Това ли е най-жестокото убийство от ревност в България?

Хасковлийката Радка Шулева не се прибрала у дома си вечерта в средата на юли 2004 г. Минало денонощие, минало и второ, а от 35-годишната жена ни вест, ни кост, пише „Хасковска Марица“. Родителите й отишли в районното управление и съобщили, че дъщеря им е изчезнала. Никога не била напускала къщата, без са се обади, че ще отсъства за известно време.

„Тази жена е майка на съученик и приятел на сина ми Матвей. По това време бях в отпуск. Дежурен по ръководството тогава беше Стоян Стоянов – един от двамата ми заместници. Той е много стойностен човек. Създадена е била необходимата организация по издирването на изчезналата. И тук в групата основна роля изиграва оперативният работник Венци Кирчев. Заедно с него по случая работиха Георги Тенчев и Вълчо Парасков. Започват много правилно пълното изучаване на издирваното лице. Когато си спомням тази история, се кефя от това, което са свършили момчетата. Най-вече на Венци Кирчев. Ще стане дума и за това”, споделя Васил Матвеев.

По това време той беше шеф на криминалистите в РПУ – Хасково. Проучването, което направили полицаите, ги насочило към няколко версии. Но една била основната – начинът й на живот. През последните месеци Радка направила всичко възможно да се „отърве“ от човека, с когото е живяла много години. „През същото това време и други лица от обкръжението й влезли в полезрението на момчетата. И това всичко става за ден-два – събота и неделя“, разказва опитният криминалист.

Жената съжителствала с 45-годишния Георги Георгиев – бивши военен от Велинград. Хасковските полицаи се свързали с колегите си от Велинград. Те му връчили призовка де се яви в понеделник в районното в Хасково. Той дошъл в уречените дата и час. Успоредно с това криминалистите работили и с други лица, познавали издирваната. „Тук е същинската част – създадената организация, която години наред сме я отигравали при сходни събития. Кръгът е стеснен и остава само Георги да бъде проверен за евентуалната му съпричастност по изчезването на Шулева.

Момчетата били разпределени по часово време да работят с лицето. Кой ще спечели битката? Кой ще успее да го пробие, да намери онази психологическа съвместимост, онази тънка струна, която ще провокира човека срещу теб да проговори. Психология. И във всеки убиец е останало все пак нещо човешко и ти го търсиш, за да го провокираш. Да, това е тази струна“, открехва Васил Матвеев част от начина на работа.

„Спрели за 10-20 минути, времето тече и бързо, и бавно насаме с Кирчев. Това се случило на 50 метра от гроба на хасковлийката. Венци е запазил самообладание и с думи, които всеки не може да изрече, го накарал да продължат. Затова разказвам с удоволствие иначе тази зловеща история, разкрита перфектно от моите млади колеги. Тези момчета бяха станали вече професионалисти.

Няма да влизам в подробности кои и колко пъти ми се обаждаха. Даже по случая ми се обаждаше и тогавашният директор на РДВР – Пазарджик Жоро Стоицев. Колегите си заслужиха признанието. Те свършиха това, което се иска от тях, защото са истински криминалисти. Браво, мога само да се гордея, а момчето на Радка да ми прости, ако с нещо накърних чувствата му“, затваря Васил Матвеев папката със спомените.