Касапинът Рой Демео и неговата Фабрика за убийства

Рой Демео остава в историята на организираната престъпност като най-кръвожадния наемен убиец на Мафията. Заедно със своята вярна дружина той се спуска в дълбините на ада, създавайки прецизна фабрика за убийства, в която изчезват завинаги телата на десетки врагове на престъпната фамилия Гамбино.

Твърде близо до акулите

В студената и ветровита утрин на 18 януари 1983 г. управителят на яхтен клуб в Бруклин, Ню Йорк, се обажда в полицията за пореден път, за да се оплаче от кафявия кадилак, изоставен на паркинга зад клуба от повече от седмица. Служителите на реда вече били идвали веднъж, но установили, че колата не е открадната и не могат нищо да направят. Предположили, че собственикът й ще се появи да си я прибере. Но никой не се появил и затова управителят помолил полицаите да дойдат отново.

Този път ченгетата решили да огледат возилото по-старателно. В управлението бил постъпил сигнал за изчезнал мъж, подаден от съпругата му, и тази кола отговаряла на описанието.

Колата изглеждала празна, а по седалките имало тъмни петна. Закарали автомобила в гаража на полицейското управление. Когато отворили багажника, криминалистите попаднали на доста необичайна находка – полилей.

Но това не било всичко.

Под полилея се намирало мъртвото тяло на едър, тъмнокос мъж на около 40 години, който изглежда бил прострелян няколко пъти. Тялото, вкочанено от смъртта и мразовитите януарски температури, било запазило фиксирана позиция с ръка, защитаваща лицето му. Черното му яке било увито около главата като тюрбан, а тялото му било замръзнало за резервната гума. Дупка от куршум минавала през едната му длан, а последвалата аутопсия установила, че човекът е станал жертва на екзекуция – зад всяко ухо имал контролен изстрел. Всичко на всичко мъжът бил прострелян 7 пъти и лежал в локва от замръзнала кръв.

Скрита в седалките, открили жица, очевидно свързана със записващо устройство, което сега липсвало. В колата имало и статия на „Ню Йорк Мегъзин“, разказваща за търговия с наркотици. Нямало съмнение, че убийството е поръчково и че тялото е трябвало да бъде открито. Малко вероятно било извършителят да бъде установен.

Убитият мъж бил напуснал дома си на 10 януари, в около 9:30 часа сутринта, казвайки, че ще се срещне с някого следобед, за да прегледа някакви юридически документи. Същата вечер дъщеря му щяла да празнува рождения си ден и той уверил съпругата си, че ще се прибере навреме. Но така и не се завърнал у дома.

Семейството му го обявило за изчезнал и изминали 8 дни преди да го намерят екзекутиран в багажника на колата му.

Щели да минат години преди всички подробности около убийството да излязат наяве и да предоставят поглед върху живота на мъжа, смятан за най-хладнокръвния убиец на Мафията, отговорен за организирането на почти двеста екзекуции.

Но как е възможно човек да стигне от подобна могъща и страховита позиция в една от най-влиятелните престъпни фамилии на Ню Йорк, дотам да дели багажника на колата си със счупен полилей?

Пътят на най-малката съпротива

Рой Албърт Демео е роден през 1942 г. в италианско семейство от работническата класа в Бруклин, Ню Йорк. Подобно на повечето тийнейджъри с парични затруднения през 50-те години на миналия век и той търсел начини да изкарва пари. От синовете на съседа – мафиотският бос Джозеф Профачи – Рой научил незаконния занаят на лихварството. Първоначално задълженията му се изразявали в това да събира лихвите от длъжниците, но впоследствие започнал сам да дава заеми. Така бил въвлечен по-дълбоко в света на организираната престъпност и се запознал с методите на преселилите се в Ню Йорк членове на сицилианската Мафия.

