Преди 20 години: Два куршума за Макарона – босът на DVD пиратите

Преди 20 години: Два куршума за Макарона – босът на DVD пиратите

Когато човек има много врагове, трудно е да се разбере кой е поръчал убийството му. Убийството на Емил Димитров – Макарона така и остана неразкрито 20 години, защото приживе бизнесменът си беше създал куп неприятели. Той се опита да монополизира производството и разпространението на пиратски компактдискове, потърси помощ срещу конкуренцията от черногорската мафия. Макарона се обгради с бивши служители на отряда за борба с тероризма и реши, че е безсмъртен. Куршумите обаче го застигнаха в разцвета на силите му – на 42 години.

Изстрелите срещу Емил Димитров, известен с прякора Макарона, отекват в 19.50 ч. на 23 януари 2001 г. пред любимия му фитнес на тясната уличка “Кораб планина” в центъра София. Те са само два, но килърите са точни – единият куршума пробива предното странично стъкло, другият – задното. Убийците пристигат на мястото с “Фолксваген Голф”, който е открит по-късно на ул. “Крум Попов” близо до Четвърто РПУ, пише в. „Труд“.

В средата на 90-те години Макарона става един от най-известните бизнесмени. Натрупва милиони от търговията с пиратски компактдискове. Като собственик на фирма “Унисон” – Ботевград той бе разследван за незаконно производство. През 1998-а линията му бе спряна. Месеци по-късно бе изнесена в Черна гора. Няколко години още българския пазар се захранваше с пиратски дискове от тази линия в Черна гора и от други две линии на Макарона – в Молдова и в Украйна. Смъртта на боса обаче, спира изведнъж незаконното разпространение на пиратски дискове, заради което България бе в черния списък като страна №1 в производството им.

Емил Димитров започва пиратския си бизнес веднага след 10 ноември 1989 г., като използва пропуск в законодателството – липсата на закони в областта на авторското право. Отначало той произвежда аудиокасети, които се купуват като топъл хляб и 4 години по-късно вече е натрупал солидно състояние. Той обича лукса и първото, което прави е да си построи къща в баровския квартал “Бояна”. В двора има още една – за гости. Макарона се вози на скъпи коли, демонстрира богатството си и развива незаконното производство.

Той регистрира над 30 фирми, производни на основната “Унисон”, като държи контролния пакет от 51%, а останалите дава на съдружници, които развиват бизнеса. Към края на 1994 г. той вече притежава около 40 магазина за продажба на касети и дискове в цялата страна. В една от фирмите му съдружник е Марко Михайлов, но той не желае да остане в сянката на приятеля си, отделя се и създава конкурентната “Маркос мюзик”.

Емил Димитров вече знае, че бъдещето е в компактдисковете, взима огромен кредит от “Балканбанк” и купува поточна линия, която монтира в ДЗУ – Стара Загора. Дотогава Макарона е работил в завода само на ишлеме. Първият кредит, с който купува поточната линия, е за близо половин милион долара. По-късно Емил Димитров отново залага машината пред “Балканбанк”, взема нов кредит от 1 милион дойче марки (около половин милион долара) и с него купува още една линия. Рамо му удря издирваният по късно за далавери шеф на “Балканбанк” Иван Миронов. Всичко това е малко за Макарона и той купува през 1996 г. завода в Ботевград, където инсталира още две поточни линии. Това обаче създава проблем не само на него, но и на България. Страната ни придобива печалната слава на пират №1 и световните музикални компании започват война за правата си. Това принуждава правителството да постави производството на CD под лицензионен режим през 1998 г. и да отнеме лиценза на Димитров. Полицията започва да следи под лупа действията му и това е началото на края.

Конкурентът Марко Михайлов получава лиценз за производство на компактдискове и строи завод. Той също се изкушава за произвежда незаконна продукция и цеховете му са запечатани в края на 1998 г. Малко след това Михайлов се самоубива в дома си, като и досега не са ясни причините да посегне на живота си. По това време Емил Димитров е заличен като съдружник от повечето фирми с марка “Унисон”, а на негово място влиза Филип Марков, смятан за човек на банкера Миронов.

Притиснат до стената Макарона изнася производството в Черна гора. Съдружник там му е Аркан, но не известният сръбски командир, а местен мафиот, който решил да го покровителства срещу 50% от печалбата.

Една от версиите за убийството на Димитров беше свързана с въпросния Аркан и Черна гора. Разследващи предполагаха, че българинът не се е издължил на тамошните си покровители и те са организирали стрелбата срещу него.

Това обаче е не единственото предположение на криминалистите. Макарона има тесни връзки със силовата групировка СИК, която влага пари в производството му в България. След като натрупва богатството, Димитров оставя старите си приятели и се сближава с хора от ВАИ холдинг на Георги Илиев. Обещава на новите си приятели да организира нелегално производство на DVD-дискове, за което получава от тях голяма сума. Най-вероятно не е върнал на висаджиите парите и те са се разбрали с черногорците да си получат задълженията директно от тях, твърди една от версиите. Разследващите обаче така и не стигат нито до килърите, нито до поръчителите, а дребните търговци се отказват от пиратския бизнес, защото разбират, че е дошло ново време и има опасност да фалират.

Праща зад решетките висш полицай

През 1999 г. Емо Макарона успя да предизвика ареста на шефа на “Икономическа полиция” в СДВР, който беше хванат с 75 000 долара подкуп. Димитров сътрудничи на НСБОП и следствието, за да бъде хванат полицая. В 16.30 часа в столичната сладкарница “Камелия” на бул. “Стамболийски” влизат трима мъже. Те сядат в едно от сепаретата и правят поръчка. След това единият от мъжете отваря дипломатическо куфарче и оттам изважда прозрачен плик. Вътре са банкнотите. В този момент в заведението нахлуват маскирани полицаи и изправят двамата мъже до стената. Третият мъж е Емо Макарона, който излиза заедно с униформените.

Задържаните са шефът на “Икономическа полиция” майор Михаил Димитров и адвокат Христо Георгиев – бивш шеф на “Криминална полиция” в СДВР, който защитава фирмата му “Унисон”. Според тогавашни източници от следствието Михаил Димитров твърдял пред пират №1, че парите не са за него, а за политици. През януари 2001 година Богомил Бонев също обяви, че Макарона е финансирал СДС.