Киро Киров, 13 г. след отвличането: Разпродавам картини, за да оцелявам

Киро Киров, 13 г. след отвличането: Разпродавам картини, за да оцелявам

Има хора, които решават кой се е поправил и кой не. Явно Данчо Релето от „Наглите“ се е поправил, щом са решили да го пуснат. Съдът, прокуратурата и полицията донякъде си свършиха работата, добре или зле. Явно е дошло времето да го пуснат. Ако имаше наслагване на престъпленията и да осъдят бандата не за едно, а за множество, не би бил този резултатът. Но такива са законите, нормално е. Това заяви пред „Телеграф“ Киро Киров, една от 10-те жертви на групата за отвличане „Наглите“.

„Явно вече членовете на групата са поправени, послушни, добри работници. Просто нямам думи да го опиша. Минаха много години и нямам претенции към бандата“, категоричен е Киров.

„Отвличането се отрази до голяма степен и на фирмата ми. Похищението съвпадна и с икономическата депресия, нещата тръгнаха на зле и днес вече съм безработен пенсионер, нямам фирма, нямам сгради, нямам нищо“, разказва жертвата на бандата за отвличания.

Киров твърди, че за да оцелява разпродава лични вещи. „Имам само лични вещи, с които си помагам. Вижте, първият удар беше отвличането, но като се насложи със ситуацията през 2008-2009 г., така се случи. Спрях строителството, загубихме клиентите си. Нещата започнаха да вървят на зле година след година. До момента съм продал няколко картини и няколко пластики. Художествени произведения“, поясни Киров.

„Отвличането никога няма да забравя. Но се радвам, че нямам клаустрофобия, защото ме държаха в едно помещение 2 метра дълго, 1 метър широко и 80 см високо. Сигурно, ако страдах от това заболяване, бих се побъркал. Това ми е все още в акъла. Имаше постоянно включена лампа. Бях привързан към стената. Можех или да седя, или да лежа. Така изкарах 17 дни в плен. На 27 март ме отвлякоха и на 13 април ме пуснаха“, спомня си похитеният бизнесмен.

За да забрави случилото се с баща си, синът на Киров Иван продължава да живее в чужбина. „Той каза още тогава: „Аз в тази държава няма да живея“ и в момента не е в България, емигрира с цялото си семейство, със съпругата и децата си. Живеят и работят в чужбина“.

В момента Иван живее в огромна къща във Виена и държи луксозно заведение там. Съпругата му Йоана беше депутат от ГЕРБ, а децата му се движеха с охрана.

Киров Киров остава в България заради напредналата си възраст. Сменя обаче жилището си: „Само един път отидох там, и то с охрана, за да си прибера багажа и повече не ми стъпи кракът там. Възможностите, които имах тогава, отпаднаха тотално. Карах хубави автомобили, разполагах с имоти и с много неща, работех по 12 часа на ден. Сега работа няма и карам един автомобил втора ръка на 11 години. Още когато съществуваше фирмата, но западаше, го купих и така си остана до днес. След като ме освободиха, приятелите ми до голямата степен останаха, но след фалита на фирмата не мога да събера повече от двама-трима. Тъжно нали? Сега като срещам някои хора и ме питат например: „Помниш ли ти ми купи билет за самолет?“ или „Помниш ли като ми даде пари еди-кога си“. Отговарям им: „Не помня“ и толкоз. Преди много съм помагал, защото мога. А сега не мога и никой не ме търси“, разказва Киров.

На въпрос дали е ядосан на някого във връзка с отвличането, той отговори: „Полицията и прокуратурата не си свършиха работата като хората навремето. Съдът вече отсъди на база на това, което му предоставиха като доказателства. Ще ме питате защо така мисля. Много е елементарно. Като излязох, жена ми ми каза: „Предупредиха ме да не се занимавам с полицията“, но когато дадохме откупа и го оставихме на определеното място, веднага се разбра. А тогава наясно бяха само полицията и прокурора. Не може такава група да е само от четирима човека, обикновено са нужни 10-12“.