7 часа.

През тези 6-7 часа какво казваше, като не казва истината?

Т.Тодоров: Ами той първоначално отказваше кой знае каква комуникация с мен, след което колега от моя екип продължи работа с него и с напредване на времето напрежението му спадна и започна да говори.

Бащата съжалява ли? За Евгения съжалява ли?

Т.Тодоров: Бащата по принцип съжалява за всичко. Той е човек, който много добре си дава сметка какво се е случило и какво не е трябвало да се случва. Дава си сметка за всичките му успехи и провали и т.н. Той е доста по-емоционално зрял от сина си.

Какво каза на сина си, за да си признае?

Т.Тодоров: „Сине, наиграхме се. Знаят всичко. По-добре си кажи“.

Реакцията на Орлин?

Т.Тодоров: Беше много спонтанна. Той каза: „Вярно ли всичко знаят?“

Когато му показахте снимката с куфара и с Евгения как реагира?

Т.Тодоров: Стана му доста неприятно и гадно. Мога да опиша, че физиономията, която направи, е като на отвращение и погнуса от това, което вижда.

Не е очаквал?

Т.Тодоров: Той не знаеше, че сме я намерили. Това беше много важно и Слава Богу успяха колегите от СДВР да го опазят в тайна. Когато човек извърши такова тежко престъпление и когато крие тяло, той го крие много усърдно, защото тялото може да бъде свързано с него.

Бащата как реагира като видя снимката?

Т.Тодоров: Хладнокръвно. Каза, че това е куфара, с който са пренасяли книгите, но в него не е имало такова нещо.

Такова нещо?

Т.Тодоров: Това е нормално от гледна точка на това, че когато човек види продукта на престъплението, му е много тежко да нарече името на жертвата, или нещо, с което всъщност да я персонализира. Защото той знае, че е виновен за това, което се е случило. Участник е в събитието.

Как стигнахте до тялото?

Т.Тодоров: Почти от самото начало на случая с колегите от СДВР работим заедно. Анализ на кореспонденция, като анализ на всичко, което има като информация по случая. Като предположение за това – в зависимост от времето, с което е разполагал и се е придвижвал бащата, къде може да бъде укрито тялото и т.н. и ползвахме и помощ от други хора, които са запознати с региона около Перник, затова къде е евентуално може да бъде намерено и то така беше намерено.

Много време отне да го търсите. Районът е тежък?

Т.Тодоров: Първо, че районът е тежък, второ, че все пак човекът, който е укрил тялото, е човек с опит в системите за сигурност. Не е като просто да го хвърлиш до пътя някъде. Положил е усилия да е на място, на което да бъде по-трудно откриваемо.

Надявал се е да не го намерят?

Т.Тодоров: Всички на това се надяват, когато извършват престъпление по този начин.

За това ли Орлин толкова много настояваше да разбере какво има като информация от полицията?

Т.Тодоров: Да. Той всъщност и за тези прословути частни детективи, за които говори, но е било с идея евентуално да разбере какво знае полицията.

Тези хора толкова ли силна психика имат? Толкова време да не се издадат?

Т.Тодоров: Не бих казал, защото бащата доста време след това пие, за да се опита да редуцира напрежението. Синът също има доста безсънни нощи. След това прави опити да прикрива следи от това, че е проследявал телефона. Дори и самият Орлин си каза: “Абе, аз си мислих, че ако стигнете до мен, ще бъде по скоро заради някои софтуери, които съм ползвал, за да мога да и разбивам паролите на телефона“.

Той ли е отговарял от нейния телефон на приятелите й, защото те казаха, че когато са чакали за среща следобед, някой е отговарял от нейния телефон?

Т.Тодоров: Да, той е отговарял. Това беше другото важно нещо, на което стъпихме при анализа, защото беше от лингвиста потвърдено. Всъщност, че е той, заради отговорите, които от един момент нататък не са нейни. Благодаря на колегите от СДВР, че ни се доверяват вече за няколко случая с този метод. В България той не се използва много, но в белите държави се ползва от десетилетия, лингвистиката.

Нито един съсед ли не е видял, че идва баща му и изнася нещо с куфар?

Т.Тодоров: Те всъщност се изпускат за куфара, защото държейки защитна стратегия, решават, че някой ги е видял, защото той блока е голям, наблизо има голям хранителен магазин. Всичко може да се случи. В по-голямата част от търсене не се говореше за тяло, колкото за търсене на куфар. Бяхме сигурни, че тялото е в него.

Силна ли е връзката на Орлин с баща му?

