Тео ван Гог, правнук на прочутия холандски художник Винсент ван Гог, също като своя прародител води доста необикновен живот. Тео е виден, свободомислещ холандски режисьор, писател, журналист, актьор, продуцент и защитник на свободното слово, който използвал медиите като отворена трибуна, от която да запознава света със своите скандални гледни точки по въпросите за религията, политиката и моралните стойности на обществото. Прямият и често провокативен начин, по който изразявал идеологиите си, бързо го направил популярна фигура в Холандия.
Неговите критични възгледи и безцеремонен подход обаче го направили непопулярен в очите на доста хора. Тео изразявал мнението си без да го е грижа дали то няма да обиди някого. А мнозина се обиждали. Рязко критикувал християнството и юдеизма. Най-засегнато обаче се почувствало мюсюлманското общество, когато веднъж нарекъл мюсюлманските имигранти в Холандия „е*ачи на кози“.
Гневът срещу Ван Гог достигнал връхната си точка, когато на 29 август 2004 г. по телевизията бил излъчен неговият скандален филм „Покорност“. Сценарият на филма е дело на холандската феминистка и политически деец Аян Хирси Али. Лентата изобразява четири полуголи жени, облечени в дълги прозрачни воали, върху чиято кожа са изписани текстове от Корана, описващи физическите наказания, полагащи се на непокорните жени. По гърба и краката на някои от тях се виждат червени следи от камшик. Не е изненадващо, че десетминутният филм предизвиква вълна от ярост сред мюсюлманската общност.
Скоро след излъчването на „Покорност“ Тео започнал да получава смъртни заплахи. Загрижени за безопасността му, неговите колеги го подтиквали да си наеме охрана. Тео намирал тази идея за доста забавна. Не вярвал, че някой ще иска да му навреди.
В 08:45 ч на 2 ноември 2004 г. непознат, облечен в традиционна мароканска „джелеба“, нападнал Тео в центъра на Амстердам, докато отивал с колелото си на работа. Нападателят прострелял Тео ван Гог и го наръгал многократно в гърдите с нож, като останал равнодушен към молбите за милост на жертвата си. Въпреки смъртоносните си рани, Тео успял някак да пресече улицата, но убиецът го застигнал и отново го прострелял и намушкал. След това прерязал гърлото му с касапски нож, докато минувачите гледали случващото се зяпнали от ужас.
Накрая убиецът забил ножа си, на който било нанизано писмо, в гърдите на Тео. Нападателят хукнал да бяга към Оостерпарк, където попаднал в престрелка с полицията, в която били ранени сериозно един полицай и един случаен минувач.
Полицаите го пресрещнали точно когато излизал от другата страна на парка и го простреляли в крака. Атентаторът бил арестуван незабавно и закаран в близката болница. Впоследствие бил идентифициран като 26-годишния Мохамед Буйери – ислямски екстремист с холандско и мароканско гражданство, за който се смятало, че има връзки с други ислямски военни групировки. Буйери бил мотивиран за убийството от филма „Покорност“ и от своята омраза към западния свят и онези, които отказват да приемат ценностите на исляма.
Тридесет и седем годишната сценаристка на филма „Покорност“ Аян Хирси Али има живот, който трудно се поддава на описание. Тя е родена в Сомалия, но била принудена да напусне страната със семейството си, понеже баща й бил политически дисидент. Семейството се местело постоянно, като пребивавало временно в Саудитска Арабия, Етиопия, Кения и Канада. Макар Али да била възпитана според исляма, тя се бунтувала на неговите учения. Според нея ислямът е „назадничав“, а неговият пророк Мохамед е педофил, тъй като се бил оженил за 12-годишно момиче.
Али напуснала Канада и заминала за Холандия, спасявайки се от религиозните окови и брака, който семейството й уреждало с неин далечен братовчед. При пристигането си получила временен статут на бежанец и няколко години по-късно получила холандско гражданство. Изучавала политически науки в реномирания Лайденски университет и след завършването си поела ръководството на научно изследване под шапката на Партията на труда, сред чийто основни цели е „интеграцията на жени от чужда националност (предимно мюсюлманки) в холандското общество“. През 2002 г. Али напуснала Партията на труда, тъй като не смятала, че тя отстоява достатъчно твърдо позициите си за правата на жените.
