В продължилата 90 минути лудост в младежкия лагер недалеч от норвежката столица Осло, 32-годишният антиислямист Андерш Брайвик застрелва 69 младежи, като се смее през цялото време. По-рано през същия ден залага бомба в правителствения квартал на Осло, която убива осем души и ранява стотици. Той е наречен „Християнина терорист“, което вбесява мнозина християни, които посочват, че в неговите действия няма нищо християнско.
Столицата на мира
Всички нобелови награди с едно изключение се раздават в Стокхолм, Швеция. Наградата за мир се дава в Осло, чест, която превръща столицата на Норвегия в символ на световния мир, откакто тази награда е връчена за първи път там през 1901 година.
През октомври 2007 г. „Рийдърс Дайджест“ публикува класация на най-зелените и най-добри за живеене градове на света. Осло е класиран на втора позиция, точно след Стокхолм. Заобиколен от синия Ослофиорд и зелени хълмове и гори, градът е отлично устроен и разполага с множество паркове.
Известен със своите усилия към насърчаването на световен мир, Осло е последното място, което някой би свързал с тероризъм. Всъщност, в периода 1970-2010 г. е имало едва 15 терористични атаки в цялата страна, при които са ранени 13 души и има само една жертва. За сравнение в Съединените Щати за същите тези 40 години са се случили почти 2400 терористични акта, като само в атентата от 9/11 загиват около 3000 души.
На парад за приветстване на връщащите се от Афганистан войници през юли 2011 г. норвежкият министър на отбраната Грете Фаремо се обръща към войската с думите колко голям късмет имат да живеят в държава като Норвегия, където са в безопасност и свободни.
Скоро след като изговаря тези слова мирът и спокойствието в Норвегия са заличени.
Кола-бомба
В центъра на Осло, на около 300 м североизточно от сградата на Парламента, се намира правителствения квартал Рейерингскварталет – комплекс от сгради, в които се помещава норвежкото правителство, като сред тях са Министерството на финансите, Министерството на образованието и Министерството на горивата и енергиите. В една от многоетажните сгради се помещава Министерството на правосъдието и кабинетът на премиер-министъра.
Районът е много оживен, тъй като в сградите работят стотици хора, но месец юли по традиция е почивен сезон в Норвегия и повечето служители са в отпуска. В следобеда на 22 юли 2011 г. много от чиновниците вече си били тръгнали от работа, но по улиците и в съседните търговски центрове все още имало доста хора.
Някой от минувачите забелязали бял фолксваген „Крафтер“, паркиран точно под блок H, в който е сградата на Министерството на правосъдието и офиса на премиер-министъра и срещу блок R4, в който се помещава Министерството на енергетиката. Служителите на охраната също забелязали микробуса, но се успокоили, че всичко е наред, когато видели, че шофьорът е полицай. Шофьорът слязъл от микробуса и се запътил към сребрист фиат, паркиран през три пресечки. Охранителните камери записали неговия зърнест образ – облечен бил с бронирана жилетка и каска, а в ръката си държал пистолет.
Мъжът седнал в сребристия фиат, свалил каската си и я поставил на седалката до себе си. В колата имало две оръжия. Полуавтоматичен пистолет „Glock“ с думата „Мьолнир“, гравирана на дръжката. Мьолнир е чука на скандинавския бог Тор. Другото оръжие било карабина Ruger Mini-14, която той наричал „Гунгнир“ – копието на бог Один.
Няколко минути по-късно, в 15:25 часа местно време, тежащият 3-5 тона микробус се разлетява на парчета от силна експлозия. Ударната вълна от взрива изпочупва прозорците на съседните сгради и дъжд от стъкла и отломки завалява по улиците. Във въздуха се разнася миризмата на сяра.
По улиците лежали окървавени хора. Други се опитвали да избягат от района колкото се може по-бързо, някой плачели в шок, а трети проверявали по телефоните си дали всичко е наред със семействата ми. Царял пълен хаос – като във военна зона.
