Ричард Куклински: Семеен мъж мечта или… Ледения (не)човек

За семейството и съседите си Ричард Куклински бил пример за семеен мъж мечта – предан съпруг, любящ баща и успял бизнесмен. Неговите колеги в мафията го наричали „Човека армия“ или „Жив дявол“, заради страховитата му репутация и величественото му, почти двуметрово телосложение. А полицията го нарекла „Ледения човек“, заради интересния подход в отърваването от телата на жертвите му.

„Оприличавате ли се на наемен убиец?“ – запитал го веднъж един журналист. “Наемен убиец? Звучи толкова екзотично“, отговорил Куклински леко развеселен. След това станал сериозен като гладна акула и казал: „Бях просто убиец“.

Мнозина са скептични по отношение на броя на убийствата (200-300), за които претендира Ричард Куклински, но властите са убедени, че той е сериен убиец, отнел живота на поне няколко десетки души по поръчка на мафията или по собствена инициатива.

Труп под леглото

Отравянето с цианид е ужасен начин да умреш. Той блокира клетъчния ензим, отговорен за абсорбацията на кислород в клетката. В резултат на това клетките са пълни с кислород, но не могат да го усвоят. Цианидът причинява изгаряне на устата и гърлото, а жертвата бързо загубва ориентация и съзнание.

Отровата има бързо и мъчително действие, но все пак е възможно да оцелееш. Често патолозите не се сещат да го търсят като причина за смъртта, понеже розовите петна, наблюдаващи се по кожата след смърт от цианид, се появяват и вследствие на отравяне с въглероден окис. Ако бъде засечен преди тялото да го усвои обаче, от устата на трупа се долавя горчива миризма на бадеми, която подсеща досетливите криминалисти за наличието на цианид.

Убийствата чрез отрова обикновено се извършват в семейна среда или в затворена група от хора. Жертвата трябва да погълне токсичното вещество, а това изисква сближаване с нея и спечелване на доверието й.

Точно на това разчитал Ледения.

Наемният убиец Ричард Куклински бил научил как да използва цианид, за да отстранява онези, които го нервират, а сега трябвало да се погрижи за един от своите партньори. Гари Смит му помагал да крадат коли, които продавали, но бил слабохарактерен човек, а полицията го притискала. Властите имали заповед за ареста му по обвинения в кражба и осребряване на чекове.

В предколедната суматоха на 1982 г. вместо да бъде със семейството си, Куклински трябвало да мести Смит от мотел на мотел в Ню Джързи, за да го предпази от полицията. Не защото го харесвал. Страхувал се, че партньорът му ще проговори. Смит веднъж вече бил доказал, че е безотговорен като се прибрал вкъщи на стоп, за да види дъщеря си. Очевидно нямало начин да бъде контролиран… освен един.

На Куклински помагал неговият колега автокрадец Дани Депнър, но и за него имало издадена заповед за арест и той също не можел да си държи устата затворена.

Не след дълго Куклински предал на Депнър кодирано съобщение, че е време Гари Смит да „замине за Флорида“, което всъщност означавало, че му е време да ходи на оня свят. Ричард се бил уморил да го крие, да му плаща сметките и да му носи храна всеки ден по мотелите. Тревожел се, че някой от двамата мъже ще сключи сделка с властите, за да отърве собствената си кожа, а той нямало да позволи това да се случи. Куклински бил всичко друго, но не и непредпазлив.

В една декемврийска вечер Куклински донесъл хамбургери в стая №31 на мотел „Йорк“, край тунела „Линкълн“. Смит обичал бургери, което улеснявало нещата. Куклински подал един от опакованите сандвичи на Депнър, който знаел, че неговият е безопасен. Двамата гледали как Смит поглъща своя хамбургер, но първоначално изглеждало сякаш нищо му няма.

Куклински бил объркан. Той бил смесил кетчупа с цианид и очаквал всичко да приключи много бързо, но Смит не показвал никакви признаци на отравяне. Дори отхапал още една хапка. И тогава започнал да се дави.

