Като от филм на Тарантино: Безделници убиха като куче красивата Росица

Като от филм на Тарантино: Безделници убиха като куче красивата Росица

Любо Шераата отървава смъртната присъда, но и доживотният затвор е заменен с 20 години лишаване от свобода. Майката на поруганото момиче напуска Пловдив. Банда хулигани препречва пътя на 16-годишно момиче на ул. „Баку“ в пловдивския квартал „Столипиново“, пише „Марица“. Мераците на главатаря да я придърпа в леглото си срещат жесток отпор. Тогава започва да се лее злоба и кръв. До гаражите на блока остава да лежи обезобразен труп.

Преди 26 години в „Столипиново“ се разиграва кървава драма, за която още се говори.

На 24 ноември 1994-а Любо Симеонов-Шераата се шляе безцелно. Той е на 22 години, не работи. Който го познава, знае отлично, че е агресивен и излива гнева си върху всеки срещнат, ако не се подчини. Иска да показва превъзходство, да се налага над околните, без да зачита обществените порядки. Шераата е учил до 6. клас. Още от малък трупа криминално досие. За първи път е арестуван през 1988 година за грабеж на часовници от ученици. През 1992-а пък е осъждан за кражба на автомобил. Не е ходил войник. След като излязъл от затвора, често се карал с майка си Катя. Причината – не му давала да се събира със старите си приятели. И времето показало защо.

Любо движи в една компания с Рашко Николов-Ремзито. Той е на 14 години. Баща му е осъждан за убийство. Веднъж двамата се засичат в затвора, но се държат студено един към друг, сякаш са непознати. Рашко му казал, че няма цигари, и баща му осигурил. Ремзито е буен и агресивен, учил е до 3. клас, след което родителите му го спрели.

Третият разбойник в компанията е Данко, на 20 години. Майка му го изпратила в интернат в село Манастир. Завършил трети клас. Лесно се поддава на влияние на авторитети, какъвто за него е Шераата.

Във фаталния 24 ноември Любо излиза от вкъщи и отива да извика братовчед си да обикалят и да играят на ротативките. Двамата сядат да пият, но бързо им омръзва. Отиват до барчето в махалата. Тогава там идват Данкото и Ремзито. Компанията продължава да пие.

Шераата играе на електронни игри, наоколо се навъртат още около десетина роми. Вижда своя познат Дауд и го вика. Прошепва му на ухото да му доведе девойката Паито, че я искал като жена.

Ремзито чува това и знае, че предстоят проблеми. Излиза, намира Паито и я предупреждава, че Шераата я издирва и е пиян. Изплашената девойка се скрива в къщата на роднини. Преди Паито била женена в махалата, но мъжът ѝ я изгонил, защото ходела по чуждите къщи, докато той блъска на гарата като хамалин.

Шераата се вбесил и счупил две чаши, щом научил, че Паито е изчезнала. Мераците му останали незадоволени, поне засега.

Ядосан, тръгнал да се прибира заедно с Ремзито, Данкото и още двама – Манго и Вели. Шераата вижда куче. Разгневен, че Паито няма да се озове в леглото му, започва да удря жестоко псето. То започва да вие, протича кръв от устата му, ала успява да избяга.

Вече се е стъмнило, когато компанията стига до гаражите на ул. „Баку“ в „Столипиново“. Минават покрай блок 4058 и забелязват 16-годишната Росица Петрова, която живее в блоковете с български семейства в гетото.

Шераата пресича пътя на момичето. Росица опитва да се отърве, но я хваща за ръката. Манго и Вели бягат. Шераата пита дали Росица си има приятел, а тя му отвръща, че е Коста. Той се надява тя да го последва за през нощта, но девойката отказва и се дърпа. Почервенял от гняв, Любо въобще не се замисля и започва да рита брутално Росица. Дърпа я за косата и скача върху корема ѝ, краката, лицето. Запушва ѝ устата, за да не вика. Удря главата ѝ в тухлената стена на близкия гараж. Заповядва на Данко и Рашко да не стоят като препарирани, а да последват примера му – да бият. Двамата също започват да удрят Роси като Шераата. След минути площадката пред гаража вече плува в кръв. Жена от съседния блок чува крясъци и подвиква в тъмнината на тримата да се махат. Росица пада на земята с изпотрошени ръце, крака и обезобразено лице. Щом виждат резултата от бруталния побой, хулиганите от „Столипиново“ се изпаряват и не се обръщат повече назад.

Покрай пребитото момиче се насъбират съседи. По най-бързия начин я карат до болницата. Викат майка ѝ Ваня, която в момента е нощна смяна в печатницата в Пловдив. Росица Петрова умира от масирани кръвоизливи в главата и десетки счупвания по тялото.

Шераата се скрива в къщата на братовчед си в Шекер махала. Малко по-късно там го намират полицаите, след това арестуват Данкото и Ремзито.

Пред разследващите Любо твърди, че е невинен. Не бил се карал с момичето, нито я нападнал. Бил я попитал само дали си има гадже, а тя му отвърнала, че си няма работа с мангали. Това го обидило, той я бутнал към гаража, след което ѝ забил два шамара.

Шераата даже насочва подозренията към Данко с думите, че той си бил заплюл красавицата. И недоумява как двамата с Ремзито са я убили.

Започва взаимно топене между виновниците. Рашко твърди, че Шераата се разгневил, че не може да има Росица, и започнал да я пребива. Дори заплашил и него, ако не се присъедини към жестоката сцена. Рашко се оправдава, че е посегнал на момичето от страх.

Третият в бандата – Данко, също се обръща срещу Шераата. Твърди, че опитал да го спре, но от страх и той започнал да рита Росица, като дори си изкълчил крака от ударите по главата на жертвата.

Съдебният процес се превръща в оспорвана битка между прокурора и адвоката на Шераата – Хари Харалампиев. Държавното обвинение настоява за смъртна присъда. В крайна сметка Любо е осъден на доживотен затвор, но наказанието е намалено на 20 години лишаване от свобода. Решението е потвърдено и от Върховния касационен съд. Другите двама съучастници – Данкото и Ремзи, са изпратени в затвора също за по 20 години.

След смъртта на дъщеря си Росица майката Ваня напуска Пловдив.