Студени досиета: Как разстреляха митничарката на ВИС

Студени досиета: Как разстреляха митничарката на ВИС

Малко преди 9.00 ч. на 10 октомври 2005 г. висша митничарка излиза от дома си за последен път. Шефката на отдел „Последващ контрол“ в агенцията Шинка Манова не се тревожи от есенния студ. Тя си има скъп автомобил и личен шофьор, на който плаща сама, защото няма право на служебен. Йордан Геровски отваря дясната врата на „Тойта Лендкрузър“-а, за да се качи началничката му, след това сяда зад волана и потегля, припомня вестник „Труд“.

Столичната улица „Деян Белишки“ е осеяна с „легнали полицаи“ и той намалява. Точно там дебне килърът, който светкавично открива огън по автомобила. Манова е разстреляна на място с един куршум в главата, два уцелват шофьора, който по-късно умира в болница. Версиите са много, нито една не се потвърждава с доказателства.

Шинка започва работа като редова митничарка на Аерогара София малко след 10 ноември – през 1990 г. Завършилата „Международни отношения“ жена много бързо се ориентира в обстановката – година след промените в България контрабандата се вихри с пълна сила, основни играчи в нея са не само мутрите, но и охраняващите границата. Летището обаче не е най-подходящото място за едра контрабанда и две години по-късно Манова се мести в митническото бюро в Горубляне. Оттам минават ТИР-ове с тонове цигари, горива, алкохол, контролирани от ВИС първата групировка, пръкнала се след 10 ноември 1989 г. И оправната митничарка създава първия си контакт с „борчетата“ чрез дясната ръка на Васил Илиев – Димитър Димитров – Митко Маймуняка. Тя присъства в управата на футболен клуб „Искър“, чийто президент е той. През 2002 г. Маймуняка бе убит от бомба във входа на блока, където живее приятелката му.

Според няколко източника Шинка Манова и Димитър Димитров са били много близки и поне две години са летували заедно. По това време ВИС пуска пипала в държавните структури и хората й са издигане навсякъде – от полицията, до Народното събрание. Не прави изключение и Манова – тя става шеф на бюрото в Горубляне, където се и ражда друг голям играч на ВИС – Косьо Самоковеца. През 2003 г. той е застрелян в Амстердам, а по-късно полицаи ще установят, че в телефона му са записани номерата на антимафиоти, барети и митничари, сред които и този на Шинка.

След убийството на видната митничарка пък ще се окаже, че за няколко години тя също е създала десетки контакти с политици, министри, висши полицаи и прокурори. Това обяснява защо бюрото в Горубляне не е било разследвано, въпреки че неговата шефка живее нашироко и харчи хиляди, докато получава заплата от 700 лв. Полицаи засичат нейни контакти с хора, наследници на Самоковеца, включително и съпругата му Ангелинка, около вноса на турски и китайски стоки.

Въпреки различните неформални връзки с основните контрабандисти до смъртта си Шинка не е уволнявана от митниците, а напротив – расте в кариерата. Дори след смъртта на Самоковеца, анализатори смятат, че запазването на позициите на бившата ВИС в контрабандните канали се дължи именно на Манова.

Митническата шефка е покровителствана лично от боса на ВИС Георги Илиев. На 25 август 2005 г. обаче снайперист го разстрелва в Слънчев бряг. Оттук нататък съдбата на Манова е решена. Конкурентите в контрабандния бизнес твърдо са решили да изместят групировката, която печели стотици милиони и трябва да премахнат всяка пречка. Една от основните е именно Шинка. Според криминалисти съдбата на висшата митничарка е решена не повече от месец след убийството на Георги Илиев.

За извършител е бил нает професионалист, който е следил жертвата. Малко преди разстрела Манова е била при дъщеря си в Германия. Отпускът й свършил, и тя ес върнала на работа. В октомврийската сутрин двама свидетели са видели стрелеца, полицията прави и фоторобот, но всичко е напразно. Неизвестният килър се е подготвил – той е бил с черна перука, облечен в няколко ката дрехи. Разследващи предполагат, че убиецът е бил чужденец, както обикновено се прави, когато е „поръчан“ важен човек и не трябва да се рискува. Полицията започва да работи по няколко версии, като основната е работата на жертвата – на светло и тъмно.

Като шеф на „Последващ контрол“ в митниците за последно Шинка е правила ревизии за заловеното контрабандно месо през митница Варна, изчезнали лекарства за милиони от складовете на митническия контрол и нелегалното внасяне на 15 тона спирт през митница Бургас. От нито една от тези проверки обаче не изскача следа или факт, който да води към показната екзекуция. Не са намерени и големи суми пари в сметките на митничарката у нас или в Германия, но криминалисти не изключват възможността сумите да са били превеждани на чуждо име.

Основната версия остава борбата за преразпределение на контрабандните канали. Тя се потвърждава и пет месеца по-късно, когато е застрелян един от най-големите контрабандисти – Иван Тодоров – Доктора. Делото за убийството на Манова е спряно през 2007 г., доказателства кой би могъл да я поръча и да изпълни разстрела така и не са намерени. Два пъти то е възобновявано – последният път през 2013 г., но неуспешно. И досега разстрелът на висшата митничарка остава загадка.

Нелегалният трафик храни групировки и чиновници

С началото на демокрацията в България бившата „Държавна сигурност“ си „назначава“ хора, които да отговарят за контрабандните канали. Не е тайна, че и преди 10 ноември 1989 г. това е било държавна политика, но след промените нелегалният трафик на стоки добива невиждан разцвет. Още в началото на югоембаргото през 1992 г. силовите групировки, които вече набират мощ, стават активни участници в износа на петролни продукти за бивша Югославия в нарушение на наложените международни санкции. Над тях е опънат чадър от всички звена на правоохранителната система в България – от полицията, до прокуратурата.

Това генерира и огромна корупция по веригата на държавните служители. Милиони се печелят от контрабанда на цигари, крадени коли, оръжие. Именно тогава се реорганизира и трафикът на наркотици, като България става възлово място по пътя им към Европа. Митничарите са едно от много важните звена при контрабандните канали, десетки чиновници са замесени в трафика. Шинка Минова попада в нужното време на нужното място и именно това ѝ струва живота.