Куклински се отпуснал доволен. Отровата най-накрая действала. Смит се гърчел, но все още отказвал да умре. Тогава Куклински дал знак на Депнър, че е време за следващата стъпка. Депнър взел един кабел и го увил около врата на Смит. Затегнал го няколко пъти, докато колегата му спрял да диша. Докато вършел това, вероятно подозирал, че и него го чака същата смърт… и то скоро.

Когато съпругата на Депнър не спазила уговорката да дойде с кола, с която да изхвърлят тялото, Куклински напъхал трупа под пружината на леглото. Нека някой друг го открие.

И някой го открил. Четири дни по-късно, точно след Коледа, четвъртата двойка, резервирала стаята след убийството, се оплакала на рецепцията от ужасна миризма. Когато подвигнали матрака, се натъкнали на подутото и почерняло тяло, задушавало се през цялото това време в добре отоплената стая. Идентифицирали го като Гари Смит.

Макар да извършил убийството, Депнър започнал да осъзнава, че знае твърде много. Куклински не харесвал това качество у никого. Когато хората узнавали твърде много за работата му – изчезвали. Депнър знаел, че идва неговият ред и нищо не може да направи. Полицията имала заповед за задържането му за обири и кражба на коли и подобно на Смит той се криел в различни мотели, на разноските на Куклински.

Куклински решил този проблем в един януарски ден на 1983 г.

Чак през месец май местонахождението на Депнър било издадено от един лешояд. Велосипедист забелязал птицата да кълве някакъв предмет и когато се приближил, видял нещо голямо, опаковано в зелени найлонови торби за боклук. После зърнал лице и ръка, стърчащи от скъсания найлон и се обадил в полицията.

Мястото, на което бил изхвърлен трупът, се намирало само на около 5 км от ранчото за конна езда, често посещавано от Куклински и неговото семейство. Тялото било идентифицирано с помощта на снимките, открити у него. Причината за смъртта била „неустановена“, макар розовите петна по кожата да били забелязани и фотографирани.

Куклински се превърнал в главния заподозрян, но се оказало изключително трудно на намерят доказателства срещу него. Той бил умен и хлъзгав.

Това не били първите убийства на Куклински. Всъщност той убивал още от 14-годишна възраст, обикновено за изгода, но понякога за да се отърве от проблем. По времето, когато отстранил Смит и Депнър, вече бил наемен убиец на Мафията.

Но не неговият социопатичен характер му спечелва псевдонима „Ледения човек“, а нещо съвсем друго.

Наемен убиец

Ричард Куклински винаги въртял някаква далавера, обикновено по няколко наведнъж. Крадял коли и търгувал с оръжия, наркотици и порнография.

За първи път отнел човешки живот през 1949 г., когато бил едва на 14 години. Защитавайки територията си, пребил фатално друго момче и се изненадал, когато узнал на следващия ден, че то е починало. Новината го изпълнила с усещане за власт. Почувствал се „някой“. Скоро се превърнал в контролиращ мъж, нетърпящ пренебрежение и неуважение от никого.

Куклински описва своето първо предумишлено убийство така: Една вечер в Ню Джързи използвал бомба, задействаща се от бензин, за да убие мъж в колата му. Докато се отдалечавал от горящата кола, не чувствал нищо. Това бил неговият стил. Откъсвал се мислено от жертвите си така, както бил свикнал да се откъсва от насилието на пияния си баща като малък.

Той имал брат на име Джоузеф, който попаднал в затвора на 25 години, след като изнасилил и убил 12-годишно момиче. След това хвърлил тялото й от покрива на една сграда. Запратил долу и кучето й да й прави компания. Накрая получил доживотна присъда.

Куклински нямал намерение да последва съдбата на брат си. Не му пукало кого наранява, стига да не го заловят.

