Мошеници с BG вайбър точат банковите карти на търговци

Мошеници с BG вайбър точат банковите карти на търговци

Включване по вайбър за стока, която продавате в интернет, е сред най-новите схеми за киберизмами у нас. Разговорът се провежда на български език и от български номер на нищо неподозиращ човек, който изобщо не участва в измамата.

Схемата тръгва, след като мошеникът забележи, че продавате нещо в някой от най-популярните сайтове у нас. Той вече се е сдобил с вайбър с български номер на нищо неподозиращ човек. Това става чрез пропуск в услуга, която позволява да се получават есемесите за даден телефон. Затова се избират номера, които нямат вързан вайбър, а с получения есемес приложението се регистрира с този телефон.

Веднъж сдобили се с номерата, мошениците почват да пишат. Уж се интересуват от стоката. След това обясняват как плащането трябва да мине през “сигурна” платформа за разплащане, уж дело на самия сайт. За да е по-убедителен, праща скрийншот на условията как да стане, като те са в 3 точки.

1. Купувачът създава поръчка чрез куриер и плаща цената на пакета + онлайн доставка.

2. След като купувачът плати, следвайте връзката и получете средствата за вашата карта. Уверете се, че въведените данни за банковата карта са правилни и въведете кода, получен чрез SMS.

3. След получаване на средствата изчакайте куриерът да се обади в рамките на 12 часа.

Има и други, но идеята им е сходна. След като човек се съгласи, следва нов етап, пак със скрийншот. Той пък твърди, че е създаден уникалният линк, където парите са преведени.

След това изпраща връзката.

Тя е с име, почти същото като на оригиналния сайт. Вместо основният домейн да е с разширение .bg, мошениците са сложили -bg в името на сайта, а разширението след точката е друго. Ако човек се подлъже обаче и натисне, ще влезе в сайт, който изглежда досущ като оригиналния. Тук отново може да се усети – за получаване на пари не трябва номера на банковата карта, а IBAN-а на сметката. Мнозина обаче не се усещат и въвеждат данните си. За по-мнителните мошениците упорстват. Предлагат им да им пратят стоката на адрес. Целта е да разсеят съмненията.

Ако някой се хване и прати, единственият му шанс е да има двуфакторна идентификация – да трябва с есемес да потвърждава всяка онлайн покупка. Ако го няма, мошениците почват да си прехвърлят пари в открита сметка в руски телеком. Оттам си поръчват телефони или дори директно си препращат сумите към собствените си банкови карти. Единствената възможна защита е човек да види разходите максимално бързо и да съобщи в банката си, за да спре преводите, докато сумата е само блокирана, но не и заминала.

Подобни схеми, но с линкове за частни съдебни изпълнители, пратки от чужбина и доста други сценарии се разиграват и по мейлите. Често вместо менте линк директно се посочва банкова сметка, на която човек да погаси задължението, което няма. От уплах за по-големи такси и допълнителни разходи, мнозина го правят.