По 140 пожара на ден у нас – най-вече от хвърлени фасове

По 140 пожара на ден у нас – най-вече от хвърлени фасове

На общо 1680 пожара са реагирали огнеборците само за периода от първи до 12-и август тази година, съобщи гл. инспектор Стефан Стефанов от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Това означава, че всеки ден пожарникарите са се отзовавали на около 140 огнени произшествия през един от най-топлите месеци.

От началото на 2020 г. сигналите, получени в дирекцията, са 32 078, като 21 708 от тях са за пожари. От тях 4 621 са причинили сериозни материални загуби – унищожени или силно засегнати са домове, сгради, автомобили, съоръжения и промишлени обекти. Около 80% от регистрираните произшествия пък са пожари сред природата – в тях горят полета, стърнища треви и храсти.

През същия период миналата година сигналите към дирекцията са били общо 41 006. От тях 24 166 са били за пожари, като в 4 967 от тях е имало значителни материални загуби. По-големият брой на произшествия се дължи на увеличената им интензивност през пролетния сезон. „Тогава беше много сухо и топло времето, нямахме извънредно положение и COVID-19 и хората бяха навън, за да подготвят селскостопанските площи за работа, пасища и т.н. Вследствие на това имахме много голям скок на пожарите. Тогава може би за един месец имахме около 3 хил. пожари само в тези зони.“, обясни гл. инсп. Стефанов. „Тази година

през пролетта нямахме такава интензивност

Дължеше се на дъждовното време и социалната изолация. За сметка на това пък сега лятото – май, юни, юли и август е с малко по-голям интензитета на пожарите.“, допълни той. Метеорологичните условия през летния сезон тази година пък създават отличните предпоставки за пламването на искра, която да причини произшествия.

Те възникват най-често в югоизточните райони на страната. В момента най-интензивните се регистрират в районите на Стара Загора, Хасково, Бургас, Русе, Добрич и Ямбол поради високата степен на засушаване на тези райони през тази година. „Това е доста относително. Миналата година цялата страна беше с доста сериозна влажност през лятото и тогава броят на пожарите беше по-малък, но за сметка на това, по-миналата година отново броят на пожарите беше по-голям, тъй като имахме сериозно засушаване точно в този период“, заяви гл. инсп. Стефанов и обясни, че предпоставките са ключови. Високата степен на влажност през пролетта, която води до бум на растителността, изиграва лоша шега при последвало сухо време. Когато тази зеленина не се обработва, почиства или изнася, тя изсъхва и причинява истински огнени бедствия.

Човешката дейност също не е за подценяване като фактор за предизвикване на пожари, дори напротив.

95% от пожарите са предизвикани от човешка ръка

категорични са експертите. Работата с открит огън при липса на мерки за сигурност, подценяването на ситуацията и липсата на правилна преценка от гражданите често може да има фатални последствия. Според инсп. Стефанов техническата неизправност също се причислява към грешките, допуснати от хората. Човешката небрежност под формата на захвърлени незагасени фасове или различни запалими отпадъци също лесно може да допринесе за създаването на бедствие.

Една бутилка от вода – независимо дали е стъклена или от пластмаса, счупена или цяла, когато бъде огряна от слънчевите лъчи, може да има ефекта на лупа и да запали сухия материал наоколо.

Безотговорното отношение на гражданите е и причината за пожара в района на Ямбол и Хасково, който е изгасен, но все още се наблюдава. Той е причинен вследствие на един

хвърлен фас и наличието на силен вятър –

предпоставки, след които огънят става неконтролируем. Именно това огнено бедствие е и най-голямото регистрирано от началото на годината. То на практика е засегнало по все още неуточнени данни между 50 и 70 хил. дка площ, като 7 300 дка. са горски фонд, а останалото са земеделски земи, стърнища, пасища и насаждения.

Една много малка част от пожарите са вследствие на природни явления. Част от тях са от къси съединения, образуване на искри по електропреносната мрежа и запалване на суха тревна растителност в близост.

В момента се намираме в разгара на пожароопасния сезон, който започна в края на март и ще продължи до края на септември. Експертите не могат да бъдат категорични как ще продължи той и дали ще станем свидетели на други големи огнени бедствия като тези от началото на месец август. „Всичко зависи от 2 фактора. Първият е човешкият – дали сме успели да убедим хората, че е изключително важно да внимават. Вторият фактор е метеорологичният – ако имаме хладно и влажно време, рискът намалява, както възникването на огън, така и за бързото му разпространение, тъй като в начална фаза е много по-лесно да го прекратим.“, заключи гл. инсп. Стефанов.

Къде можем да палим огън законно?

