Фирми прибират по 5 бона рушвет от бакшишите

Фирми прибират по 5 бона рушвет от бакшишите

Между 4500 и 5000 лева е таксата, която прибират някои от големите таксиметрови фирми – „Йелоу такси“ и „О’Кей Супертранс“, само за да се започне работа при тях, разкрива Lupa.bg. В случая „таксата“ е във вид на рушвет, защото се плаща еднократно и се дава под масата.

Оттук насетне започват мъките за шофьорите – други плащания, такси, ренти и т.н., все неща, които ги карат да се отказват бързо от тази работа.

Фирмите дават автомобили на шофьорите, като стойността им е оценена на 100 000 лева, която те трябва в последствие да изплащат.

Причината да са толкова дръзки в исканията си за рушвети и да го правят без притеснение, е, че големите брандове в този бранш се използват най-често. Ако си от някой компания „куча марка“, хората си мислят, че ще има някаква измама в крайната цена и ги избягват.

„То това си е все едно да си купиш апартамент, само че колите имат годност и след определен период експлоатация, трябва да бъдат заменени. Това са изискванията, за съжаление, колкото и добре да са поддържани автомобилите“, сподели шофьор.

Оказва се, че фирмите задължават своите служители да сменят масло и антифриз само в техните сервизи, същото важи и за гумите, както и за ремонтната дейност.

„Плащам по 65 лева на седмица, плюс още куп консумативи. И се получава така, че аз съм като някакъв посредник – изкарвам едни пари, които минават просто през мен и отиват в нечий джоб, но за мен остават някакви трохи. Не случайно преди известно време един от собствениците на таксиметрова компания сподели, че на шофьорите примката около врата трябва да е като разхлабена вратовръзка – нито да е много стегнат възелът, нито да е много хлабав. Ако е стегнат прекалено много, шофьорите ще напускат бързо и ще има голямо текучество, което не ги интересува много собствениците“, признава пред нашата медия друг бакшиш.

Всъщност, вече и бакшишите не са толкова много, а някои автомобили предлагат и заплащане с кредитна или дебитна карта, което съвсем отказва шофьорите.

Друг е въпросът, че доста често се сблъскват и с куп неприятности – най-често пияни клиенти.

„Удрят колите, ритат вратите, понякога има и счупени чистачки. Има такива „смелчаци“, които са повече от двама и тогава трудно можеш да им се противопоставиш, а докато се обадиш на колеги или на 112, те са изчезнали. Случвало се е и да повръщат в колите, след това трябва яко чистене и пране на седалките, защото миризмата продължава доста дълго“, оплаква се нашият събеседник.

Служителите се дразнят и на нещо друго – на мобилните приложения, които са объркали да голяма степен работата и логистиката.

Едно от приложенията за мобилни телефони – TaxiMe, което е най-често използваното, дава възможност да се види къде е най-близкото такси, но не винаги това е правдоподобно. Диспечерът често не знае точно къде се намира автомобилът, а сало горе-долу, при което той решава да изпрати кола на посочения адрес. И се задава време от 6 минути, примерно, а те се оказват около 10-11, което допълнително изнервя клиентите.

„Ако имаме непрекъсната комуникация и дискусия за даден адрес с диспечера, много от нас ще отказват поръчката, защото няма да се вместят в графика. Техниката пропуска и трафик и задръствания, пропуска и човешки фактори, които са намесени в работния процес“, допълва таксиметровият шофьор.

Времето е голямата пречка и причина за нерви и от двете страни. Един клиент като види, че таксито не идва навреме, започва да ръкомаха на всички „зелени“ и което спре първо, се качва на него. И след това се налага шофьорът, дошъл на адреса, да седи и да чака 10-тина минути преди да си тръгне.

Всъщност, в Германия, САЩ и Сингапур започнаха да правят тестове на таксита… без шофьори.