Т.Тодоров: Значи, той Орлин е доста критичен към баща си, заради склонността му да злоупотребява с алкохол, но все пак го търси в такива моменти, защото разчита на неговия опит явно.

Как като психолог определяш Орлин? Какъв човек е?

Т.Тодоров: Мисля, че е един доста неуверен в себе си човек. Второ, това е съчетано с доста сериозно развитие на нарцисизъм при него. И когато започва да подозира съпругата си… Този тип хора, в такива моменти, преживяват много по-драматично ситуацията, отколкото останалите. Егото е под много силна заплаха, така да го кажем.

Той заради егото си ли страда?

Т.Тодоров: Аз мисля, че по скоро заради егото си. В края на краищата, ако страдаше защото има чувства към нея, нямаше да я убие. Този тип хора като Орлин, доста трудно могат да направят някакви задълбочени отношения, емоционални. Ако той имаше дълбоки и емоционални отношения към съпругата си, в момента в който извърши престъплението, щеше да се обади и да се предаде, а не да крие тяло и да изнесе целия този цирк после. Той дори и в разговора с теб, беше много идеферентен към нея. Не като човек, който се притеснява за някой, на който много държи. Повече го интересуваше какво знае полицията.

Доста часове, след като е задържан не признава?

Т. Тодоров: При всеки човек е различно. При бащата, като бивш държавен служител и то дългогодишен, той е пенсионер от службите за сигурност, може би е една идея по-лесно, точно заради това, че дълги години е работил в службите за сигурност. Той по-скоро е човек, който е възпитан по друг начин. Гледа на живота по друг начин, има формирана някаква ценностна система. И освен това, за него падението е по-голямо, защото ти до оня ден си служил на държавата, а днес вече си от другата страна.

Ако не е бил употребил алкохол?

Т.Тодоров: Все пак син му е, дете му е. По някакъв начин разбирам постъпката му. Все пак не трябва да забравяме, че много често, макар и на несъзнавано ниво, провалът на детето, е и провал на родителя.

Още в началото е ясно, че Орлин и баща му са извършителите?

Т. Тодоров: Да. Вътрешното ми убеждение беше такова, въз основа на анализите, които правихме.

Кога се доказа?

Т.Тодоров: Когато лингвистката ни потвърди, че съобщението от нейния телефон е написано от съпруга й. Вече беше ясно, какво да е иначе? Когато изчезне едно лице, СДВР не започва убийство да работи. Това са най-трудните случаи, когато имаш безследно изчезнало лице. Нямаш нито местопрестъпление, нито оръжие на престъплението, нито нищо. Ние натрупахме доста опит, покрай изчезналите лица в Добрич, така че горе долу сме наясно, когато изчезне някой безследно.

Реално всички колеги, които се включиха, живееха с този случай така денонощно. И впечатляващото беше, че когато се стигна до намиране на тялото, някои от тях бяха в различни краища на България, кой в Петрич, кой във Варна… В рамките на няколко часа всички стигнаха до София, за да се включат в случая. Това показва сериозна отдаденост и професионализъм. Като имаш такъв екип, умираш за него. В един такъв случай много хора остават скрити. Полицията има много хора, които вършат работа. Това е да огледаш всички маршрути, да проходиш за камери за записи. Да ги изгледаш, това са часове къртовски труд.

Първият анализ е на телефонното обаждане на съпруга на Евгения до 112.

Т.Тодоров: Специфичното на сигнала към 112 е че всъщност, съпругът го подава малко от немай къде, заради натиска от близки и приятели, които всъщност искат да разберат какво се случва и къде е Евгения. Само по себе си, самият сигнал за нас също е много информативен, защото би трябвало най-близкият човек да бъде най-притеснен. А това, което първоначално получихме от нейните близки, е че той не е от най-притеснените, а това се случва тогава, когато човек знае какво се е случило.

Криминалният лингвист Христина Шушков първа прави анализи и експертизи си на базата на които става ясно, че Орлин лъже.

Х.Шушков: Една част от моите експертизи включват неистинна информация, липсваща, измамно поведение, връзка на субекта с други субекти в речта, която използва. Социолингвистични атрибути на самия автор, ако се налага да се извличат. Това, което направи впечатление още в началото, първият ми досег до случая, беше заявката на колегите, първо беше анализ на обясненията на Пламен. Това, което направи силно впечатление беше, че човекът показа неистинно поведение за причината, поради която е отишъл в София, съдържанието на куфара и след това маршрутът, който е поел, след като си е тръгнал от София, като там имаше и допълнителни елементи, които ни показваха виновно знание, както ние го наричаме в нашата сфера.

