Пак! Набутват ни Истанбулската конвенция през задния вход

Пак! Набутват ни Истанбулската конвенция през задния вход

Петиция, адресирана до президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя, призовава за равно третиране на лесбийки, гей мъже, бисексуални, транс и интерсекс хора в българското законодателство. Документът е изготвен от Младежката ЛГБТИ организация “Действие”, а негови адресати са още Комисията по жалби и петиции към Народното събрание, Омбудсманът и Комисията за защита от дискриминация.

Петицията е стартирала на 26 юни т.г., а като краен срок за постигане на целта от 5000 гласа е посочен 7 юли 2020 г. До момента на изтичане на този срок близо 2880 души са се подписали, но събирането на подписи продължава и след това.

“България е правова държава. В България равното третиране на хората е гарантирано от Конституцията. В противоречие на Конституцията и на международните договори, по които България е страна, в законодателната ни уредба съществуват редица пропуски, които създават предпоставки за неравно третиране на българските граждани с хомосексуална ориентация, транс и интерсекс лица”, пише в петицията.

Като по поръчка и за да се потвърди незавидното състояние на ЛГБТ общността у нас, гигантският гей флаг, провесен върху фасадата на “Уолтопия” за прайд месеца, беше подпален през уикенда от неидентифицирани засега лица. Странно съвпадение.

От “Действие” предлагат няколко стъпки, за да се поправят неправдите и да се ликвидират дискриминационните практики.

Първото предложение е да се признае законен режим на партньорство на нехетеросексуални двойки – било брак, било фактическо съжителство и включване на това изменение и в разпоредбите на НК и НПК. Според инициаторите на петицията “законодателството на РБ съзнателно лишава от права ЛГБТ хората, като не им позволява да регулират отношенията си. Докато при хетеросексуалните хора това е право на избор, тъй като те имат достъп до право да встъпят в брак, този избор липсва при хомосексуалните лица, които се намират във връзка. Поради тази причина се търси регулация на института на семейното/фактическо съжителство, за да може да се преодолее законно гарантираната дискриминация спрямо ЛГБТ лица.”

Понастоящем в 16 европейски държави еднополовите бракове са узаконени: Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Исландия, Испания, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Швеция и Великобритания. Други 14 държави признават някаква форма на граждански съюзи: Андора, Кипър, Хърватия, Чешка република, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Лихтенщайн, Монако, Сан Марино, Словения и Швейцария. Освен това граждански съюзи са възможни и в страните от Бенелюкс, Франция и Великобритания. Няколко европейски държави не признават никаква форма на еднополови съюзи: Армения, Беларус, България, Грузия, Унгария, Хърватска, Латвия, Литва, Молдова, Полша, Русия, Сърбия, Словакия и Украйна. От тях Хърватия, Унгария и Черна гора припознават еднополови партньорства. В повечето от тези страни съществува конституционна забрана за еднополов брак.

Второто предложение касае защитата на ЛГБТ хората, станали жертви на престъпления с дискриминационен елемент, а реалната стъпка за това, според авторите на петицията, е като се изменят чл.162* и 163** на Наказателния кодекс, в които да се включи допълнителен защитен признак “сексуална ориентация”. Предлага се още да се допълнят разпоредбите в НК, касаещи тежките убийства (чл. 116, ал.1 от НК***) и причиняването на тежка телесна повреда (чл. 131, ал.1 от НК****), като се добавят дискриминационни мотиви “сексуална ориентация” и “полова идентичност”.

Неприпознатият от българското законодателство термин “полова идентичност” спъна ратифицирането на прословутата Истанбулска конвенция и я изпрати на дело в Конституционния съд. С Решение №13 от 27 юли 2018 г. по конституционно дело №3 от 2018 г. конституционните съдии решиха, че “чл. 3, буква „в“ и чл. 4, §3 от Конвенцията не съответстват на принципа на правовата държава, доколкото евентуалното им влизане в сила за Република България би породило правна несигурност и стълкновение с българската конституционна идентичност, тъй като съдържат понятия („gender“, „gender identity“), които са чужди на българската конституционна и правна система, които нямат ясно, точно и общоприето правно съдържание и които биха създали опасни за правната ни система последици.

Конституционните съдии решиха още, че разпоредбите на Конвенцията “предизвикват недопустима намеса в личния живот на гражданите, като задължават българската държава да предприеме мерки за промени в социалните и културните модели на поведение на българските граждани…” и че “се предвижда груба намеса на държавата, нарушаваща правата и отговорностите на родителите, закрепени в Основния закон, при възпитанието на децата”.

Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“ и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система. Изискванията на чл. 4, §3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията, написаха в своите мотиви конституционните съдии и предупредиха, че “веднъж ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България този международен договор в съответствие с чл. 5, ал. 4 от Основния закон се инкорпорира във вътрешното право и се прилага с предимство пред националното законодателство, което му противоречи”.

При анонсирането й Конвенцията беше представяна така: „Нека да защитим жените“. Който не приемаше Конвенцията, беше заклеймяван като примитив, който одобрява боя над жени. Но каква конвенция за защита на жените е това, щом се налага още в началото да се обяснява що е то “пол” и “жена”?

