Лекарка от ВМА: Със заразните болести е важно да се „опариш“ , да загубиш пациент дори

Лекарка от ВМА: Със заразните болести е важно да се „опариш“ , да загубиш пациент дори

Д-р Анелия Гоцева е един от медиците във ВМА с най-обективен поглед върху динамиката на ситуацията с коронавирусната зараза. Защото в края на януари, когато е ясно, че случаите на инфекцията не са единични, а в Китай бушува епидемията, във ВМА се организират много бързо, а д-р Гоцева е командирована като член на екипа на Лаборатория „Вирусология” в Инфекциозната клиника като инфекционист и вирусолог, пише armymedia.bg.

Тя взема пробите от пациенти основно в реанимацията на болницата и от приетите в други клиники, но с основания за такава инфекция. Когато резултатите са готови, екипът на лабораторията прави анализ на позитивните резултати от деня и ги предава в клиниката. Комуникира се и с екипите на другите болници в страната, откъдето има подадени проби или за съвет на колегите в създадените лаборатории. Взетите проби от клиниката се носят с куриер до Лабораторията, където тя работи. И всичко върви по алгоритъм.

След смъртта на двете заразени с коронавирус медици ни обяснява достъпно причините, за да се получи един или друг резултат при тестване за вируса. Значение има, първо, начинът на вземането на пробата, част от т.нар. преданалитичен етап. За инфекция като COVID-19 се вземат проби, препоръчани от Световната здравна организация (СЗО). Те са респираторни – от горните и от долните дихателни пътища. Обичайно в началото на инфекцията това е носна и гърлена проба, а при пациенти в по-късната й фаза или при интубирани пробите са от долните дихателни пътища.

Преданалитичният етап включва правилното вземане на пробата, съхраниние и транспортиране до лабораторията по определен начин, във вирусна транспортна среда. Във ВМА са изследвани проби и от болници в много градове на страната. Има значение и това в каква фаза от развитието на инфекцията е пациентът, защото PCR тестът е подходящ до 6–7-ия ден, в самото начало на заболяването. После следва аналитичният етап на самата процедура по изследването с различни китове. Но са комплексни причините, поради които и при най-точната работа може да се получи резултат, който не е очакваният. Но това важи при определяне на диагнозата при всички инфекции, казва д-р Гоцева, а самата диагноза по определение е комплексна.

Изгражда се на базата на няколко показателя: въз основа на клиничната картина с грипоподобни симптоми, на рентгенологичната находка със съмнения за коронавирус, на лабораторните отклонения. И вирусологичната диагноза е вече част от тази комплексна диагноза. Налагало се е да се вземе и втора проба в много ранна фаза на инфекцията. Затова и задължително се снема много подробна епидемиологична анамнеза на пациента: начинът, по който се е разболял, пътувал ли е, контактите му със заразени – и всичко това, отразено в амбулаторния лист.

Да си спомним, че първите позитивни случаи у нас бяха „внесени”, а има и семейни огнища на зараза. И при тази инфекция, както и при другите, протичането на заболяването е най-различно, твърди с многогодишния си опит на инфекционист и вирусолог д-р Гоцева. Най-притеснителни са асимптомните случаи, казва тя, когато хората се чувстват добре, но пренасят вируса и заразяват. Но е рано, а и не е правилно да се правят крайни заключения за всичко около боледуването, причинено от новия вирус.

Дори при отрицателен резултат лекарят преценява лечението и дали да се вземат втора, трета проба. Така че връзката между клиника и лаборатория, между клиницистите и инфекционистите и вирусолозите в лабораторията е много важна, показва опитът и от тези няколко месеца в борбата със заразата. И д-р Гоцева, и колегите й са удовлетворени, когато има корелация и се потвърждава положителният резултат при хора със симптоми и с данни за контакт с други хора с доказана инфекция. И при други инфекции се случва резултатът при тестването да е отрицателен и причините за това са комплексни. Не бива да се приема като грешка, а като нещо нормално в диагностичния процес, особено при нов вирус. Не бива да пренебрегваме вирусните инфекции, предупреждава д-р Гоцева, при тях винаги има изненади. Защото голяма част от вирусите мутират.

С грипния вирус сме свикнали, имаме опита, но този е съвсем неизвестен, медицината засега работи „на тъмно”. А при създаването и на лекарството, и на ваксината за COVID-19 се изисква дълга поредица от клинични изпитвания, стъпки, които трябва да се извървят. Казва, че клетъчният имунитет като естествената преграда пред вируса или го имаш, или не. Лошото е, че нямаме все още изграден колективен имунитет. Но когато една инфекция се развива при пациент със съпътстващи заболявания, това подкопава личния му човешки имунитет. И смъртните случаи са основно при такива заболели хора, както казват лекарите – „с компрометиран имунитет”.

Познатият грип за месец затихва. А при COVID-19 мутациите на вируса променят хода на инфекцията и увеличават клиничния ход и никой засега не може да отговори докога ще е така. Вече имаме своите първи наблюдения върху хода на инфекцията, но предстои да открием дали времето от избухването на заразата, климатът, клетъчният имунитет или нещо друго повлияват COVID-19. За да сме по-обективни и конкретни в прогнозата си при лечението. В латентно (спящо) състояние в организма на заразения обаче изпадат много вируси, най-характерно е то за херпесите. И се събуждат, когато имунната система отслабне. При вирусните инфекции точно клетъчният имунитет е от значение. В какво е надеждата – в бързата реакция и преустрояване на силите на здравната система, на медиците. Наложи се да бъдем мултидисциплинарни, казва д-р Анелия Гоцева, и всички се включиха в борбата с тази инфекция: и на предния фронт, и в тила. А ВМА е уникална и в опита си от работата на нейните медици в мисии, е категорична тя: изработен е алгоритъмът на реакция. В борбата с инфекциозните болести е важен опитът.

Казва, че е важно дори да си се опарил, докато не се случи един пациент да направи гърч, изпадне в кома и дори почине пред очите ти… Има всякакви тежки инфекции, разказва д-р Гоцева, те са тежка патология и някои хора си отиват просто защото не са били ваксинирани. Инфекциозните заболявания могат да протекат под различни клинични форми, да приключат с траен имунитет като при варицелата, но лекарите винаги се страхуват от т. нар. мълниеносно протичане на инфекцията, когато пациентът може да си отиде за 24 часа.

Но д-р Анелия Гоцева самата е оптимист, казва, че с колегите си са позитивни и мобилизацията е пълна, за да се върне нормалният ритъм на работа и на живот. Искаме да се справим, казва тя, и всеки ден се радваме, че сме обработили всички подадени проби в лабораторията, за да дадем резултатите: седем дена в седмицата. А от тях тръгва всичко нататък в системата… Повечето колеги мечтаят да са хирурзи, акушер-гинеколози, дерматолози. Д-р Гоцева съзнателно е избрала двете си специалности, не е попаднала случайно.