Тези италиански имигранти от южната част на Ботуша спазвали строг кодекс на честта, според който един истински мъж:

  • не сътрудничи на властите
  • запазва хладнокръвие пред лицето на опасността
  • отмъщава за всяка обида, нанесена на фамилията
  • не забравя

Според тези идеали семейните връзки били единствената основа за доверие и това включвало дори най-далечните роднини. Външни лица също можели да станат част от фамилията – така наречените „успели мъже“ – минавайки през специален ритуал.

Патриархът кръстник решавал всички важни въпроси в семейството, включително и кой ще живее или ще умре, както и бизнес начинанията, чрез които кланът ще изкарва пари. Карло Гамбино и Пол Кастелано например забраняват на членовете на фамилията да търгуват с наркотици, особено с хероин, защото строгите наказания, предвидени от закона, лесно можели да превърнат дилърите в информатори. Онези, осмелили се да се занимават с тази незаконна и забранена дейност, рискували да бъдат „дадени за пример“, тоест убити. Всеки отгововарял пред „главата на фамилията“.

Дълг на всеки член бил да направи фамилията – и особено патриарха – богата, уважавана и могъща. Това изисквало уговорени бракове и съюзи с други знатни фамилии – най-често сицилиански. Онези, защитаващи със сила и агресивност интересите на семейството, бивали награждавани с по-отговорни роли. Въведени били правила, които да предотвратят анархията и отмъщаването на въображаеми обиди. По този начин, докато уважавали правилата вътре в организацията, престъпниците можели да се чувстват „мъже на честта“ – идея, свързана с доминация, мъжественост и сила.

Когато няколко фамилии сключели съюз, един човек бил избиран за Бос на всички босове, или „capo di tutti capi“. Останалите били длъжни да го подкрепят и уважават. Той предлагал протекция на членовете си под формата на работа; адвокати в случай на арест; издръжка на семейството, когато някой попадне в затвора; и заплашване на бизнес конкуренцията. За тези си услуги взимал дял от баницата на всеки. Всички бизнес дела минавали през него и той уреждал неразбирателствата между членовете на фамилията.

Житейската нагласа на членовете на традиционните фамилии, или така наречените „тарикати“, като цяло била, че престъпленията са за предпочитане пред легалния бизнес, защото носят много повече пари. Който отказвал да участва в тяхната игра, автоматично се превръщал в плячка. Лесните пари са най-сладките пари. В кварталните банди обучавали „чираци“ – „наши“ хлапета, които товарели със задачи, докато успеят да се докажат.

Рой Демео можел с лекота да изучи друг занаят – майка му се надявала, че от него ще стане лекар – но лихварството се оказало сладка работа, носеща бързи и лесни пари, а той бил доста добър в нея, най-вече защото не се притеснявал да използва насилие срещу закъснелите длъжници. Не виждал нищо лошо в това занимание. Силно впечатлен от лъскавите кадилаци, с които местните гангстери обикаляли квартала, Рой направил своя избор. Не след дълго установил контакт с членовете на престъпната фамилия Гамбино.

Карло Гамбино управлявал около 250 официални членове и още стотици други гангстери, които съвместно контролирали една истинска престъпна империя в Ню Йорк. Рой искал да бъде част от всичко това и се постарал да се докаже като добър войник под командването на Антъни Гаджи, известен като Нино. Колкото повече пари му давал от своя дял, толкова по-добри думи предавал Нино за него на босовете. Нино имал влияние, а Рой умеел да изкарва пари – двамата успешно се използвали един друг.

Нино Гаджи бил израснал в жестокия свят на източен Долен Манхатън, бързо научавайки как да оцелява сред тамошните рекетьори. Най-силните обирали плячката и давали материален израз на могъществото си чрез изискани дрехи и скъпи коли. Но под шитите по поръчка костюми, копринени вратовръзки и полиран маникюр се криели мъже, готови на всичко, за да задържат и подобрят позициите си във фамилията. Нино бързо надушил възможност да пробие в лицето на братовчеда на баща му Франк Скалис – лихвар с връзки на високи места, заместник-бос на Албърт Анастасия. Нино бил назначен от Скалис да управлява банда за кражба на коли.

