Най-честите некоректни платци са едни и същи потребители с по няколко необслужени кредита, като регулярно тегли и трупа нови. У нас преоблада нагласата, че некоректните платци са задължително хора, които са изпаднали в крайна невъзможност да покрият дълговете си. А това много рядко е така, твърди Лилия Димитрова, изпълнителен директор на голяма колекторска компания.
Според експертът България е една от държавите в Европа, в които информацията за некоректните платци е сведена до минимум. В повечето страни на Стария континент се изготвят изчерпателни регистри с данни на клиентите още на етап изтегляне на кредит, за да е възможно събирането впоследствие.
„Информацията е толкова оскъдна, че задачата да търсим дължимото от кредитополучателите, става изключително трудна. По този начин кредиторите губят пари, които впоследствие калкулират в лихвите по кредитите. А тези лихви се плащат от коректните потребители”, казва Лилия Димитрова. По думите ѝ, в много страни съществува ефективна практика, а институциите подпомагат събираемостта, за да осигурят финансова стабилност на населението. Затова е необходимо да има национална платформа за преструктуриране на дълговете, каквато съществува в много държави.
„Трябва да се преустанови порочната практика некоректните платци безусловно да влизат в ролята на жертва. Защото тези, които плащат за това, всъщност са именно отговорните клиенти. Това важи и за физическите, и за юридическите лица”, допълва Димитрова.
Добрата новина е, че българските банки са сред стабилните в Европа, така че не са необходими изрични мерки за заздравяването им, както това се случва в Гърция, например. „Южната ни съседка се възстановява от кризата – гръцките банки в рамките на една година трябва да продадат нови 30 млрд. евро дълг, като държавата ще дотира тази сделка посредством емитиране на ДЦК. Сделката вече е одобрена от ЕС и стартира работа по описание на детайлите и изпълнението и. Целта е да се заздравят търговските банки и секторът като цяло. В България подобни стъпки няма да се наложат, а и у нас няма такива обеми на лоши кредити. Може да се каже, че страната ни е сред финансово стабилните”, казва Лилия Димитрова.
Практиката с продажбата на дълг бързо започна да се налага у нас и дори започва да измества възлагането. „Компаниите трябва да помислят добре за цялостна политика за управление на вземанията си, независимо дали са кредитиращи институции или имат задължения от други браншове. Аутсорсингът на събиране на задължения също е добра практика и носи добра възвращаемост и не трябва да се изключва от стратегиите за събиране, нещо което наблюдаваме в последните 1-2 години на българския пазар.”, допълва експертът.