В основната сграда, както и в тази на енергийното министерство избухва пожар. Гъст, сив дим се издига над опустошената улица и може да бъде забелязан от високите сгради в района. Хората били чули звука от взрива от няколко километра разстояние и земята се била разтърсила под краката им.
Първите полицейски коли пристигнали след броени минути, последвани от бърза помощ и пожарните служби. Районът бил разчистен и претърсен за още експлозиви.
Междувременно норвежката новинарска агенция NTB получава сведения, че премиер-министърът Йенс Столтенберг е невредим и в безопасност. Всъщност той не бил в кабинета си, а в официалната си резиденция близо до кралския дворец. Столтенберг репетирал речта си, която щял да произнесе на следващия ден в Ютьоя, остров в езерото Тирифиорден, където младежкото крило на Работническата партия провеждало своя годишен летен лагер.
Докато изкривените останки на микробуса горели и пушек се издигал от сградите, полицията отцепила района и започнала евакуация на хората в непосредствена близост. Служителите на спешна медицинска помощ се заели да помагат на ранените и да отнасят мъртвите.
Хора излизали, препъвайки се, ранени и кървящи от сградите и рухвали на паважа. Кръв се леела по лицата им, нарязани от счупени стъкла. Други останали затворени в сградите в продължение на часове преди да бъдат измъкнати от спасителната служба. Все още оставал страхът, че може да избухне друга бомба и да причини още щети и разрушения.
Петдесетгодишната служителка от Министерството на правосъдието Лине Нершнаес излиза от сградата подкрепяна от шефа си. Тя седяла на бюрото си на 11-ия етаж, когато бомбата избухнала. Стъклото на прозореца било ламинирано и не се разбило. Но самата дограма се разцепила на трески и се разлетяла из стаята, като парче от нея ударило жената по главата.
Лине излязла в коридора, където срещнала шефа си и му споделила, че има страшно главоболие. Той й казал, че нещо стърчи от главата й. Причината за болката се оказал 30-сантиметров дървен шип забит в главата й. Като по чудо дървеният кол за малко бил пропуснал мозъка й и тя оживяла.
Макар районът около произшествието да бил отцепен и евакуиран, не била предприета обща евакуация. Хората били помолени да напуснат центъра на града колкото се може по-спокойно и транспортната система продължила да работи нормално.
Освен праха и пушека, които изпълвали въздуха, хората забелязали и особена миризма на сяра. Това накарало полицията да смята, че за експлозията е използвана бомба направена от изкуствени торове, което се потвърдило впоследствие.
Полицай на острова
Междувременно младежкият летен лагер на остров Ютьоя бил в разгара си. Гористият, идиличен остров с площ 105 декара е собственост на Работническата младежка лига, крило на Работническата партия и се намира само на 500м от брега в езерото Тирифиорден.
Младежите в лагера вече били посрещнали един виден гост. Същата сутрин пред тях изнася реч бившият генерален директор на Световната здравна организация Гру Харлем Брундтланд, която е и първата и единствена жена премиер-министър в Норвегия.
Сега младежите очаквали с нетърпение посещението на премиер-министърът Йенс Столтенберг, насрочено за следващия ден. Но дали то щяло да се състои било под въпрос. Новините за атентата били стигнали до острова и в около 16:30 часа лагерниците били събрани в главната сграда и уведомени за случващото се.
В около 17 часа, само час и половина след бомбения удар, от ферибота пристигащ от сушата слиза полицай. Той съобщава на лагерниците, че е изпратен да провери дали всичко е наред. Просто рутинна проверка след атентата в Осло. Много от младежите намерили присъствието му за успокояващо предвид случилото се в столицата. Полицаят ги помолил да се съберат около него. Щом децата го наобиколили той сторил немислимото. Извадил оръжието си и започнал да стреля по тях.