След което речта на Орлин потвърди за нещастие подозренията, че Евгения не е жива, той имаше един специфичен изказ, който се забелязва при хора, които имат виновно знание или участие в някакво престъпление. Силно се дистанцираше от нея, финализираше работата на полицията постоянно, което говори за едно желание от негова страна, повече да не се разследва. Търсеше информация, което беше неговият приоритет. Даде ни и други интересни насоки в неговата реч, благодарение на които разбрахме, че той е всъщност човек, който е следял. Той е човек, който е акумулирал много агресия, спрямо нея и съответно неговата първа версия беше, че тя си има някаква връзка. В смисъл това не е нещо, което е типично за хора, които твърдят, че са в добри семейни отношения, че нямат никакви проблеми, както той казва.

Също така в процеса на анализ е имало някакво конкретно събитие, което е предизвикало трагедията на 13-ти, въпреки че той отричаше до последно, че е имало такова. Общо взето анализът беше доста константен от гледна точка на Пламен и на Орлин и имено това успя да насочи вниманието на мен и колегите именно на Пламен и Орлин, като двамата най-вероятни извършители.

По-конкретно можем ли да обясним какво е… дистанцираше се от нея?

Мога да обясня само това, защото това са обучения – тясно специализирани и не искаме да накараме хората да знаят как да лъжат по-добре. В 27 минутен разговор с теб, той веднъж не спомена Евгения по име. Тя беше: тя, тя, тя. Когато му се наложи да каже родителите на съпругата ми, тогава използва… съпругата ми. Нямаше никаква емоционална свързаност с изчезналия човек, който се предполага, че би трябвало да му е много близък, трябва да се притеснява за нея. Нямаше такива индикатори при него.Това обикновено в 99% от случаите се случва при хора, които би трябвало да имат някакво участие в някакво такова престъпление.

Имаше само, че той търси информация?

Х.Шушков: Точно. И когато речи и поведение, както и информацията, която имахме, се обединят се получава развръзката, която получихме всъщност. Той нито един път не е казал, че му липсва? Да, просто нямаше никаква загриженост. Обикновено, когато аз съм работила по случаи с изчезнали деца, и когато нито един от родителите няма ангажираност към престъплението, тогава фокусът е изцяло насочен към жертвата. Какво изпитва моето дете в момента? Плаче ли за мен? Давате ли му лекарството? Не е типично човек да се обръща съм себе си в ситуация на такава трагедия.

Вие казахте, че по изказа сте правили изследвания. Така ли разбрахте по изказа, че той отговаря на нейни приятели от телефона й?

Х.Шушков: Да. Това беше съвсем друг вид изследване, нарича се стилометрично изследване на речта. Когато трябва да се прави идентификация на автор, обикновено имаме корпус от текстове, които сравняваме с предполагаемия автор. Оказа се, че това изречение, ако не се лъжа в 16:58, което е изпратено от телефона на Ети, не е типично за нея. Много по-типично е за Орлин. Самата структура на изречението, пунктуация и други там лингвистични компоненти, които разглеждаме. По този начин ние успяхме да сложим една времева рамка, кога тя е престанала да пише, защото идеята в неговата версия беше, че тя си е написала това съобщение: „Аз отивам да тренирам и от там ще дойда“, че тогава все още е била жива, а това не е така. Аз съм работила по много такива случаи, при които хората няма как да скрият лингвистичния си отпечатък. В смисъл, колкото и да се стараят, няма как да стане. Това е опитът му да заблуди разследването и да го насочи в друга насока.

Пропуските на Пламен?

Х.Шушков: На Пламен основният му лингвистичен пропуск беше куфара. Това беше нещо, което го издаде. Не беше кой знае колко труден анализ. Правила съм и много по-трудни. При него една страница беше за куфара. И две изречения за Евгения. И това си беше компонент при него. В смисъл: тежестта, която той е изпитал, може би когато е трябвало да свърши това, което е извършил. Емоционална или чисто физическа, то просто се видя в неговия изказ. Това няма как да го скрият хората. Това е един процес на свободна редакция, в който човек сам избира думите, сам избира начина, по който да ги подреди. Какво време да използва и т.н. И няма човек, който да може да се контролира, да нареди нещата, така че да може да заблуди. Винаги има момент, в който ще се издаде.

Значи сам насочва разследването към куфара?

Х.Шушков: Да, той сам ни каза. Това е защитна стратегия, защото няма гаранция, че когато са го изнасяли, някой не ги е видял, презастраховане. Много хора го били задържали. Как това било агресивно и някакви такива неща, които са несъотносими с това, какво се говореше.

А само преди два дни Апелативният съд в София остави Орлин Владимиров и баща му Пламен в ареста.