Сигналите не трябва да са анонимни или за стари работи, защото всеки в България е чист, ако не му извадим кирливите ризи до 2 години от бъркането в кацата с меда
Ако вие, чисто хипотетично, сте водили безумна битка с чиновник или институция, знаете този филм. В него участват Служителят (неслучайно с главна буква), човекът от народа и Законотворецът (обърнете внимание отново на главната буква). Схватката е започнала почти миролюбиво, но принтирането и сканирането на един камион документи, които службата така или иначе има или може да си ги набави сама, разнасяне на папки, поклон пред служителя, валериан, клетви за родата му, в крайна сметка работата не е свършена.
Вие сте остарели с няколко години и обеднели откъм време, пари и нерви, а служителят е минал няколко атестации за оценка и повишение на заплатата. Идва ред на едно изконно човешко право - да наклепате Чиновника, пише в. „Марица“. Сигналът може да бъде за незаконни или неправилни действия, за бездействие или пък за действия, пораждащи съмнения за корупция, както се изразява Законотворецът.
Законотворецът в последните години не стои със скръстени ръце. Заковал е даже нов орган – Национален съвет по антикорупционни политики.
Разписани са правила, те са влезли в сайтовете на всички държавни и общински институции, има пощенски кутии за сигнали и жалби във фоайето, специална електронна поща, обикновено с разширение corruption, може и в abv.bg. Системата работи! С какъв успех обаче, няма как да знаете, защото това не е публична информация и за да се докопате до нея, трябва да пишете искане по Закона за достъп до информация.
С подобно изследване „Защо да сигнализирам“ излезе през 2018 година Българският институт за правни инициативи. Изследването на БИПИ обаче касае 2016 години, смятайте колко писане на клишета по Закона за достъп до информация е паднало!
Изводите накратко – българските граждани не са особено активни при подаването на сигнали за корупция, а основната причина за това е очевидна – липсата на доверие в институциите и нагласата им да се борят с това явление. Това усещане се подсилва и от самия начин, по който институциите са уредили приемането на сигнали за корупция и механизмите за тяхната обработка, липсата на обратна връзка към подателите и т.н. Обобщението, направено преди малко повече от година, е валидно и сега.
Как се заковава корумпиран?
Държавните и общинските дружества са дали няколко варианта - по пощата, с входирана жалба или сигнал до деловодството на институцията, в обособена пощенска кутия в самата служба, на специален телефон или по електронна поща. И сега идват две важни условия: сигналът не трябва да е анонимен. Давате си трите имена, адреса, телефона, на някои бланки има дори изискване за ЕГН. Иначе сигналът няма да бъде разгледан. От своя страна институциите в правилата за вътрешния ред при работа гарантират, че ще опазят самоличността ви в тайна. Гаранцията си я търсете във Франция, както се казва.
Второто важно условие е заложено в чл. 111, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс: „Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години“. Корупцията си има срок на годност.
Всяка институция у нас си има Комисия за разглеждане на жалби и сигнали.
Човекът с будна гражданска съвест и изпънати нерви като жартиер на чорап не знае кой е в комисията. Имената не се публикуват на интернет сайтовете на службите, в раздела „Антикорупция“. Тоест, ако Човекът иска да се жалва от Чиновника Иван Иванов, а г-н Иванов е в комисията, която отваря писмото, дали г-н Иванов ще се изчерви и ще си удари глава в стената, че е размотавал или поискал пари на човека?
Много по-вероятно е г-н Иванов да направи един работен обяд с останалите членове на комисията. Ако не е достатъчно сладкодумен да ги убеди, че Човекът е чисто луд, то все ще се намери в службата братовчедка, тъща или приятел от ученическите години, който е свако на Мимето от комисията. Мимето пък другарува с Данчето (другия член) – гледали са си децата заедно, а сега – котките. Вярвате ли, че ще си развалят приятелството, закалено в годините с безброй памперси и пюрета?
Това е единият проблем, който спъва уличаването на служители, които превишават правата си, или напротив – не ги упражняват. Вторият е свързан с първия и се състои в това, че пострадал от една служба подава сигнал в същата служба, посочват изследователите от БИПИ. А Мимета и Данчета има навсякъде!
ТРИ ПРИМЕРА
Само химикалка и бележник за данъчните
НАП има нов Етичен кодекс от няма и месец. Там е записано, че служителите не бива да приемат подаръци, освен такива с незначителна стойност – химикалка, бележник, календар. Агенцията има национален телефон за обслужване на клиенти и когато натиснете 5, а после 3 стигате до мястото, където може да подадете сигнал за корупция.
Разговорът е с оператор и всичко се записва. НАП също обещава, че ще запази анонимността на подателя. Със същата непримиримост е записала в Етичния кодекс, че ще защити и служителите си, които демонстрират активно поведение и нетърпимост към корупцията.
Искаме и доказателства
Басейнова дирекция много подробно е описала изискванията си за съдържанието на сигналите. Те трябва да съдържат „достатъчно информация (по възможност придружена с копия от документи), която да потвърждава изнесените данни за нарушения и да е относима само към нарушения, извършени от служители на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”. Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който вече има решение, не се възлагат за разглеждане, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.
В двумесечен срок от регистрирането на сигнала се взима решение, за което се уведомява подателят, уточняват още от Басейнова дирекция.
Пощата се отваря два пъти седмично
Пощенската кутия за жалби и сигнали на най-голямото държавно предприятие в Пловдив - НЕК ВЕЦ ЕАД, се преглежда два пъти седмично. В 3-дневен срок от получаване на сигнал по телефона пък се свиква комисия. Тя заседава, изготвя се доклад и извършва всички действия, разписни в правилника. Делата от проверките се съхраняват пет години, а след това се архивират. Достъпът до тях е само след вписване на трите имена на интересуващия се, посочват от дружеството.