Тя намерила истинското си място в Холандската либерална партия, която я изстреляла в парламента. Като депутат Али привлякла общественото внимание към „широко разпространеното, но скрито насилие над мюсюлманските жени“, като например обрязването на гениталии и домашното насилие. Голям брой холандски мюсюлмани били вбесени от нейния критицизъм към исляма, понеже смятали, че не интерпретира правилно тяхната религия и грубо омаловажава тяхната вяра. Впоследствие тя получава многобройни смъртни заплахи и била принудена да наеме въоръжена охрана.
Недоволството срещу Али достигнало безпрецедентни висини след излъчването на филма „Покорност“, за който тя написва сценария. По време на заснемането на филма Али и Тео решили да използват силата на визуалния „шок“, за да привлекат вниманието на зрителите и да предадат посланието си, а именно, че мюсюлманските религиозни практики „се подчиняват на средновековни обичаи“ и поощряват насилието срещу жените. Не всички били съгласни с това гледище.
Филмът предизвикал смесени реакции сред холандската публика, вариращи от отвращение и гняв, до одобрение и възхвала. Въпреки противоположните реакции, Тео и Али успели да предадат посланието си и да предизвикат фурор по въпроса за правата на жените в мюсюлманската общност в Холандия.
Макар и двамата да знаели, че изразявайки мнението си могат да очакват опасни последици, те избрали да поемат този риск, за да предизвикат промяна. Двамата платили невъобразимо висока цена. Тео пожертвал живота си за своите идеи, а Али продължава да живее в непрекъснат страх да не бъде застигната от подобна съдба.
Мохамед Буйери е роден в западен Амстердам на 8 март 1978 г. Той е единственият син от четирите деца на родителите си – марокански имигранти. Като дете Буйери бил усърден ученик и получавал високи оценки. По-късно започнал да се интересува от счетоводителство, което изучавал в продължение на пет години. След това се преместил в технически институт, където изучавал бизнес и ИТ. След няколко години обаче напуснал без да вземе дипломата си.
Буйери прекарвал доста време в мотаене по улиците на Амстердам и в един момент бил арестуван и пратен в затвора за тежко престъпление. Смята се, че в затвора Буйери се е обърнал към ученията на исляма. След освобождаването си започнал работа като доброволец в социален център. Той бил харесван от колегите си, които го считали за приятен и умен млад мъж. Но скоро започнал да има проблеми в работата си, тъй като преминавал през радикална трансформация.
Внезапната промяна у Буйери вероятно била предизвикана от неговия интерес към политиката и терористичните атаки в Съединените Щати от 11 септември 2001 г. Смъртта на майка му, която починала от рак в есента на 2002 г., също засилила радикализма му. Започнал да се облича в традиционни мюсюлмански дрехи и да посещава джамията Ал-Тахид, в която се предполага, че са се срещали терористите от 11 септември.
Буйери започнал да се отдръпва от работата и колегите си и накрая напълно прекратил доброволния си труд в центъра. Не се знае дали след това е започнал нова работа, но е сигурно, че е отделял по-голямата част от деня си за религиозни дейности.
Буйери заформил нови приятелства с хора, които споделяли неговите екстремистки възгледи. Един от тях бил 18-годишният ислямски фундаменталист Самир Азуз, който бил арестуван за планирането на бомбен атентат над летище „Шипхол“ и холандския парламент. Смята се, че Буйери бил завързал приятелство и с други опасни ислямски екстремисти, наблюдавани от правителството.
По онова време Буйери се присъединил към военна ислямистка групировка, известна като Мрежата Нофстад. Духовен водач на движението бил роденият в Сирия 43-годишен Ридуан ал Исар, познат още като „Абу Халед“. Макар първият известен акт на тероризъм на Мрежата Хофстад да е покушението над Тео ван Гог смята се, че групата е планирала и други атентати. Сред вероятните бъдещи мишени на Мрежата били Аян Хирси и ултранационалистът и член на парламента Геерт Вилдерс.
Когато бил арестуван, в Буйери била открита поема, озаглавена „Пречистен с кръв“, която подсказвала, че вероятно е очаквал да се превърне в светец след престъплението си.
Буйери бил оставил писмо от 5 страници на тялото на Тео, което съдържало заплахи към Аян Хирси и други холандски политически фигури. Писмото обвинявало Али за това, че е обърнала гръб на истината и се е съюзила със силите на злото. Тя, заедно със Съединените Щати, Европа, Холандия и останалите невярващи в исляма щели „да се срещнат с нещастието си“.
Експертите, които изучили писмото, заявили, че неговият „стил говори, че то идва от екстремистка ислямска групировка, свързана с терористичната мрежа Ал-Кайда“. Но връзката на Буйери с прочутата терористична организация не може да бъде официално потвърдена. След залавянето си той отказал да даде информация за убийството и отношенията му с други ислямистки фундаменталисти.
