Парад на луксозни автомобили на погребението на Цар Киро

Парад на луксозни автомобили на погребението на Цар Киро

Под проливен дъжд се състоя погребението на самопровъзгласилия се за цар на циганите Кирил Рашков. Опелото на тленните му останки бе в черквата на Централните гробища в Пловдив, където се намира и гробницата на фамилията му. Там вече е погребан синът му Иван, отишъл си преди години млад от тежка болест. Злите усти говорят, че под земята имало цяла стая, оборудвана с всичко най-необходимо за отвъдния живот, като например телевизор и холна мебел.

За погребението на баща си от затвора бе пусната дъщеря му Събка, която миналата година призна за трафик на 2 кила кокаин от Турция, пое изцяло вината и се сдоби с присъда. „Понапълняла е в затвора, ама добре изглежда и така. По-добре повече да не сменя цвета на косата си“, коментираха отишли на опелото.

А тъй като Кирил Рашков е християнин, бе опят от православен поп в черквата на гробищата. Площадчето пред самата черква пък се оказа затрупано с луксозни лимузини и джипове, повечето от които с чужди номера. „От цялата страна дойдоха хора да го изпратят в последния му път. Може да беше мразен от мнозина заради случилото се в Катуница, но той помогна и на много българи, включително и на много политици. А те се отрекоха от него впоследствие“, коментираха близки на „царя“.

А на въпрос кой сега ще поеме тежката „царска“ корона, обясниха, че това щял да бъде доскорошният принц Ангел. Дали той самият щял да пожелае да се титулува „цар“ след смъртта на баща си, не е ясно. „Мешерето ще каже“, бяха още по-лаконични опечалените. Според тях ударът върху жена му Костадинка, с която са заедно над 50 години, е много тежък. Сълзи се леят и от очите на дъщеря му Събка.

Кирил Рашков почина от инфаркт в нощта на 2 април. „Почина не в затвора, както много се изписа, а в дома на сина си на ул. „Славянска“ в Пловдив. Почина в 2,30 часа през нощта, са категорични близките му.

Междувременно след смъртта му хора от Катуница се уговаряха да ходят на погребението с плакатите „Няма да забравим, няма да простим“, но такива не бяха забелязани на Централните гробища под тепетата.