Обрат по делото срещу гастербайтера, убил перничани на магистралата

Обрат по делото срещу гастербайтера, убил перничани на магистралата

Връщат за ново разглеждане делото гастербайтера Иса Йълдъръм, признат за виновен за тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“ от миналото лято, при която загинаха съпрузите Николай Здравков (46 г.) и Боряна Панайотова (48 г.) от Перник.

Това реши Апелативен съд преди дни. Определението на втората инстанция идва след жалба на 47-годишния белгийски гражданин, който е останал недоволен от наложеното му наказание от 6 години лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Припомняме, че присъдата беше постановена от Окръжния съд – Пловдив, след като Иса Йълдърът се призна за виновен и делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие. В хода на процеса подсъдимият призна изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и заяви съжаление за случилото се.

Така магистратите определиха наказание от 9 години лишаване от свобода, което след редукцията с една трета, предвидена в закона при съкратено съдебно следствие, наказанието беше намалено на 6 години затвор.

Със същата присъда съдът лиши подсъдимия и от право да управлява моторно превозно средство за срок от 7 години.

Според обвинението, на 13 юли 2025 година на автомагистрала „Тракия“ подсъдимият Иса Йълдърът е управлявал лек автомобил „Фолксваген Тауран“ с белгийска регистрация. При движението си той е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – Николай Здравков и Боряна Панайотова. Тежката катастрофа стана в участък от магистралата край Пловдив в посока Бургас. При сблъсъка загинаха двама души, като пострадаха още няколко, сред тях и 16-годишно момиче от колата на обвиняемия.

Според първоначалната версия загиналото семейство били спрели в аварийната лента заради спукана гума и чакали „Пътна помощ“. Колата им била ударена от управлявания от Йълдъръм автомобил, който първо се блъснал в мантинелата, а след това връхлетял върху спрелия „Форд“. Според прокуратурата белгийският гражданин е бил заспал зад волана, а според защитата му е загубил съзнание или му е прилошало внезапно.

След постановяването на присъдата от Окръжния съд – Пловдив, подсъдимият е подал жалба срещу наложеното му наказание.

След анализ на събраните доказателства и доводите на страните, Апелативният съд установява, че присъдата на първата инстанция съдържа съществени процесуални нарушения. Основният проблем е, че на досъдебното производство не е изследвана причината за загубата на контрол върху автомобила, въпреки съмненията на защитата за медицински произход (синкоп, инсулт и др.). Не са назначени експертизи, нито са разпитани свидетели относно състоянието на подсъдимия след инцидента, което е било необходимо за проверка на самопризнанието му за „заспиване“.

Съдът констатира, че първоинстанционният съд е допуснал провеждане на съкратено съдебно следствие, без да провери дали досъдебните доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия. По този начин е фиксирано в мотивите на присъдата твърдението за „заспиване“, което е недоказано и произволно. Това нарушава чл. 303, ал. 1 НПК и съществено накърнява правото на защита на подсъдимия.

Апелативният съд подчертава, че валидността на самопризнанието е неразривно свързана с пълнотата на досъдебното доказване. Тъй като не е извършена задължителната проверка за медицинска причина на загубата на контрол, признанието за „заспиване“ не може да бъде използвано като надеждно основание за осъждане. Подобни казуси в практиката на ВКС потвърждават, че делата, разглеждани по чл. 371, т. 2 НПК, изискват обективна проверка на фактическата част на обвинителния акт, за да се гарантира спазване на принципа на истината и правото на защита.

Поради това Апелативният съд отменя първоинстанционното решение за прилагане на съкратеното съдебно следствие и постановява, че делото трябва да се върне на Окръжен съд за ново първоинстанционно съдебно следствие. Новият състав на съда следва да назначи комплексна съдебномедицинска и неврологична експертиза, която да установи дали загубата на контрол върху автомобила се дължи на медицинска причина, и да събере необходимата свидетелска и писмена информация за състоянието на подсъдимия.

В заключение, Апелативният съд не удовлетворява искането на защитата за директно намаляване на наказанията, като подчертава, че първо трябва да се изясни истинската причина за инцидента и вината на подсъдимия. Въззивната инстанция отбелязва необходимостта да се спазват принципите на всестранност, достоверност и обективна истина, и че всяко съкратено съдебно следствие трябва да бъде подкрепено от надеждни доказателства.