Мирослава Николова е родена на 3 декември 1993 г. в Перник, ученичка в елитна пернишка гимназия, обещаваща съзтезателка по таекуондо, трепетно подготвяща се за абитуриенския си бал, когато на 7 ноември 2011 г. отива на тренировка по таекуондо и никога повече не се връща!
Съдбата на момичето бе неясна повече от два месеца, като тогавашният шеф на ГДБОП Станимир Флоров самоуверено заяви на 29 декември 2011-а, че Мирослава не е отвлечена, а е избягала с приятели от вкъщи и се намира в чужбина, понеже се скарала с майка си алкохоличка. Месеци по-късно Флоров призна грешката си, като се оправда с дежурното: „Който не работи, той не прави гафове“.
Първоначално за убийството й е задържан Стойчо Стоев-Чочо, който вечерта на 11 януари 2012 г. признава, че в съучастие с Марио Любенов-Заека са отвлекли Мирослава с цел откуп. Парите щели да дойдат от богатото гадже на сестрата й Елеонора – Борислав Чолов. Чолов е наследник на милиони с много имоти и в Перник, и в София. Именно покрай него Стойчо се запознава с Мирослава.
Стоев е шофьор на Борислав за известно време. Как точно решава да отвлече Мирослава в съучастие с Марио Любенов, остава тайна, защото Стоев се самоубива при мистериозни обстоятелства пред полицаи, след като неясно как се добрал до пистолета си по време на втори оглед на апартамента му, където разследващите решили да го доразпитат. Самоубийството на заподозрян в присъствието на полицаи е, най-меко казано, гаф на МВР, тъй като отговорността за здравето и живота на всеки задържан изцяло се поема от разследващите след ареста. Още повече, че смъртта на 36-годишния Стойчо Стоев може допълнително да минира делото за убийството на Мирослава, особено ако прокуратурата не успее да намери достатъчно свидетели, които да изяснят случая.
Неизвестен факт е, че за да пропее пред полицията, Чочо има условие – да бъде таен свидетел. И разследващите му го обещават, за да признае. Той разказва своята история на 11 януари и води разследващите до мястото, където е заровено момичето.
На разпита си Стойчо Стоев-Чочо обяснил, че се познава с Марио Любенов от преди шест години, но отношенията им са станали по-близки в началото на 2011 г. Повод за сближаването е бил Борислав Чолев – приятел на Елеонора Николова, сестра на отвлечената и убита впоследствие Мирослава Николова. Борислав Чолев е бил съученик на Марио Любенов. Тъй като Любенов е искал да ползва услугите на Елеонора Николова във връзка с теглене на банкови кредити, обвиняемият Любенов и Борислав Чолев са контактували помежду си.
През този период Стойчо Стоев и Борислав Чолев били приятели. Покрай Борислав, Марио започнал да се среща със Стойчо. Марио и Стойчо се сприятелили през юни 2011 г. Сближава ги нуждата от пари, за разлика от Борислав Чолев, който парадирал с материално благополучие.
Марио и Стойчо умували от къде да вземат пари и стигнали до извода да направят каквото и да е престъпление, за да се снабдят с финансови средства.
Стойчо Стоев е знаел, че Борислав Чолев е имал пари. Предполагал, че ги държи в клон на ОББ, където работи Елеонора. Марио се заел да направи проверка и установил, че Борислав Чолев има на влог 250 000 евро в банката.
Двамата решили да отвлекат по-малкия брат на Борислав Чолев – Йоан. След като две седмици го проследяват установяват, че неговото поведение е непредвидимо и трудно може да се планира отвличане. В последствие се насочват към варианти за отвличане между Борислав Чолев, Елеонора Николова и Мирослава Николова. Решили, че от тримата най-подходяща, с установени навици и предвидим режим на придвижване, е малката Мирослава.
След като изборът им се спрял върху Мирослава, започнали нейното наблюдение, като няколко пъти ходили до зала „Дружба“ – стадион „Миньор“, където Мирослава провеждала тренировки по таекуондо. Любенов осигурил два газови пистолета, преработени бойни патрони – единият с калибър 6.35. Осигурили маски, като маската на
Стоев била тъмно синя, с прорези само на очите му, а маската на Любенов, с прорези на очите и устата – синя на цвят. Марио осигурил „свински опашки“ за връзване на крайници. Те били дълги около 50-60 см. Осигурил вълнени ръкавици – кафяви на цвят. Отвличането трябвало да стане с лек автомобил на Чочо – Фолксваген Голф 5, за което двамата заделили по 15 лева или общо 30 лева за зареждане на автомобила с гориво.
Как са отвлекли Мирослава?
Марио и Чочо взели решение да отвлекат Мирослава на 7 ноември 2011 г. след приключване на тренировката й по таекуондо. На тази дата двамата се срещнали около 19 часа. Прекосили улица „Струма“, минали по железния мост и излезли под стадиона, качили са в горичката между залата и стадиона, откъдето имало пряка видимост към осветената зала. Двамата ясно видели, че Мирослава е вътре в залата и тренира. Решили да я изчакат след тренировката и тъй като знаели маршрута й за прибиране се разбрали да издебнат Мирослава на стълбите, които пресичат гориста местност.
Марио и Чочо изчакали Мирослава да стигне до средата на стълбите в гористата местност. Любенов изскочил пред нея и я стреснал. Стоев изскочил зад гърба й, хванал я през врата и я дръпнал. Мирослава била изненадана и не приложила хватка от наученото таекуондо. След като я повалили на земята, залепили устата й с тиксо, след което вързали ръцете и краката й с предварително приготвените свински опашки.
Двамата завели Мирослава на около 20 метра по пътеката, която се спуска към паркинга на залата. Според Стойчо Стоев Мирослава се придвижвала сама, тъй като краката й, вързани със свински опашки, не били много стегнати. Докато вървели Стоев и Любенов я успокоявали, като й обяснявали, че тя не ги интересува, а ги интересуват парите на Чолев. Двамата били с маски на главите, но Мирослава Николова се обърнала към Стоев с думите: „Аз май те познавам“. Стоев останал да пази Мирослава, а Марио Любенов отишъл да докара автомобила му. След около 20 минути, Марио докарал автомобила на Стоев, който паркирал пред пътечката, на която се намирали Стоев и Мирослава.
Мирослава била настанена на задната седалка, като до нея седнал Любенов. Стоев седнал на шофьорското място, потеглил и спрял автомобила в гаража на дома си. Вътре в гаража, накарали Мирослава да напише писмо, с предварително съчинен текст за искания откуп от 250 000 евро. След това потеглили в посока на Батановци и по пътя накарали Мирослава да се обади от свой мобилен телефон на сестра си, като прочете предварително написан текст, в който се съобщава, че е отвлечена, да не търси съдействие от полицията и че ще има допълнителни указания, поставени в клетка №10 на картинг пистата.
След като Мирослава се обадила на сестра си, Любенов я накарал да пусне SMS с текст – „клетка номер 10“, след което изключили телефона.
Според самопризнанията на Чочо, двамата с Марио Заека предварително взели решение, непосредствено след отвличането да убият отвлечената Мирослава, с цел да не оставят никакви следи. След като пристигнали в гориста местност на село Планиница спрели колата. Любенов издърпал Мирослава навън.
kriminalnidosieta.com