В крайна сметка се забъркал в мафиотските занимания на базирания в Бруклин гангстер Рой Демео – някогашен касапски чирак и най-всяващият страх наемен убиец на престъпната фамилия Гамбино. Макар Куклински да не се справял добре със събирането на дългове, Демео видял, че „полякът“ има куража да убива хора. Куклински не криел, че би направил всичко за пари и един ден Демео го извел на разходка. Посочил му мъж, разхождащ кучето си и Куклински го застрелял без да му мигне окото. Това му позволило да бъде част от близкото обкръжение на Демео, както и да стане свидетел на непостоянните настроения на шефа си.

Особеност на Рой Демео представлявала конвеерната организация на убийствата му, силно напомняща на производствен процес в завод. Един човек застрелвал жертвата, друг я опаковал, трети я пробождал в сърцето. Следващите по веригата я почиствали от кръвта, нарязвали и изхвърляли.

Не след дълго прочутият лош нрав и манията му за убийства станали толкова хаотични и биещи на очи, че Демео загубил благосклонността на фамилия Гамбино. Босовете поръчали убийството му и през януари 1983 г. бил открит застрелян в багажника на колата му. Макар убийството да се приписва на гангстера Нино Гаги, Куклински приема всеки намек, че може би той е бил извършителят с доволна усмивка. „Демео надживя своята полезност“, казвал той. Гангстерът, отговорен за над сто убийства, вече го нямало, но преди да си отиде бил успял да научи Куклински на някои номера от занаята.

Куклински бил извършил няколко убийства още през 70-те години, но първото, с което го свързва полицията е това на Джордж Малибенд от Пенсилвания, с когото въртял порнографски бизнес. Малибенд дължал пари на Рой Демео и тъй като Куклински бил гарантирал за него, сега и двамата ги грозял гневът на боса, който нямало да се поколебае да им свети маслото. Но, докато пътували за съдбоносната среща с Демео, между двамата партньори се случил разрив.

Малибенд изобщо не осъзнавал каква неприязън таи към него Куклински от миналото лято. Той се бил появил неканен в дома му, а Ледения не позволявал на никого да набърква мръсния бизнес в личния му живот. Последната фатална грешка на Малибенд била, че докато пътували си позволил да отправи завоалирана заплаха към Куклински, че знае къде живее семейството му. Чувайки това, Куклински отбил микробуса и го застрелял на място.

Но тогава се изправил пред нов проблем – как да се отърве от тялото? Решил да го натика в 200-литров варел, само че Малибенд бил висок 1.90 м и тежал 136 кг – почти колкото самия Куклински. Нямало да бъде лесно. Наврял трупа с главата надолу във варела, но краката не влизали. Решил да счупи един от тях. Разразял сухожилията зад коляното и прекършил крака напред. После затворил здраво капака и търколил варела от една 18-метрова скала.

Сетне се разплатил с Демео и така се отървал от проблема Джордж Малибенд завинаги.

На 5 февруари собственик на сграда в подножието на скалите забелязал вдлъбнатия варел. Капакът се бил отворил и нещо се подавало навън. Когато се приближил да види какво е, видял два окървавени човешки крайника и изтичал да повика полицията. Властите успели да идентифицират тялото и скоро научили от брата на Малибенд, че мъртвият е изпитвал ужасен страх от Куклински. Вече разполагали със заподозрян.

Изминала година и половина преди да се случи подобно убийство и още по-дълго преди да бъде идентифицирана жертвата. Това забавяне се дължало най-вече на гениалната идея, която Куклински получил от мъж на име Робърт Пронгей, известен още като „Мистър Софти“.

Мистър Софти

Докато разигравал в ума си всевъзможни сценарии за перфектно убийство, Робърт Пронгей се занимавал с най-невинното нещо на света – продавал сладолед от своя фургон на малките деца. Той бил обучен в армията експерт по разрушаване на сгради с изключителни познания в изкуството на унищожението. Работел с Куклински по няколко порно далавери и от време на време изпълнявал мокри поръчки за Рой Демео. Ледения научил много неща от Мистър Софти, кръстен на франчайз компанията за сладоледени камиони, чрез които си изкарвал прехраната.

