Куршум в главата на бизнесмен пред очите на сина му, детето описало килъра

Неделята на 4 ноември 2007 г. не е обикновен почивен ден. Провежда се втори тур на местните избори, но времето е хладно и хората бързат да се приберат в домовете си, след като са пуснали бюлетината. Малко преди 19,00 ч. около софийските блокове няма хора, повечето вече са вкъщи на топло. Към апартамента си в „Белите брези“ бърза и семейство Запрянови, които се прибират от Велинград, откъдето взели 8-годишния си син, оставен там при бабите заради ефективна учителската стачка и принудителна ваканция за децата в цяла България.

Вече е тъмно, когато бизнесменът Бончо Запрянов паркира ситроена си пред бл. 35, където живее със семейството си от десетина години. Детето е с него в автомобила, жена му е слязла първа и е тръгнала към входа. В момента, в който Запрянов слиза и стъпва на паркинга, от тъмното към него се приближава висок, слаб мъж с току-що наболи мустаци, облечен в черен анцуг и черен шлифер. Описанието е дадено по-късно пред полицията от сина на бизнесмена, който става свидетел на най-страшното – убийството на баща си. Килърът стреля само веднъж в главата на Запрянов и изчезва между блоковете, пише в. „Труд“.

От изживения шок часове наред детето не може да говори, то даже не може да извика след убийството. Жената на жертвата не вижда убиеца, но чува изстрела. Тя се връща назад и намира мъжа си паднал на земята и облян в кръв. Потресената съпруга звъни на тел. 112 и първо пристигат спешните медици. Те обаче са безсилни и само констатират смъртта на бизнесмена. На мястото се появяват и полицаите – първо две патрулки, след това и криминалисти от Шесто РПУ и СДВР. Въпреки студената вечер, на паркинга слизат и потресени съседи. Те обаче стоят на разстояние, защото плъзва слух, че до трупа е открита невзривила се бомба, което оказва блъф. Огледът продължава два часа, а МВР излиза със съобщение за поръчковото убийство.

Оказва се, че застреляният, който се е занимавал с бизнес с горива, е бил криминално проявен за документни престъпления, но никога не е бил осъждан. Министърът на вътрешните работи Румен Петков е категоричен, че престъплението не е свързано с изборите, каквито слухове плъзват из София. Според МВР, Запрянов попада под погледа на полицията още по време на югоембаргото и той се занимава с петрол оттогава. Най-нищената версия от разследващите е, че жертвата е „поръчана“ заради бизнеса си с горива, който той развива във Велинград, където е и адресната му регистрация.

Хората от курортното градче обаче познават него и семейството му и не могат да кажат лоша дума за тях. Жена му има малък магазин за дрехи в София и е винаги усмихната, твърдят съседи. Бизнесменът притежава две фирми във Велинград. Той е едноличен собственик и управляващ на „Агролит – Бончо Запрянов“, която е с предмет на дейност търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и съсобственик със сина си от първия брак в „Пюър пауър“ ООД. След покушението се заговори, че е имал общ бизнес с бившия кмет на града Фидел Беев, който беше подсъдим за конфликт на интереси – доставял горива на детски градини и общински обекти от собствената си фирма. Делото срещу него се проточи с години и получи условна присъда. Връзката между двамата обаче не се потвърди.

Според негови приятели, Запрянов започнал бизнеса с една малка бензиностанция, която по-късно продал и с парите се впуснал в друго начинание. През последната година обаче се оплаквал, че бизнесът му не върви и явно е имал проблеми. Според познати, той не дължал пари на никого, освен на банки, където имал кредити. Искал да се отърве от петролния бизнес и да го изостави. А малко преди да бъде убит, Запрянов започнал да строи фабрика за брикети във Велинград. Според познатите му, той е бил много амбициозен, завършил е „Международни отношения“, но не се е занимавал с дипломация, а предпочел търговията с горива.

Разследването на убийството на бизнесмена така и не доведе нито до поръчителя, нито до изпълнителя му. Криминалистите разпитаха всички негови бизнес-партньори и въпреки, че основната версия беше свързана с горивата, с които е търгувал, не се откри конкретен мотив за престъплението. Разгледани бяха и личните отношения на Запрянов, но и там криминалистите не стигнаха до резултат. Някои от разследващите смятаха, че спусъкът е бил натиснат от руски килър, но доказателства за негови връзки с руски бизнесмени, така и не бяха открити.

Почти 4 години по-рано е убит друг бизнесмен, занимаващ с петрол – Стоил Славов. Той е един от босове на СИК и е акционер в 18 фирми, между които “Интерпетролиум енд партнърс”, “Интергруп енд партнърс”, “Империал груп”, корабна агенция “Интершип”, “Карго контрол консултантс”, “Унитурс” и др. Година преди атентата, Славов регистрира в Стара Загора и фирма “Интергаз” – дъщерно дружество на “Интерпетролеум”, с предмет на дейност бутилиране и търговия с газ. На 19 януари 2004 г. по обед мощна експлозия разтърсва новата лъскава сграда на СИК в кв. “Лозенец”. Пред очите на десетки посетители и работещи в застрахователната компания е взривен асансьорът, в който се возят Стоил Славов и трима от охранителите му – Петър Петров, Петър Харизанов и Илиян Казаков. Всички загиват на място. Версията е преразпределение на петролния бизнес, но тя така и не доведе до разкриването на атентата.

Споделете това с Вашите приятели:
Pin Share