През 1957 г. Франк Скалис бил застрелян, докато си купувал плодове на улицата. След това още двама „войници“ от същата фамилия били убити, което предизвикало война в подземния свят. До края на същата година Анастасия бил застрелян, което означавало, че някой може да сложи ръка на кралството. Карло Гамбино и неговият братовчед и доверен заместник Пол Кастелано се издигнали на върха, а Нино, който вече се бил доказал на по-ниските стъпала в мафиотската йерархия, се превърнал в „успял мъж“ – тоест станал официален член на фамилията.

За да стане „успял мъж“ в едно престъпно семейство, човек трябва да притежава две неизменни способности. Едната е да изкарва пари. Или както казва един от героите в сериала „Семейство Сопрано“: „Добър си толкова, колкото последния ти плик с пари“. Другото задължително умение е да убиваш, когато е необходимо. Членовете на фамилията трябвало да заслужават доверие и да си държат езика зад зъбите за потайните операции на организацията. Говориш ли, мъртъв си.

Понякога хора бивали „пречуквани“ само заради подозрения и слухове. Така, ако някой искал да вземе бизнеса на друг, трябвало само да разпространи слуха, че той е информатор.

Специалните умения на Демео

Рой бил на 32 години и живеел в хубав дом в богат квартал със съпругата и децата си, когато извършил първото си убийство за мафията. Двамата с Нино рекетирали студио за порнофилми и когато собственикът и неговият партньор били арестувани и по-късно освободени, до ушите им стигнал слуха, че един от тях, Пол Ротенбърг, се готви да ги предаде в замяна на сделка с прокуратурата.

Рой си уговорил среща с него в една закусвалня, под предлог че иска да му помогне с разходите за адвокати. Когато Ротенбърг пристигнал, Рой го отвел под дулото на пистолет със заглушител в алеята зад заведението и го екзекутирал с няколко куршума в главата. Оказало се, че убийството за него е работа като всяка друга.

Оттогава нататък Рой започнал да обучава група млади мъже в изкуството на поръчковите убийства. Учел ги как бързо и лесно да се отървават от труповете. Рой някога бил чирак в касапница и знаел много добре как да разчленява тела.

Сред първите ученици на Демео бил 16-годишният еврейски хлапак Крис Розенбърг, който презирал своя произход и отчаяно се надявал един ден да се докаже достатъчно, за да го приемат в редиците на италианската мафия като пълноправен член. Рой привлякъл Крис и неговите приятели в бизнеса с крадени коли. Към тях се присъединил монтьорът Фреди Дином, а след него дошли и незавършилите гимназия Джоуи Тесла и Антъни Сентър.

Рой купил бар на име „Джемини Лаундж“, от който управлявал нелегалните си операции. Джоуи и Антъни скоро се сдобили с прозвището „Близнаците Джемини“. Към тях се присъединил пети млад човек със сърце на убиец, на име Хенри Борели. Рой започнал да колекционира оръжия и поддържал впечатляващ арсенал от картечници, автоматични пушки и заглушители в една стая в заведението. Настанил своя братовчед с прякор „Дракула“ в апартамент до бара.

Благодарение на здравия си стомах, Рой разработил характерен начин за отърваване от трупове, станал известен като „Метода Джемини“. Обучавал членовете на екипа си как да участват в тази своеобразна „поточна линия“ за разчленяване. Когато някой трябвало да бъде премахнат, винаги оставал въпросът какво да се прави с трупа му и „Методът Джемини“ се оказал идеалното решение на този проблем.

Поръчаният злощастник получавал покана в „Джемини Лаундж“, където веднага бивал застрелян от член на бандата (често самият Рой Демео), увит в хавлия от друг гангстер, за да не се цапа заведението с кръв, след което трети човек се заемал да прободе многократно сърцето му с нож, за да спре кръвообращението му.

После го почиствали, оставяли го да „отлежи“ 45 минути, провесен надолу с главата над ваната в апартамента на Дракула, за да се източи кръвта му, полагали го върху покривало за басейн, обезглавявали го и го нарязвали на парчета. След това опаковали различните части в найлонови торби за боклук и ги хвърляли на бунището. „Сякаш режете елен“, казвал Демео на бандата си.