Пронгей умеел отлично да борави с лекарства и химикали, за да отнема живот, като предпочитал цианида. Той научил Куклински как да вкарва цианид в спрей флакон и да го използва, за да отстрани бързо и лесно жертвата си. Щом отровата проникнела в носа на някого, всичко приключвало. Пронгей демонстрирал тази техника като убил човек на улицата за по-малко от 15 секунди. Мистър Софти се сдобивал с цианид много лесно, но Куклински никога не научил кой е снабдителят му.

Пронгей експериментирал и с други неща. Искал да знае например дали замразяването на едно тяло би попречило на патолозите да разберат истинското време на настъпване на смъртта.

Опитно зайче в този експеримент станал Луис Масгей, който щял да плати на Куклински доста пари, за да купи партида с празни видеокасети. Той вече няколко пъти се бил опитвал да осъществи тази сделка, но Ледения му връзвал тенекия. Масгей не осъзнавал, че това е част от начина на действие на Куклински – той карал жертвите си да повярват в някаква несъществуваща сделка и после ги разигравал, като по този начин увеличавал нетърпението им за бърза и лесна печалба.

На 1 юли 1981 г. Масгей напуснал дома си в Пенсилвания с около 95 000 долара в брой, очаквайки голяма печалба. Но никога не се завърнал. Единственият знак, че нещо се е случило с него бил изоставеният му микробус. Тайният панел, в който държал кеша, бил изкъртен, а парите ги нямало.

Мистър Софти помогнал на Куклински да скрие тялото във фризера на камиона за сладолед, а по-късно Куклински го преместил в голям индустриален фризер, който взел под наем.

Изминали две години преди тялото на Масгей да бъде открито. Той бил застрелян и увит в найлонови торби за боклук. Странен бил фактът, че бил облечен със същите дрехи, които носел в деня на изчезването си. Съдебният лекар първоначално сметнал, че тялото изглежда прясно. Но по време на аутопсията се оказало, че в тъканите има ледени кристали, което разкрило какво наистина се е случило.

Ако Куклински бил изчакал тялото да се размрази напълно, вероятно щял да успее да изиграе разследването. Но сега се превърнал в главния заподозрян. Ченгетата започнали да го наричат „Ледения човек“.

Но това не спряло Куклински. Следващата му жертва станал фармацевтът Пол Хофман през пролетта на 1982 г. Куклински го накарал да вярва, че може да му продаде изгодно пратка с лекарство за язва на много ниска цена. Казал му, че товарът е пристигнал и трябва да донесе 25 000 долара в брой. Хофман събрал парите и с нетърпение се запътил към мястото на срещата в гаража, който Куклински държал под наем в Ню Джързи. Това бил последният път, когато семейството му го видяло.

Куклински го застрелял и пребил с манивела, а след това го циментирал в метален варел. Оставил варела пред един мотел, точно до сергия за хот-дог. От време на време се отбивал да си купи хот-дог и да види дали варелът е още там. В един момент той просто изчезнал. Някой го бил преместил и до ден днешен тялото на Хофман остава в неизвестност.

С настъпването на 1984 г. дошъл редът на Мистър Софти да умре. Той се скарал за нещо с Куклински и направил грешката да заплаши семейството му. Така подписал смъртната си присъда. Робърт Пронгей бил намерен мъртъв в камиона си за сладолед, паркиран в гаража му… намиращ се точно срещу гаража на Куклински.

За нещастие този развой на събитията оставил Куклниски без източник на цианид, за което щял да съжалява в бъдеще.

„Операция Ледения“

След като събрали достатъчно информация за Ричард Куклински, органите на реда създали специален отдел за неговото залавяне. В онзи момент нямали представа, че той е способен да използва всякакво оръжие – бомба, нож, пистолет, въже, отрова – за да постигне смъртоносната си цел. Веднъж дори решил да опита с арбалет. Отворил прозореца на колата си под предлог, че ще попита за посоката и когато нищо неподозиращият човек се приближил, пуснал стрелата. Тя минала през главата на мъжа и го убила. Куклински останал доволен. Друг път застрелял по същия начин мъж на светофара.

kriminalnidosieta.com