Младежите не знаели, че този „полицай“ вече е убил двама души на острова. Той бил посрещнат на сушата от Моника Босей, известна като „Майката на Ютьоя“, защото била работила там повече от 20 години. Двамата разговаряли за атентата в Осло и жената станала подозрителна, тъй като отговорите на полицая били твърде уклончиви. Моника веднага отишла при охранителя Тронд Бернтсен и му споделила подозренията си. Тронд попитал ченгето защо никой от полицията не се е свързал с острова. Попитал го и дали познава този или онзи полицай. Новодошлият изглежда не познавал никого, но им предложил да се качат до сградата, където ще им обясни всичко. Моника и Тронд се обърнали и поели натам, а непознатият извадил оръжието си и ги застрелял в гръб.
Сега полицаят сеел смърт из целия остров. Децата се разпръснали с писъци, а той спокойно ги отстрелвал, крещейки: „Всички трябва да умрете!“.
Ужасените младежи се криели в сградите, зад скалите, по дърветата и във водата, но никъде не били в безопасност. Той ги следвал неотклонно и неумолимо усмихнат, подвиквайки им весели закачки от рода на „Хайде да си играем!“. Не всички деца знаели какво точно се случва и някои от тях се подлъгали от униформата му. „Можете да излезете“, казвал им той, „Аз съм ченге“. И те излизали от скривалищата си само за да бъдат покосени от куршумите му.
Изстрелите му карали скрилите се деца да надават неволни писъци и така издавали местонахождението си на убиеца. Той спокойно се насочвал в посока на звука и ги разстрелвал. Някои от тях се правели на умрели с надеждата, че ще ги отмине, но уви. Убиецът произвеждал контролни изстрели в телата, за да бъде сигурен, че са мъртви.
Мнозина от младежите се хвърлили в студените води на езерото и заплували към далечния бряг. Стрелецът хладнокръвно ги взел на прицел и покосил доста от тях.
Скрити зад скалите, с куршуми свистящи над главите им, децата чували как убиецът крещи и се смее. Много от тях гледали безпомощно как приятелите им са повалени от куршумите. Островът и водите около него се осеяли с трупове, плач и писъци.
Междувременно новината за случващото се разнесла и родителите започнали да звънят по телефона на децата си в лагера. Много от тях изключили звука на апаратите си от страх да не издадат скривалището си.
Сигнали започнали да постъпват в полицията и спешните служби, но моментално бивали пренебрегнати, защото линиите трябвало да стоят отворени само за обаждания свързани с атентата в Осло. Тогава родителите се обадили в местната полиция в Бюскерюд, която от своя страна се свързала с властите в столицата. На острова бил изпратен Отрядът за извънредни ситуации – основното антитерористично звено в Норвегия.
През това време първите коли на местната полиция пристигнали на езерото, но се оказало, че има проблем. Нямало нито един подходящ плавателен съд, който да ги пренесе до острова, така че трябвало да чакат. Двадесет минути по-късно пристигнал Отрядът за извънредни ситуации и попаднал в същата безизходица. Те също били принудени да чакат безпомощно за лодка. Когато най-накрая се намерила такава, тя се оказала твърде малка за хората и оборудването и започнала да потъва още с потеглянето си към острова. Бързо я върнали обратно на брега и отрядът бил прехвърлен на две частни лодки.
Военните части пристигнали на острова разделени на две групи от по пет души; едната тръгнала към северната част на острова. Втората група, осъзнавайки че стрелецът е в другия край на острова, се запътила натам. Те извикали „въоръжена полиция“ и вниманието на убиеца било отвлечено от младежите. Виждайки че няма никакъв изход, той хвърлил оръжието си на земята и вдигнал ръце.
Всичко свършило след почти 90 минути. Около острова 69 мъртви тела лежали на земята или плували във водата, като най-младата жертва била на 14 години. Осем други били загинали при взрива в Осло.
За изненада на всички терористът се оказал висок и рус норвежец. Неговото име било Андерш Беринг Брайвик.
Докато труповете на жертвите му лежали из острова в локви от кръв, Брайвик бил подложен на разпит от полицията, за която най-важното нещо в онзи момент било да разбере дали той е действал сам и има ли опасност от още терористични нападения. Брайвик от своя страна бил силно притеснен от опасността, че би могъл да умре от обезводняване, тъй като по-рано през деня бил взел комбинация от ефедрин, кафеин и аспирин. Полицаите му дали безалкохолна напитка преди да започнат разпита. Секунди по-късно вниманието на Брайвик се пренесло върху порязване на пръста му:
– Вижте, ранен съм – казал той. – Това трябва да се превърже. Вече загубих много кръв. Почти половин литър.
