Мистерия отпреди 23 години: Гръмнаха ли Ганеца или той се самоуби?

Мистерия отпреди 23 години: Гръмнаха ли Ганеца или той се самоуби?

Преди 23 г. посред бял ден столичани стават свидетели на гонитба и престрелка като на кино по улиците на София. Денят е неделя, заради нетърпимата горещина навън има малко хора. Това спасява от неминуеми жертви, докато един автокрадец, преследван от полицията, стреля от кола. Униформените му отговарят с дъжд от куршуми. Преследваният е Ганчо Въчков – Ганеца, пише в. „Труд“. Половин час по-късно той е открит прострелян в помещение, където опитвал да се скрие. Родителите му са категорични, че синът им е жертва на полицейски куршум. Разследването доказва, че сам е сложил край на живота си. Въпросите обаче остават.

Три години преди зрелищната гонка, 28-годишният столичанин Ганчо Въчков е обявен за общодържавно издирване. Той е бил задържан заради незаконен пистолет, но успява да се измъкне от ареста на Първо РПУ в София. Ганеца е от квартал “Гео Милев, отлично познава района, той е роден и израсъл там и затова успява да се скрие, преди да бъде вдигната на крак цялата полиция. Униформени подозират, че техни колеги са помогнали на автокрадеца да напусне добре охраняваната сграда на районното. И не са далече от истината.

От “Вътрешна сигурност” на МВР хващат двама антимафиоти и един служител на Националната полиция, които предупреждавали Ганчо всеки път, когато има акции. Тримата са уволнени, но подозренията, че във вътрешното ведомство има още хора, които са на хранилка при топапаша, остават.

През 1998 г. в издирването на Ганеца е включена полицията на цяла България. Снимките му се разпространяват не само по районните, но се показват и по телевизиите, печатат се по вестниците. Вътрешен министър тогава е Богомил Бонев, който твърдо е решил за хване Въчков. През същата година крадецът посяга на колата на кума му Георги Гергов. Ганеца обаче е неуловим. До 6 юни 1999 г., когато човек от подземния свят разпознава в младежа, играещ футбол следобед в двора на Френската гимназия в София. За залавянето на издирвания автокрадец се хвърлят полицейски сили като за цяла банда терористи. Ганеца обаче и не мисли да попада отново в ареста. Той се мята в автомобила си стреля по полицаите от отдел “Издирване” и настъпва газта. На крак са вдигнати и баретите. Гонката започва по ул. “Раковски” и минава през центъра на София.

Полицаите успяват да надупчат гумите на возилото на Ганеца и той няма избор. Изоставя автомобила близо до Сточна гара и се скрива на тавана на кооперация на ул. “Мърфи”.

Оттук започват и неясните моменти. Ясно е, че Въчков е въоръжен и опасен. Десетки полицаи са обградили кооперацията. Не се знае имало ли е преговори с Ганеца, но живеещи там по-късно ще разкажат, че са чули изстрели и след минути Ганчо е бил изнесен с вързани ръце и простреляна глава от четирима командоси.

Родителите му Вероника и Петър Въчкови по-късно твърдят, че синът им е хладнокръвно разстрелян. “Докато сме живи, ще търсим истината за убийството на Ганчо. А тя е, че ченгетата го убиха. Не отричам, че е вършил престъпления, но какъвто и бандит да е, не заслужава да го убият като куче в центъра на София и да няма виновни за това. Нашият син е убит и няма кой да го върне. Но обществото трябва да знае как и защо се е стигнало до там”, казва три години след смъртта на Ганеца баща му. Родителите твърдят, че няколко пъти са молили сина си да се предаде, но той отговарял: “Предам ли се, ще ме убият”.

МВР обаче отрича полицията да е виновна за смъртта автокрадеца, а разследването стига до извода, че той се е самоубил. Никой обаче не отговаря на въпроса – ако полицаите са го намерили с пръснат череп защо са му вързали ръцете преди да го изнесат. На място не е извикана линейка, а с една от полицейските коли Ганеца е закаран в “Пирогов”. Институтът за спешна помощ нито преди, нито след това е виждал такава блокада. Близо 15 часа въоръжени с автомати командоси вардят входовете на болницата и не дават пиле да прехвръкне, макар че вече се знае, че Въчков е мъртъв. Районът около “Пирогов” е отцепен с червена полицейска линия, а на мястото пристигат всички висши фуражки от МВР. До входа не са допуснати дори родителите на Ганеца, които безмълвно стоят пред болницата през цялата нощ. На никого не е ясно от какво са предизвикани подобни мерки за сигурност, след като става дума за автокрадец и то мъртъв.

През 2010 г. родителите на Въчков завеждат дело за смъртта му в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Решението е категорично – операцията по задържането на Ганеца не е планирана адекватно, използваната въоръжена сила не е била абсолютно необходима, а в разследването има сериозни пропуски. Един от най-фрапиращите е, че не са разпитани като свидетели четиримата командоси, които тръгват по стълбите след Ганеца и малко по-късно го изнасят прострелян от сградата. Европейските магистрати постановяват България да заплати 33 000 евро на родителите на Въчков.

Вестта за решението им съобщава голямата любов на Ганеца – Ана Чакърова, която живее в Лондон. Тя е дъщеря на бившия съветник на Тодор Живков по правните въпроси Костадин Чакъров. Двамата с Ганчо са заедно от ученици, няколко години двамата живеят в апартамента на родителите му в “Гео Милев” до смъртта на Ганеца. Според тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев, именно Ани го е укривала до фаталния 6 юни 1999 г.

4 години по-късно: Убиват авера му Данкина

Дясната ръка на Ганеца е друг известен кримигерой – Николай Зарев – Данкина. Групата извършва десетки въоръжени грабежи на луксозни автомобили и джипове. Действат с особена бруталност и застрашават живота и здравето на случайни граждани и служители на МВР, заяви тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев. Той обяви, че има доказани 19 въоръжени грабежа, от които пет с опит за убийство и едно убийство. През 1998 г. Ганеца, Данкина и бандата им празнуват в известен столичен ресторант 150-ия си въоръжен грабеж, каза още Бонев. През 1999 г. МВР официално съобщи, че Данкина се издирва за стрелба срещу полицаи. Тогава след преследване и престрелката бе ранено 18-годишно момиче. Данкина бе хванат седмица по-късно, а след това освободен. Оттогава е залавян и пускан няколко пъти. Срещу него е имало 6 висящи следствени дела и 15-годишна присъда за грабеж на бивш служител от НСО, но така и не влиза в затвора. Данкина е разстрелян на 13 ноември 2003 г. пред дома му в жк “Надежда” в София. При огледа полицията открива 24 гилзи от картечен пистолет, един от куршумите го уцелва в сърцето. Убиецът остава неизвестен.