Връщат за ново разглеждане делото гастербайтера Иса Йълдъръм, признат за виновен за тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“ от миналото лято, при която загинаха съпрузите Николай Здравков (46 г.) и Боряна Панайотова (48 г.) от Перник.
Това реши Апелативен съд преди дни. Определението на втората инстанция идва след жалба на 47-годишния белгийски гражданин, който е останал недоволен от наложеното му наказание от 6 години лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Припомняме, че присъдата беше постановена от Окръжния съд – Пловдив, след като Иса Йълдърът се призна за виновен и делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие. В хода на процеса подсъдимият призна изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и заяви съжаление за случилото се.
Така магистратите определиха наказание от 9 години лишаване от свобода, което след редукцията с една трета, предвидена в закона при съкратено съдебно следствие, наказанието беше намалено на 6 години затвор.
Със същата присъда съдът лиши подсъдимия и от право да управлява моторно превозно средство за срок от 7 години.
Според обвинението, на 13 юли 2025 година на автомагистрала „Тракия“ подсъдимият Иса Йълдърът е управлявал лек автомобил „Фолксваген Тауран“ с белгийска регистрация. При движението си той е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – Николай Здравков и Боряна Панайотова. Тежката катастрофа стана в участък от магистралата край Пловдив в посока Бургас. При сблъсъка загинаха двама души, като пострадаха още няколко, сред тях и 16-годишно момиче от колата на обвиняемия.
Според първоначалната версия загиналото семейство били спрели в аварийната лента заради спукана гума и чакали „Пътна помощ“. Колата им била ударена от управлявания от Йълдъръм автомобил, който първо се блъснал в мантинелата, а след това връхлетял върху спрелия „Форд“. Според прокуратурата белгийският гражданин е бил заспал зад волана, а според защитата му е загубил съзнание или му е прилошало внезапно.
След постановяването на присъдата от Окръжния съд – Пловдив, подсъдимият е подал жалба срещу наложеното му наказание.
След анализ на събраните доказателства и доводите на страните, Апелативният съд установява, че присъдата на първата инстанция съдържа съществени процесуални нарушения. Основният проблем е, че на досъдебното производство не е изследвана причината за загубата на контрол върху автомобила, въпреки съмненията на защитата за медицински произход (синкоп, инсулт и др.). Не са назначени експертизи, нито са разпитани свидетели относно състоянието на подсъдимия след инцидента, което е било необходимо за проверка на самопризнанието му за „заспиване“.
Съдът констатира, че първоинстанционният съд е допуснал провеждане на съкратено съдебно следствие, без да провери дали досъдебните доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия. По този начин е фиксирано в мотивите на присъдата твърдението за „заспиване“, което е недоказано и произволно. Това нарушава чл. 303, ал. 1 НПК и съществено накърнява правото на защита на подсъдимия.
Апелативният съд подчертава, че валидността на самопризнанието е неразривно свързана с пълнотата на досъдебното доказване. Тъй като не е извършена задължителната проверка за медицинска причина на загубата на контрол, признанието за „заспиване“ не може да бъде използвано като надеждно основание за осъждане. Подобни казуси в практиката на ВКС потвърждават, че делата, разглеждани по чл. 371, т. 2 НПК, изискват обективна проверка на фактическата част на обвинителния акт, за да се гарантира спазване на принципа на истината и правото на защита.
Поради това Апелативният съд отменя първоинстанционното решение за прилагане на съкратеното съдебно следствие и постановява, че делото трябва да се върне на Окръжен съд за ново първоинстанционно съдебно следствие. Новият състав на съда следва да назначи комплексна съдебномедицинска и неврологична експертиза, която да установи дали загубата на контрол върху автомобила се дължи на медицинска причина, и да събере необходимата свидетелска и писмена информация за състоянието на подсъдимия.
В заключение, Апелативният съд не удовлетворява искането на защитата за директно намаляване на наказанията, като подчертава, че първо трябва да се изясни истинската причина за инцидента и вината на подсъдимия. Въззивната инстанция отбелязва необходимостта да се спазват принципите на всестранност, достоверност и обективна истина, и че всяко съкратено съдебно следствие трябва да бъде подкрепено от надеждни доказателства.