Полицаите с неохота му донесли лейкопласт и докато му го поставяли Брайвик се чудел къде се е порязал. Тогава си спомнил, че когато стрелял в главата на една от жертвите си от упор нещо се забило в пръста му и после паднало от само себе си. Трябва да е било парче от черепа, споделил той с офицерите в стаята.
В края на разпита Брайвик бил накаран да се съблече, за да заснемат състоянието на тялото му в момента на задържането. Той стоял там, в стая пълна с униформени мъже, само по долни гащи. Започнал да позира, опитвайки се да изглежда мъжествен. Погледнал в камерата и изпъчил гърди, с ръце хванати в класическа бодибилдинг поза, за да направи мускулите си колкото се може по-големи. Полицаите били изумени от абсурдността на тази ситуация, която при други обстоятелства би била дори комична. С кого, по дяволите, си имали работа?
Идеологията на Брайвик
Брайвик е роден на 13 февруари 1979 година в Осло. Неговата майка Венке Беринг е медицинска сестра, а баща му Йенс Брайвик работил като дипломат в норвежкото посолство първо в Лондон, после в Париж.
Първите години от живота си Брайвик прекарва в Лондон, но бракът на родителите му не потръгнал и двамата се развели, когато той бил само на една година. Баща му се борил за попечителство над него, но загубил. Андерш заживял с майка си и доведената си сестра в Осло. Баща му се оженил повторно и Брайвик често го посещавал във Франция до началото на 90-те години, когато и този брак пропаднал. Майка му също се омъжила отново. Пастрокът на Андерш бил офицер от норвежката армия.
Когато Андерш бил на 4 години и живеел с майка си в Осло, социалните служби изготвят два доклада, изразяващи загриженост за неговото умствено здраве и препоръчват той да бъде отстранен от родителска грижа. Психологът, който прегледал момчето, отбелязва в доклада си неговата особена усмивка, която сякаш не се дължала на емоция, а по скоро се появявала по поръчка в зависимост от обстановката. В друг доклад психолози изразяват своята загриженост за това как майка му се отнасяла към него:
„Тя сексуализира малкия Брайвик, удря го и често му казва, че би искала да е мъртъв.“. Венке Беринг е описана като „жена с изключително трудно детство, с гранично личностно разстройство и всепоглъщаща, макар и само отчасти видима депресия, която проектира своите примитивни агресивни и сексуални фантазии върху него“.
И двамата му родители подкрепяли политиката на Норвежката Работническа Партия, но Брайвик не споделял техните виждания. Той се отнасял критично и към умерения феминизъм на майка си. Веднъж написал: „Не одобрявам супер либералното, матриархално възпитание, тъй като му липсва всякаква дисциплина и допринесе за това да бъда феминизиран до известна степен.”.
Андерш бил интелигентен ученик, а децата го помнят като мил и състрадателен – той често се притичвал на помощ на тормозените си съученици. Но с настъпването на пубертета у него се пробудила бунтовническа жилка. Събрал се с група приятели, които обикаляли нощем улиците на Осло и рисували графити по стените на сградите. Според собствените му хвалби, той бил обявил война на компанията за обществен транспорт в Осло, причинявайки й имуществени щети в размер на около 700 000 евро, част от които се изразявали в унищожаването на 20 високотехнологични системи за продажба на билети.
През 1995 година Брайвик е заловен за рисуване на графити и вбесеният му и засрамен баща преустановява всякакъв контакт с него. Двамата не са разговаряли от тогава.
Андерш бил обявен за негоден за задължителна военна служба и така се отървал от казармата. Още от тийнейджър той прекарвал доста време във вдигане на тежести и взимал анаболни стероиди. Грижел се много за външния си вид и искал да изглежда голям и силен. На 19 години загубил 2 милиона крони на стоковата борса, което се равнява на 325 000 евро в днешни пари, а на 21 години си направил пластична операция на брадичката, носа и челото и бил страшно доволен от резултата.