Полицията претърсила апартамента на Буйери в Амстердам и конфискувала неговите компютри, филми и радикална ислямистка литература. Във връзка с убийството били обискирани още четири къщи. Полицията арестувала осем заподозрени, за които се смятало, че са свързани с Мрежата Хофстад и заговора за убийство. Предполагаемият водач на групата Ридуан ал Исар успял да избяга и местонахождението му е неизвестно.
Двама от задържаните заподозрени били освободени няколко дни след убийството на Тео, поради липса на доказателства. Останалите шестима, всичките от които били ислямистки радикали със северноафрикански произход на възраст между 19 и 27 години, останали в ареста. Холандските тайни служби съобщили, че „заподозрените са били в контакт с мозъка, стоящ зад терористичните атаки в Казабланка от 16 май 2003 г. – ислямисткият екстремист Абделадим Акудад“.
Убийството на Тео ван Гог предизвикало буря от недоволство сред гражданите на Холандия. В нощта на бруталното покушение, за да отдадат почит на Тео и да покажат подкрепата си към свободата на словото, на централния площад „Дам Скуеър“ в Амстердам се събрали 20 000 души, които вдигали шум в продължение на седем минути. Тълпата била екипирана с барабани, свирки, тенджери и тигани, които използвала, за да изрази гнева си от трагедията. Седемте минути шум били последвани от седем минути мълчание в памет на убития Ван Гог.
Напрежението срещу мюсюлманската общност в страната достигнало най-високите си нива от атаките над Световния търговски център през 2001 г. насам. Виждайки това, мюсюлманското общество побързало да заклейми убийството и се заклело да смаже всяка следа от военен екстремизъм в редиците си.
Правителството от своя страна увеличило полицейското присъствие по улиците и ключовите сгради, като правителствени институции, чуждестранни посолства и местата за поклонение. Отнето било холандското гражданство на някои проявени индивиди и били затворени джамии, в които се проповядва омраза и насилие.
Седмици след убийството на Тео се наблюдавали инциденти на вандализъм и серии от жестоки палежи в цялата страна, повечето от които насочени към мюсюлманската общност. При една от тези атаки избухнала бомба в ислямското начално училище в Айндховен. За щастие нямало пострадали, тъй като терористичният акт се случил в ранните утринни часове, но училището претърпяло огромни поражения.
Веднага след ареста на Буйери Аян Хирси Али и Геерт Вилдерс се укрили, надявайки се да избегнат съдбата на Ван Гог. Според списъка, намерен на тялото на Тео, те били следващите мишени, както и други видни холандски личности, които открито критикували исляма.
Али намерила временно убежище в американска военноморска база, където останала в продължение на 75 дни под непрекъсната охрана, преди да се върне на работа в Холандия. Когато не работела, прекарвала по-голямата част от времето си, сменяйки различни сигурни убежища, като военни бази и хотели.
На 11 юли 2005 г. Буйери бил изправен пред съда за убийството на Тео ван Гог. Той бил обвинен и в опит за убийство, притежание на смъртоносно оръжие и в това, че бил нарушил нормалния живот и работа на Аян Хирси Али.
През по-голямата част от процеса Буйери стоял безучастно, заявявайки на адвоката си, че не иска да участва в делото. Дори се обърнал с гръб към съдиите, защото не признавал съдебната власт.
На втория ден от процеса Буйери се обърнал към съда: „Поемам пълна отговорност за действията си. Действах изцяло в името на моята религия“.
Обвинението се борело за доживотна присъда. Отговорът на Буйери бил: „Мога да ви уверя, че някой ден, ако бъда освободен, бих направил абсолютно същото, абсолютно същото“.
В последните си думи към съда Буйери почувствал, че дължи някакво обяснение на майката на Ван Гог:
„Трябва да си призная, че не ви съчувствам, не усещам вашата болка, не мога… Не знам какво е да загубиш дете. Не мога да ви съчувствам… защото вярвам, че вие сте неверница. Действах заради убежденията си, а не защото мразех сина ви“.
На 26 юли 2005 г. съдът в Амстердам намерил Мохамед Буйери за виновен по всички обвинения и го осъдил на доживотен затвор.
Холандските власти полагат всички усилия да се уверят, че докато е в затвора Буйери ще бъде държан в пълна изолация, за да му се попречи да се превърне в един вид „затворнически пророк“, който вербува останалите затворници да се бият за неговия джихад.
kriminalnidosieta.com
