Случаят с най-големия обир на злато в историята на Великобритания може да послужи като предупреждение за това колко крехко е понятието “чест между крадците”, особено когато става въпрос за зашеметяващата сума от 26 милиона паунда. Но крадците не са единствените глупаци в тази история. Въпреки недалновидността на някои от тях, харчещи пари наляво и надясно, полицията не успява да залови по-голямата част от виновниците, нито да възстанови откраднатото злато.
В 06:30 ч на 26 ноември 1983 г. лондонска банда от шестима въоръжени крадци, предвождана от Брайън Робинсън и Мики Макавой, прониква в склада на компанията “Бринкс Мат” на летище Хийтроу, с намерението да отмъкне 3 милиона паунда в брой. Разполагат с вътрешен човек в лицето на пазача Антъни Блек, който живее със сестрата на Робинсън. Благодарение на осигурената от него информация, бандитите проникват в склада без проблеми и принуждават пазачите да им издадат комбинацията за трезора, поливайки ги с бензин и заплашвайки, че ще ги запалят живи.
Информацията на Блек им помага и в изключването на охранителните системи. Когато най-накрая отварят сейфа, вместо на очакваните лесни за пренасяне банкноти, се натъкват на 6 800 златни кюлчета, разпределени в 76 сандъка, както и на купчина от обработени и необработени диаманти, на стойност 100 000 паунда. Несметното съкровище ще пътува за Далечния Изток. Крадците бързо проумяват, че пренасянето на толкова тонове злато ще се окаже сложна работа. Няколко от мъжете са изпратени да търсят по-здрав транспорт. Бандата използва високоповдигачите в склада, за да натовари златото в микробуса и след около два часа сейфът е изпразнен. Напускат склада в 08:15 ч, а тревогата е вдигната от един от пазачите в 08:30 ч.
Обръщането на злато за 26 милиона в пари ще се окаже огромен проблем за бандата, която се принуждава да се обърне за помощ към основна фигура от подземния свят, известна само като “Лисицата”. Той разполага с необходимите връзки в света на престъпниците, за да разтопи и да разпръсне златото. Тези връзки се намират основно в лицето на фамилия Адамс – един от най-прочутите престъпни синдикати в Лондон. Фамилията наема бижутер на име Соли Нахоум, който се съгласява да продаде разтопените кюлчета.
Начело на разследването на дръзкия обир е поставен главен командир Франк Кейтър от Скотланд Ярд. Полицията бързо успява да стесни кръга от възможните заподозрени до Макавой и Робинсън, които не са били кой знае колко потайни, докато са привличали хора за “тайния си удар”. Робинсън, чийто прякор е “Полковника”, вече е познат на полицията, а Макавой се слави като един от най-добрите въоръжени крадци в Южен Лондон.
Осъзнавайки, че бандата вероятно е разполагала със сведения от вътрешен човек, полицията скоро стига до любовника на сестрата на Робинсън Антъни Блек, който много удобно е закъснял за работа в деня на обира и е пропуснал целия инцидент. Блек е арестуван и не след дълго се пречупва и издава имената на новозабогателите Макавой и Робинсън.
Нито Макавой, нито Робинсън си правят труда да не бият на очи. Само няколко седмици след обира двамата се преместват от общинските си жилища в Южен Лондон в огромни имения в Кент, за които плащат в брой. Фактът, че Макавой кръщава двата ротвайлера, пазещи къщата му, Бринкс и Мат, не говори за пълна липса на инстинкт за самосъхранение и за силно снижени умствени възможности.
След като осъзнава, че играта за него е свършила, Макавой се надява да използва значителното си ново богатство, за да преговаря за по-лека присъда. Решава, че може да има вяра на “честта между крадците” и разпределя за съхранение своя дял от златото на няколко свои приятели, един от които е Брайън Пери.
През декември 1984 г. Макавой и Робинсън получават присъди от по 25 години затвор.
Не е изненадващо, че когато тръгва да търси собствеността си, Макавой не получава нито злато, нито пари. Той се чувства предаден от Пери, който впоследствие е арестуван за укриването на златото. Животът му е в опасност по време на неговия процес. Той излежава деветгодишната си присъда и е застрелян на 16 ноември 2001 г., скоро след освобождаването му.
Въпреки залавянето на Робинсън и Макавой, полицията не постига особен напредък в откриването на липсващото злато, което все още не е обърнато в пари. Преди да бъде арестуван Пери се обръща към Кенет Ной, който има опит в бизнеса с претопяване на ценни метали, както и връзки с Джон Палмър – търговец на злато от Бристол.
На Ной му хрумва гениалната идея да прибави мед в златото и по този начин да смъкне каратовата му стойност, правейки го невъзможно за проследяване. Впечатляващите му технически познания обаче страдат от силна липса на здрав разум. Той попада в полезрението на властите, когато изтегля 3 милиона паунда от една единствена банка в Бристол. Огромната сума привлича веднага вниманието на Държавната хазна и оттам на полицията.
Кенет Ной е поставен под тайно полицейско наблюдение. През януари 1985 г. се натъква на един от полицаите под прикритие в градината си и в последвалото сборичкване го намушква до смърт. Арестуван е за убийство, но съдебните заседатели определят случая като самозащита и той е оправдан.
Тогава полицията открива 11 златни кюлчета в дома му и през 1986 г. Ной отново е изправен пред съда, заедно с член от фамилията Адамс на име Томас Адамс. Той е обявен за виновен в укриването на златото и получава 14 години затвор и глоба в размер на 700 000 паунда.
Освободен е след седем години, през 1994 г., но не остава задълго на свобода. През 1996 г. убива дребен наркопласьор, който му дължи пари, и се спасява в Испания. Полицията надушва следите му и през 1998 г. го връщат обратно във Великобритания, където получава доживотна присъда за убийство.
Според изчисленията на полицията в обира на “Бринкс Мат” са участвали около 15 души, но само трима от тях са осъдени. През 1992 г. излиза филмът “Златната възможност” (Fool’s Gold), направен по случая. По-голямата част от трите тона злато така и не е възстановена. Според мнозина всеки, който си е купувал златно украшение във Великобритания след 1983 г., вероятно носи върху себе си част от плячката от “Бринкс Мат”.
kriminalnidosieta.com