По същото време започнал работа в отдел „Обслужване на клиенти“, където работел с хора от най-различни националности. Колегите му го смятали за мил и грижовен, а един от тях дори го нарича „изключителен колега“.
Това виждане не се споделя от всички. Близък приятел на Брайвик разказва, че той имал огромно его и проявявал леко расистко отношение. Хората от Средния Изток или Южна Азия го дразнели. Това били първите признаци на растящия у него антиислямизъм, който щял да достигне опустошителния си връх на 22 юли.
Според негов приятел възгледите на Андерш Брайвик се намирали в най-крайното дясно на политическия спектър още от средата на 20-те му години. Други, които го познават още от гимназията, казват, че неговите крайно десни наклонности са били очевидни дори тогава, а негов познат споменава, че Брайвик бил присъствал на неонацистки сбирки.
Когато пише за тийнейджърските си години, Брайвик описва расовите напрежения между младите имигранти и норвежците. Също така публикувал спорните си мнения във Фейсбук и в сайта Document.no, който е критичен към исляма.
Идеологията на Брайвик се крепи на убеждението му, че мюсюлманската имиграция и висока раждаемост ще превърне Европа в мюсюлмански континент. Вярвал, че би могъл да спаси Норвегия и Европа от растящото мюсюлманско население чрез терористични атаки и започнал да планира атентатите си през 2002 година.
Докато работел в отдела за обслужване на клиенти Брайвик основал своя собствена компания за компютърно програмиране, която щял да използва за финансиране на атаките. В нея работели шест служители и имала няколко офшорни сметки. Андерш се хвали, че бил направил своите първи 1 милион крони само за две-три години, когато станал на 24.
Но в крайна сметка компанията му обявява банкрут, а срещу Брайвик са подадени сигнали за нарушения на закона. Той се премества да живее при майка си, за да спести пари. Изолиран в стая в апартамента на майка си, Брайвик не виждал никого, отказвал посещения, почти никога не излизал и прекарвал цялото си време в компютърни игри – час след час, ден след ден, месец след месец.
През 2009 година Брайвик осъзнава, че е изгубил всякаква вяра в църквата. Той бил кръстен на 15 години в лутеранската църква по свое собствено желание, но вече бил отвратен от нея. В своя онлайн публикация пише:
„Днешната протестантска църква е майтап. Свещеници в джинси, които подкрепят Палестина и църкви, които изглеждат като минималистични молове. Поддръжник съм на индиректното колективно претопяване на протестантската църква обратно в католическа.“.
Изпълнение на плана
През май 2009 година той основава „Брайвик Геофарм“ – ферма за отглеждане на зеленчуци, която му служела като прикритие, което му позволило да закупи огромно количество изкуствени торове и други химикали, от които щял да има нужда за изработването на бомбите си.
Брайвик пътувал до Прага, където се опитал да закупи незаконни оръжия, в частност AK-47 и полуавтоматичен пистолет. Наивно вярвал, че ще срещне наркодилъри в някой съмнителен бар и ще уреди сделката. Естествено планът пропаднал и всичко, което постигнал преди да напусне чешката столица било да спи с две проститутки. Върнал се у дома с празни ръце. Тогава решил да се сдобие с оръжие по законните канали.
През месец май 2011 година Брайвик поръчал 6 тона торове чрез компанията си. Доставката пристигнала във фермата му на 4 май. Той купил също от полски сайт и малко количество експлозивен запалител и в резултат на това попаднал в списък от 60 имена, изпратен от норвежките митнически служби на службите за сигурност. Действия не били предприети, тъй като нямало индикация за съмнителни действия.
В края на юни или началото на юли 2011 година Брайвик се премества да живее във фермата си, намираща се на около 140км североизточно от Осло. Негов съсед го описва като приличащ на „гражданин със скъпи ризи, който не знае нищо за селския живот“. Прозорците на фермерския му дом били напълно покрити. Собственикът на местната кръчма, който някога бил работил като профайлър, експерт по езика на тялото на летището в Осло, по-късно разказва, че Брайвик е бил чест клиент в заведението му и в него не се наблюдавало нищо необичайно.
