Нямат край скоростните рекорди на бул. „Черни връх“

Нямат край скоростните рекорди на бул. „Черни връх“

След жестоката катастрофа на бул. „Черни връх“ скоростните рекорди продължават. Камерите на „Пътна полиция“ са хванали шофьор, който е карал със скорост близка до тази, с която катастрофира обвиняемият Георги Семерджиев, съобщи БНТ.

Така се оказва, че дори толкова тежка катастрофа, при която дрогиран шофьор убива две момичета, случайно минаващи на кръстовището, не може да стресне и дисциплинира другите водачи.

Оказва се, че случаят „Семерджиев“ не е стреснал някои от шофьорите. Въпреки засиления контрол и камерите за скорост в района някои шофьори продължават да карат безразсъдно като навлизат с превишена скорост в кръстовището.

От „Пътна полиция“ отчитат и друга опасна тенденция. Все по-често зад най-дръзките нарушения стоят млади шофьори без опит. Ето какво показват данните от проверките през последното денонощие.

При проверени над 8000 МПС са съставени малко над 2500 фиша и над 700 акта за административни нарушения. Общо 23-ма шофьори са хванати зад волана след употреба на алкохол. 13 са карали над 1.2 промила в кръвта. 17 са хванати зад волана след употреба на наркотични вещества. Петима са отказали да бъдат тествани.

Въпреки смразяващите кадри от жестоката катастрофа на бул. „Черни връх“ , при която загинаха две млади жени, шофьори продължават да карат със скорост два пъти над позволените 50 км в час. Отсечката вече е под 24-часов контрол, а след инцидента е засечен рекорд от 137 километра в час. Шофьорът е карал почти със скоростта на рецидивиста Георги Семерджиев, който според експертизите по делото е връхлетял в кръстовището със 166 километра в час.

„Имаме скорости от 105, 110, 115, 120 км/час. Анализът показва, че през деня нямаме такива високи превишения. Високите превишения са в тъмната част на деня“, обясни старши инспектор Тихомир Неделчев, от „Пътна полиция“, СДВР.

От началото на годината в отсечката на бул. „Черни връх“ са хванати 9330 шофьори , които са карали с превишена скорост. От МВР разказват, че всеки ден камерата се премества на различни участъци от пътя, който предразполагат да се кара бързо. Само в рамките на час екипът ни става свидетел на няколко нарушения с около 30 километра в час над допустимото.

Заснетите кадри се прехвърлят автоматично към единния център за обработка на нарушенията. Глобата се налага в рамките на два дни. След това фишът се изпраща по пощата. Другите варианти са да се връчи при проверка на пътя или когато шофьорите трябва да използват административна услуга в КАТ. При скорост над 50 километра в час в населено място глобата е 700 лв. като при всяко превишение с 5 километра отгоре се увеличава с 50 лева, а книжката се отнема за три месеца.

„Контролът, който осъществяваме ние, екипите на „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция,“ е доста завишен. Има завишена бройка на установени водачи след употреба на алкохол и наркотични вещества. Това са обикновено млади граждани. Моето мнение е, че всичко е до самосъзнание“, коментира ст. инспектор Неделчев.

От „Пътна полиция“ отчитат, че все по-често дръзките нарушения се правят именно от млади шофьори без стаж зад волана. Според експерти по пътна безопасност една от причините е чувството за безнаказаност заради трудното прилагане на глобите и наказанията, което понякога отнема години. Освен това много от камерите се обозначават в мобилни апликации и фейсбук групи.

Срещу шофьорската солидарност от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи предлагат камерите на „Пътна полиция“ и АПИ да се обединят в една централизирана система. По този начин ще може да се въведе следенето на средна скорост в извън населените места, а броят на камерите ще нарастне близо три пъти.

„Тогава превишаването на скоростта ще се обезсмисли. И да караш бързо ще трябва някъде да забавиш или да спреш, за да не бъдеш санкциониран. Няма да се налага да се купуват нови камери, да се отчуждават парцели и така нататък. Нещо, което отнема години, а ще ползваме ресурс, който имаме и това няма да струва скъпо“, смята Илия Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи.

Според експерти има нужда и от спешен ремонт на системата за обучение на новите шофьори, която да наблегне именно на управлението при по-високи скорости.

„Един автомобил, който тежи тон, тон и половина, два със скорост над 50 км в час е машина, която може да убие и да причини огромни поражения и сякаш младите не си дават изцяло сметка за това“, казва още Илия Тодоров.

Според данни на неправителствения сектор преките и косвените загуби от катастрофи излизат годишно над 2 милиарда лева.