В началото присъствието на трансджендъри в Конвенцията беше обявявано за халюцинация. Но откакто се появи обяснителният доклад, присъствието на трансджендъри в документа е доказан факт. Няма никакви халюцинации — в обяснителния текст към конвенцията са изброени различни категории трансджендъри. „Трансджендър“ най-често носи значението на социален пол, психологически пол и измества по-стари термини като транссексуалност или трансполовост, като всъщност е много по-широк от тях. Същинските проблеми започнаха, когато джендър теориите изоставиха връзката между биологичен и социален пол и заговориха за тоталната им самостоятелност, за откъсване на биологичния пол от джендъра, за маргинализиране на пола като природна даденост и извеждане на пиедестал на идеята, че полът и половата идентичност са въпрос на личен избор, на социално осъзнаване и вътрешни психични изживявания.

Екстремизмът стигна дотам, че се лансират дори идеи, че човек може „флуидно“ и динамично да прескача от един пол в друг и обратно, и че това е нормата, а не изключението. Личният избор и социалното проявление, а не биологията формират пола, твърдят привържениците на тази идеология.

Сега с други средства, но по същество със същите намерения, от ЛГБТИ “Действие” опитват да прокарат през задния вход разпоредбите на Истанбулската конвенция и да се промени българското законодателство.

Само да припомним, че Конвенцията изисква подписалите я държави да предоставят подходящи финансови и човешки ресурси както за дейности, извършвани от публичните органи, така и за тези на съответните неправителствени организации и организациите на гражданското общество, т.е. страните са задължени да финансират дейността на роящите се НПО-та, ангажирани с въпроса.

Третото предложение от петицията на “Действие” настоява за още една порция промени в Наказателния кодекс, касаещи сексуалните престъпления. Идеята е да се добавят сексуалната ориентация, пола, половата идентичност или проявлението на пола на жертвата (още един нов термин), които да утежняват присъдите при т.нар. престъпления от омраза.

За да привнесат допълнителна тежест към петицията, от “Действие” са предоставили на сайта си препратки към два документа, изготвени от техни активисти и юристи. Първият — Анализ на Младежка ЛГБТ организация “Действие” от 2018 г. “доказва, че ЛГБТ хората са лишени от над 300 права, поради липсата на уредба на връзките между такива лица”.

Доста по-интересен е вторият документ, носещ претенциозното наименование “Българското наказателно право и ЛГБ хората. Анализ на съществуващата уредба и стратегия за изменение”. Върху почти 400 страници авторите са засегнали поредица от дискриминационни практики, засягащи гейовете, лесбийките и бисексуалните (видно и от заглавието), както в ролята им на жертви, така и в ролята на заподозрени или уличени в престъпление лица, на изтърпяващи присъда и т.н.

Всъщност заглавието е в известна степен подвеждащо — половината страници в доклада са посветени на трансджендърите и половата идентичност, която впрочем не касае по никакъв начин лесбийките, гейовете и бисексуалните, въпреки масово (и в повечето случаи целенасочено) разпространявани напоследък мнения.

Това обаче не пречи на авторите, на които очевидно проблематиката никак не е чужда, да внушават, че “специфичен проблем, свързан с престъпленията с дискриминационен елемент спрямо ЛГБ хората, очевидно е липсата на законодателна уредба, правеща дискриминационните елементи, свързани със сексуалната ориентация, джендърната идентичност и начина на изразяване на джендъра”.

Интересен момент във въпросния доклад е предложението в Наказателния кодекс наименованието на раздела “Разврат” да се промени на “Сексуални престъпления”. Според мотивите на авторите “в голяма част от раздел „Разврат“ става дума за насилствени полови действия. Пострадалият е жертва, а не доброволен участник в развратни действия, какъвто смисъл съдържа думата „разврат“. Пак според тях “запазването на наименованието „разврат“ е в противоречие с член 18, т. 3 от Истанбулската конвенция, тъй като унизява и ревиктизимира жертвата”.

Изглежда някой е проспал факта, че въпросната конвенция беше обявена за противоконституционна и позоваването на нейни разпоредби е напълно лишено от смисъл.

Друг „забележителен“ момент в анализа е обобщението “Eто защо, когато се каже, че „педофилията е престъпление“, това е съвсем неточно и невярно.”

Под това твърдение са се подписали четирима небезизвестни столични адвокати и активисти на Българския хелзинкски комитет. Имената им са вписани като автори на доклада, който е достъпен за четене на сайта на “Действие”. (Ако случайно документът изчезне от сайта на ЛГБТИ „Действие“ – редакцията разполага с копие от него и с удоволствие ще го предостави на заинтересованите).

Бележки:
* Чл. 162 (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност [ТУК ДА СЕ ДОБАВИ: или сексуална ориентация], се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

** Чл. 163 (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност [ТУК ДА СЕ ДОБАВИ: или сексуална ориентация], се наказват:

1. подбудителите и предводителите – с лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) всички други – с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1. за подбудителите и предводителите – лишаване от свобода от една до шест години;

2. за всички други – лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали – с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

*** Чл. 116 (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) извършено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди [ТУК ДА СЕ ДОБАВИ: сексуална ориентация и полова идентичност].

**** Чл. 131 (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

12. (нова – ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди [ТУК ДА СЕ ДОБАВИ: сексуална ориентация и полова идентичност].