Шест часа преди началото на атаките в YouTube се появява слайдшоу, в което се вижда Брайвик, облечен в компресиращо облекло и въоръжен с полуавтоматична карабина Ruger Mini-14. Друга фотография го показвала облечен като офицер от Ордена на Тамплиерите, с униформа окичена с медали и златни ширити.
Брайвик призовавал консерваторите да „прегърнат мъченичеството“ и споделил това 12-минутно видео слайдшоу със своите 7000 приятели във Фейсбук. Освен това изпратил по имейл своя „манифест“, озаглавен „2083: Европейска декларация за независимост“ до 1003 адреса, които бил събрал. Имейлите били изпратени около 90 минути преди експлозията в Осло.
Манифестът е смесица от възгледи и мнения на други автори, преписани за да отразят гледището на Брайвик. Това включва части от манифеста на Юнабомбър, много цитати от Бат Йе’ор – псевдоним на британската писателка Жизел Литман, която пише за историята на не-мюсюлманите в Средния Изток, както и на антиислямистът Робърт Спенсър. Почти целият манифест бил преписан от трудовете на други автори. Сред малкото лични забележки в този труд са подробните му описания на това как играе на компютърни игри като „World of Warcraft“, за да се отпуска и на „Call of Duty: Modern Warfare 2“, за „тренировъчна симулация“.
Сетне Андерш Брайвик се заема с атаките си, които впоследствие нарича „жестоки, но необходими“.
Психиатрични експертизи
След залавянето си Брайвик признава за нападенията и казва на властите, че целта им е била да спаси Европа и в частност Норвегия от мюсюлманско поглъщане. Вярвал, че Работническата партия е разочаровала норвежкия народ. В писанията си изразявал своето възхищение към Английската отбранителна лига, крайнодясно движение борещо се срещу навлизането на ислямизма в Англия. Лигата обаче осъжда атаките в Осло и Ютьоя с думите: „Никоя форма на тероризъм и отнемане на невинни животи никога не могат да бъдат оправдани“.
В дните след терористичните атаки става ясно, че Брайвик е изпълнил плана си под влиянието на наркотици, чиято цел била да го направят силен, ефикасен и бдителен по време на стрелбата. Оказало се, че сред целите му е била и Гру Харлем Брундтланд, но стигнал на острова твърде късно, за да може да я убие. Не искал да шофира прекалено бързо и да рискува да го спрат. Въпреки прецизното планиране на двете му атаки, неговият адвокат твърди, че клиентът му е луд. Брайвик от своя страна намеква, че не е действал сам и някъде там има други терористични клетки, готови да извършат нови атентати в името на неговата борба.
Адвокатът му също твърди, че Брайвик се бил опитвал да се обади в полицията поне 10 пъти по време на стрелбата на острова. Два пъти бил успял да се свърже с тях и да им каже кой е и че иска да се предаде, но после бързо затварял.
На 13 август Андерш Брайвик се връща в Ютьоя, за да помогне на полицията в реконструкцията на масовия разстрел. През осемте часа, които прекарва на острова, той описва с подробности убийствата и действията си през този ден. Макар да показал лека емоция, че отново се намира там, Брайвик не показал никакво разкаяние.
След ареста му Брайвик бил държан в най-сигурния затвор в Норвегия „Ила“. Там той разполагал с три килии: една за почивка, спане и гледане на телевизия, втора за ползване на компютър без интернет и трета за фитнес упражнения. Само подбран персонал със специални квалификации имал право да работи с него. През месец януари 2012 година забраната за получаване на писма и посещения била вдигната и Брайвик посветил времето си на кореспонденция със съмишленици. Освен това бил много любопитен да разбере дали неговият манифест е пуснал корени в обществото.
На предварително заседание в съда през февруари 2012 г. Брайвик настоял да бъде освободен и почетен като герой за неговата „превантивна атака срещу предателите“.