Методът обаче трябвало да се усъвършенства. Първият път, когато го приложили върху търговец на крадени коли, станал информатор през 1975 г., действали доста безгрижно. Крис, Джоуи и Антъни примамили Андрей Кац с помощта на едно хубаво момиче. Това била първата им грешка, защото момичето се явявало потенциален свидетел. Грабнали го направо от улицата, оставяйки колата му отворена и празна – очевиден случай на отвличане. После го закарали в супермаркет, където Рой им обяснил какво трябва да направят с тялото. Дал им избор – да нарежат трупа или да си тръгнат. Момчетата избрали да останат.

Крис използвал касапски нож, за да прободе сърцето на мъжа няколко пъти. След това го наръгал няколко пъти и в гърба. Всички облекли касапски престилки преди да продължат. После, постъпвайки малко прекалено, Крис пуснал главата на Кац в машина за рязане на месо, а другите опаковали частите от тялото в зелени торби, които хвърлили в кофите за боклук на магазина.

Бандата обаче не преценила правилно кога ще бъде събран боклука и това позволило на един бездомник, търсещ храна в контейнерите, да намери нарязаното тяло. Скитникът избягал, ужасен от гледката, но друг човек видял какво става и се обадил в полицията. Ченгетата открили всичко на всичко осем грижливо опаковани пакета, но така и не намерили половите органи на жертвата.

Момичето, изиграло ролята на примамка, прочело за смъртта на Кац във вестника и предало бандата на полицията. Двама от тях били арестувани, но нищо не ги свързвало с Рой. Той им наел адвокат, който успял да подкопае достоверността на момичето като свидетел и двамата били оправдани.

За облекчение на Рой нищо в този инцидент не успяло да го компроментира и оттогава насетне, с изключение на една жертва, която оставили набързо обезглавена в мотел, момчетата собственоръчно отнасяли човешките части на бунището. Няколко погребали в основите на строеж, а други запечатали с бетон във варели, но предпочитаният им метод за изхвърляне си оставало местното сметище.

Подобни „изчезвания“ се случвали често и систематично – според някои изчисления за по-малко от десетилетие се изпарили между 75 и 200 души. Петимата „касапи“ от бандата на Демео споделяли с останалите гангстери, че харесват това, което правят – убиването ги карало да се чувстват като богове.

Успелите мъже правят грешки

През 1976 г. умира боса на фамилията Карло Гамбино и с неговата смърт центърът на властта се променил – новият кръстник станал Пол Кастелано. Това развитие на нещата се оказало благоприятно за Рой, понеже най-близкият човек на Кастелано бил Нино Гаджи. Въпреки че самият Бос презирал Рой, заради неаполитанския му произход (сицилианците смятат неаполитанските гангстери за ненадеждни), Нино продължавал да се изказва благоприятно за него пред шефа си.

Бидейки човек със силно чувство за дълг, Рой нямал проблем да покаже, че е готов на всичко. Да стане „успял мъж“ било неговата цел, а това означавало, че трябва да привлече внимание към предимствата си. Едно от тях било умението му да изкарва пари, но другото – да убива – развил до такава форма на зловещо изкуство, че дори по-силни мъже, с по-висок статус, наистина се страхували от него. Кастелано слушал слуховете за Касапина с известна загриженост. Той не искал „каубои“, убиващи за удоволствие, във фамилията си. Казал на Нино, че не възнамерява да направи Рой „успял мъж“.

Рой сметнал, че трябва просто да направи повече пари за фамилията и удвоил усилията си в своите незаконни занимания. Сключил сделки с ирландските банди от Уест Сайд, което му донесло 10 процента от техния бизнес. Нино предал това на Големия Пол, който нямало как да не се впечатли и така Рой най-сетне станал официален член на фамилията Гамбино. Той дал клетва за „омерта“ – сицилианският код за мълчание – и знаел, че няма връщане назад.

kriminalnidosieta.com