Осъдиха община Летница на 100 бона за трагедия при Крушунските водопади

Осъдиха община Летница на 100 бона за трагедия при Крушунските водопади

Върховният касационен съд (ВКС) осъди община Летница да плати 100 000 лв. обезщетение на близките на починал заради срутване на екопътека в планината, като прие, че събитието не е непреодолима сила и местната власт трябва да понесе отговорност за него.

Делото е за фаталното срутване на скали до Крушунските водопади, при което преди 5 години загинаха българката Катя Павлова и английският турист Йън Джонсън. То беше заведено от близките на мъжа.

Трагичният инцидент стана на 6 ноември 2015 г. и трябваха два дни, за да бъде разчистена пътеката и да бъдат открити телата на двете жертви. Павлова и Джонсън били семейни приятели и живеели в Англия, като при посещението му в България тя искала да му покаже красивата местност край Крушуна. Отишли заедно с приятелка на водопадите и докато минавали по едно от мостчетата, около 200 куб. м земна маса се срутила и ги засипала.

Семейството на англичанина заведе частични искове срещу община Летница за обезщетяване на неимуществените им вреди, а пълните им размери, които са заявили са от по 300 000 лева за всеки от близките. Това означава, че ако бъдат предявени и уважени, общата сума на компенсациите само за едната жертва на инцидента на екопътеката ще достигне 900 000 лв.

Преди две години окръжният съд в Ловеч отхвърли исковете, като прие, че случилото се край Крушуна е непреодолима сила. Апелативният съд във Велико Търново обаче отмени решението и осъди общината да плати по 30 000 лева на родителите на Джонсън, 40 000 лева на дъщеря му и още около 4400 английски лири разноски за погребението му, информира lex.bg.

Недоволна, общината обжалва и делото стигна до ВКС. Върховните съдии Емил Томов (председател на състава), Драгомир Драгнев (докладчик) и Геновева Николаева приемат да го разгледат, защото ВКС няма практика за приложението на чл. 50 ЗЗД (За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират) за подобни случаи. Не само, че става дума за собственост върху обширен имот и за вреди от природно явление като срутище, но от друга страна има позоваване на непреодолима сила, а тя е дефинирана само в Търговския закон (чл.306, ал.2 – Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора) и за приложението ѝ в хипотезата на чл. 50 ЗЗД също няма практика на ВКС.

Магистратите потвърждават решението на апелативния съд, с което се присъжда обезщетение на близките на англичанина.

ВКС се позовава на геоложката експертиза по делото, според която срутването е било непредвидимо и непредотвратимо, но това не важи за последиците от него. Вещите лица напомнят, че такива процеси са периодични и характерни за напукани скални масиви и биха могли да се вземат мерки за обезопасяването им.

Всъщност общината в Летница е предприела такива мерки и е изградила безопасна екопътека, но го е направила едва след инцидента.

„От геоложката експертиза е видно, че свличането на скалната маса е резултат от природен процес, станало е мигновено и не е могло да се прогнозира по време и място, следователно самото събитие, от което е произтекло непозволеното увреждане, действително е непредвидимо и непредотвратимо, както твърди касаторът. Не може да се достигне обаче до същия извод относно последиците от събитието“, посочва ВКС.

Съдът се позовава и на експерт, който е обяснил, че при риск от срутване, съществуват методи за преодоляване на тежки последици. Първият включва обрушване на опасни късове, укрепване с мрежи или подпорни стени. При втория тип мерки естественият процес не се спира, но се предпазват пътища, съоръжения и сгради. В случая туристическата пътека минава непосредствено под скат и би могла да се направи защитна козирка или просто пътеката да бъде преместена далеч от ската.

„Следователно последиците от събитието са предвидими и предотвратими и в съответствие с отговора на въпроса общината като собственик на терена не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на случайно събитие“, заявява в заключение ВКС.