Два екипа от съдебно назначени криминални психиатри преглеждат Брайвик преди процеса срещу него през 2011 г. Първият екип го диагностицира с параноидна шизофрения. Според експертите той показвал притъпеност на чувствата и тежка липса на емпатия. Говорел несвързано и действал компулсивно, под влияние на делюзиите си. Наричал се бъдещият регент на Норвегия, господаря на живота и смъртта и в същото време се определял като „необикновено любящ“ и „най-съвършеният рицар в Европа след Втората световна война“. Убеден бил, че е воин в една „ниско интензивна гражданска война“ и е бил избран да спаси народа си. Описал плановете си да изпълни още „масови екзекуции на предатели“ и да разпредели норвежците в резервати за селективно развъждане. Вярвал, че е рицар на Тамплиерите. Психиатрите стигнали до заключението, че има склонност както към убийство, така и към самоубийство. Брайвик се почувствал обиден от заключенията в този доклад.
Диагнозата параноидна шизофрения е подложено на сериозни критики от страна на специалистите по умствено здраве и затова е назначен втори екип, който заключава, че Брайвик не е имал психотичен епизод по време на атаките, но страда от антисоциално и нарцистично личностно разстройство.
На 8 юни 2012 година в съда свидетелства професорът по психиатрия Улрих Малт, който казва, че намира за малко вероятно Брайвик да страда от шизофрения. Според него подсъдимият страдал основно от Синдром на Аспергер, Синдром на Турет, нарцистично личностно разстройство и вероятно параноидна психоза. В подкрепа на диагнозата си Малт посочил редица фактори, сред които буйното му поведение като дете, прекомерното му старание в изучаването на оръжия и взривни технологии, странните му гримаси, особеният му начин на изразяване и маниакалната му обсебеност от числа.
Пълна изолация
На 24 август 2012 година норвежкият съд намира Андерш Брайвик за нормален и виновен в 77 убийства и му налага особена форма на ограничително наказание – затворническа присъда, която може да бъде удължавана безкрайно; с приблизителен период от 21 години и минимум 10 години, максималното наказание в Норвегия. Брайвик не обжалвал решението на съда.
В затвора Брайвик е в почти пълна изолация. Посещаван е от армейски свещеник веднъж на всеки две седмици. Неговата майка отива да го види пет пъти преди да почине през 2013 година, а през 2014 г. е интервюиран от изследователя Матиас Гардел. Никой от другите затворници или от външния свят не получава достъп до него.
През 2015 г. Брайвик се записва да учи политически науки в Университета в Осло, като учебните материали му се доставяли от служител на затвора, тъй като не разполага с интернет. Но не след дълго се оплакал, че строгите условия в затвора са го принудили да прекъсне образованието си. От 2016 г. разполага в килията си с електрическа пишеща машина и с Xbox (или Playstation) без интернет връзка.
През 2016 година Брайвик завежда дело срещу Министерството на правосъдието, заявявайки че условията на строг тъмничен затвор нарушават човешките му права. Явявайки се в съдебната зала той отправя нацистки поздрав с ръка. Следва дълга серия от обвинения към системата на затворите, сред които такива, че гейминг конзолата му не била своевременно обновена от PlayStation 2 на PlayStation 3, или че му бил даден неудобен молив, който причинил крампи в ръката му.
Съдът намира, че правата му не са нарушени и през месец юни 2017 г. Брайвик подава жалба до Европейския съд по правата на човека, който окончателно отхвърля претенциите му през юни 2018 г.
На 9 юни 2017 година, докато уплътнявал времето си със съдебни дела, Андерш Брайвик решава да промени името си. Понастоящем той се нарича Фьотолф Хансен.
Онова, което Андерш Брайвик успява да постигне е да промени завинаги образа на терориста и да покаже, че не е задължително той да идва от далечни земи, а че сме в състояние да го създадем в нашето собствено общество, че можем да отглеждаме доморасли атентатори, които са също толкова смъртоносни и отдадени на разрухата и смъртта. А щом това може да се случи на мирно място като Норвегия, то може да се случи навсякъде.
kriminalnidosieta.com