На фона на всеобщата забрана за палене на огън, има обособени места, където е разрешено да си направим малък лагерен огън или барбекю. Това е в туристически зони, където са предприети необходимите мерки и са изградени такива места, на които пламъците да бъдат ограничени и обезопасени.

Преди обаче да предприемем паленето, трябва да се убедим предварително, че не се създават предпоставки за инциденти. Трябва да сме сигурни, че няма силен вятър и няма да има такъв, тъй като той е рисков фактор, който допринася за разпростирането на огъня и затруднява работата на огнеборците при произшествия.

Важно е и да помислим как ще изгасим огъня преди още да се наложи – да предвидим вода или свежи клони, с които като с тупалки да потушим пламъка.

Преди да предприемем паленето трябва и да сме сигурни, че огнището е здраво и отговаря на изискванията – няма цепнатини, както и че липсва опасност да изпаднат въглени. Можем да използваме и инертна маса – пръст или пясък, с която да го засипем.

С началото на пожароопасния сезон в България още в края на месец март, бе наложена и абсолютна забрана за палене на огън на открито. Налагат се глоби при паленето на огън на открито на разстояние по-малко от 100 метра от границите на горските територии, както и за палене на огън в горски територии извън определените зони от държавните горски и ловни стопанства. За физическите лица глобата е от до 500 лева, а предвидената имуществена санкция е до 1000 лв. За юридически лица, при които се установи нарушение, глобата е в двоен размер.

Ако бъде установено нарушение на разпоредбите за защита на горските територии от пожари и за спазване на пожарна и аварийна безопасност, освен глоба, в случай че деянието се определи за престъпление, отговорност за него може да се търси и по Наказателния кодекс. В такива случаи законът предвижда до 8 години затвор за причинен пожар в гората и до 10 години за инцидент, причинил щети в защитени територии.

Термокамери и дронове в борба с пламъците

Термокамери и дронове са едни от основните помощници на огнеборците в работата им. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ извършва активно превъоръжаване с техника, която да спомогне за справянето с огнените бедствия. Огнеборците разполагат с широка гама техника, като една голяма част от нея е специализирана в гасенето на горските пожари. Тя е разположена в различни зони на страната, приоритетно за охрана и обслужване на природните паркове и защитените зони, тъй като проектите, по които тази техника е реализирана, касае точно такава дейност. Когато се налага обаче, част от техниката се изпраща за кратко време в засегнатия район, за да подпомогне пожарникарите на място.

Техниката за гасене на горски пожари включва автомобили за мониторинг на горски пожари, снабдени с най-съвременна техника, с термокамери и възможност за връзка с оперативния център, както и с дронове. На разположението на огнеборците са и специални пикапи за достигане на по-трудно достъпни места на екипите, за ефективно гасене и други машини и допълнителни приспособления за пожарникарите, които да улеснят тяхната работа.

От миналата година родната пожарна има и сертифициран от ЕС международен модул за наземно гасене на горски пожари. Той има готовност за осъществяване на международна помощ на екипите от европейските страни.

За да достигнат до този етап на сертифициране огнеборците е трябвало да покажат, че разполагат с необходимата техника и с необходимото проведено обучение на хората. Служителите на ГДПБЗН са били подложени на изпит с оценки в Хърватия, след което получили сертификат, че могат успешно да извършват тази дейност.

„Ние имаме традиции в тази дейност и сме подготвени, но трябва да споменем, че тези пожари сред природата са изключително трудни и изискват не само технически, но и човешки ресурс. Тук идва мястото и на доброволците, тук идва мястото на нашите партньори от Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция по горите, които организират с тяхна техника и техен личен състав помощни групи. Тук идва място и да споменем модулите на Министерството на отбраната за гасене на горски пожари.“, обясни гл. инспектор Стефан Стефанов от ГДПБЗН.

Българската пожарна има и няколко мисии в чужбина. Една от първите е именно на горски пожари. Наши екипи са били изпратени в Подмосковието при огромно огнено бедствие. „Цяла Москва беше задимена, горяха много сериозни площи с много висока трудност за погасяване, тъй като там имаше торф, той гори подземно, много хора трябват. Наш модул беше изпратен там, той се справи успешно, получи своето международно признание.“, заяви гл. инсп. Стефанов.

Той разкри, че наши пожарникари са помагали и при погасяването на пожарите в Гърция. Родни екипи са участвали в няколко мисии за отводняване при наводнения, тъй като разполагаме със специализирана техника за тази цел, която е на много високо ниво. Тя представлява специални помпи, които за много кратко време изпомпват огромно количество дебити вода. Техниката е била в действие поне десетина пъти, включително и в България, пише „Монитор“.