Футболът на живот и смърт или смъртоносният автогол на Андрес Ескобар

Футболът на живот и смърт или смъртоносният автогол на Андрес Ескобар

“Казват, че футболът е въпрос на живот и смърт. Всъщност, той е много повече” (Бил Шенкли)

 

В България Световното в САЩ е извор на приятни спомени и положителни емоции. Нашите момчета спечелиха бронзови медали, велики футболни сили преклониха глави пред тях, а празненствата по улиците у нас се бяха превърнали в ежедневие.

Но футболът не е само радост и блясък. През годините на своето развитие този спорт е причинявал доста мъка, конфликти и дори… смърт. И тук не говорим само за големия брой случаи, в които играчи получават инфаркт на терена или случаи като този с колумбиеца Ернан Гавирия, който има фаталния късмет да бъде ударен от мълния по време на тренировка… А за откровени мафиотски игри, в които понякога човешкият живот е досадна формалност, която бива елиминирана, когато пречи на определени кръгове хора да постигнат тъмните си цели. Все по-голямото комерсиализиране на играта сблъсква интересите на мениджъри, спонсори, рекламодатели, букмейкъри и редица сенчести фигури, които влагат много пари и връзки с цел чудовищна възвращаемост, за което нерядко са готови на крайности в името на собственото си благо. През лятото на 1994 г. един уважаван колумбийски футболист разбира това по възможно най-тежкия начин.

Андрес Ескобар вероятно е бил много щастлив човек в навечерието на Мондиала в САЩ. Селектиран в националния тим на страна, в която футболът е почти религия, той ще я представлява на най-големия световен форум. Защитникът на “Атлетико Насионал” със сигурност не е сред най-блестящите бранители на своето време в световен мащаб (опитът му да направи кариера в Европа няколко години по-рано се ограничава само до няколко мача в швейцарския “Йънг бойс”), но все пак е достаъчно впечатляващ играч, за да бъде титуляр в отбора на родината си. 27-годишният Ескобар е уважван от колеги и фенове заради изчистената си от всякакви грубости игра, както и принципа винаги да се държи уважително с противниците си – все фактори, заради които почитателите му го “награждават” с красноречивия прякор “Джентълмена”.

През 1994-а Колумбия е една от водещите сили в света, отборът отива на Мондиала като 4-и в ранглистата на ФИФА, а очакванията са завишени дотам, че не само запалянковците, но и уважвани специалисти сочат тима като един от големите фаворити за титлата. Зад целия блясък и възход обаче, се крият някои, меко казано, нелицеприятни истини. Прогресът на колумбийския футбол се дължи преди всичко на тамошните наркокартели, които щедро спонсорират местните клубове и благодарение на тези огромни средства, в страната развиват голям набор от качествени играчи, а това води до просперитет и в националния тим. В клуба на Андрес – “Атлетико Насионал” един от маститите благодетели до смъртта си през 1993-а е самият Пабло Ескобар (който няма роднинска връзка с футболиста). Надъхани от качеството на “продукцията”, с която разполагат, наркобароните виждат в Световното лесен начин за тлъсти печалби, правейки дебели залози за класиране на Колумбия на 1/8-финал. В САЩ обаче, сметката се оказва направена без кръчмаря. И ако загубата на старта от не по-малко качествения тим на Румъния не е приета като кой знае каква трагедия, то по-нататъшните събития ще се окажат наистина… смъртоносни.

На 22 юни Ескобар и компания се изправят в Пасадена срещу домакина САЩ и почти никой не се съмнява в успеха на отчетливо по-качествените латиноамериканци. в 35-та минута обаче, Джон Харкс напредва необезпокояван по левия фланг, центрира в наказателното поле и Андрес, в опита си да изчисти топката, я забива в собствената си врата. Шокът е тотален, гостите така и не успяват да установят превес до края и губят с 1:2. Успехът с 2:0 срещу Швейцария в последния мач не е утеха. Колумбия отпада.

Въпреки че бива защитен от своите съотборници начело с голямата звезда Карлос Валдерама, Андрес изглежда твърде съкрушен. Той дори отменя планираната си почивка в Лас Вегас и се прибира в родния Меделин. Твърде фатална грешка…

Вечерта на 2 юли, пет дни след завръщането си у дома, той решава да разпусне и излиза да почерпи група приятели. Според някои източници поводът е предстоящ негов трансвер в италианския гранд “Милан”, един от световните колоси по онова време. Но Ескобар така и няма да стигне до Апенините…

Около 3:00 ч. вечерта той напуска партито, вихрещо се в местен клуб и се качва в колата си. Автомобилът светкавично бива наобиколен от четирима мъже, като един от тях се доближава до прозореца и изстрелва шест куршума в главата и тялото на футболиста. Някои твърдят, че всеки изстрел бил придружен с вик: “Гооол”. Играчът губи твърде много кръв и макар да е откаран в болница, не успява да се пребори за живота си.

Полицията доста бързо успява да покаже ефективност в този случай и само след няколко часа е арестуван Умберто Кастро Муньос – местен гангстер със страховита слава, член на “Лос Пепес” – групировка, спомогнала доста за унищожението на самия Пабло Ескобар. Муньос е пряко подчинен на небезизвестните братя Галон – босове с интереси в бизнеса със залози. Оказва се, че именно те придружават своя главорез по време на престъплението.

Килърът прави пълни самопризнания, а заедно с него пред съда са изправени и братята, за които се установява, че са не само съучастници, но и поръчители на убийството. Присъдата на физическия извършител е 45 години затвор, от които той в крайна сметка излежава едва 11 и бива освободен през 2005-а. Братята? Те се разминават с 15 месеца домашен арест и кръвнина от по 1850 щатски долара за семейството на покойника.

Но това убийство всъщност е финалната точка на цяла поредица събития с криминален оттенък, придружаващи участието на колумбийския отбор. 48 часа преди мача с румънците братът на зашитника Луис Ернандо Ерера загива в катастрофа край Меделин, а камионът, който го помита, изчезва без следа. Всички в тима са шокирани, но самият Ерера решава, че ще остане да играе на форума.

Ден преди двубоя с Румъния пък, в базата на Колумбия пристига запис, в който маскиран тип заплашва, че ако халфът Барабас (съотборник на Ескобар в “Атлетико Насионал”) бъде титуляр в предстоящия сблъсък, целият състав ще бъде избит при завръщането си у дома. “Заповедта” е изпълнена. Играчът остава на резервната скамейка.

Смутени от тази поредица събития, големите звезди Карлос Валдерама и Фаустино Асприля, последвани от още няколко играчи, обявяват край на кариерите си в националния тим.

За колумбийските власти всичко това е тласък да поведат по-сериозна битка срещу картелите. И макар бизнесът с дрога съвсем да не е изкоренен, мнозина местни жители отчитат, че към днешна дата в Меделин се живее една идея по-спокойно в сравнение с 90-те.

kriminalnidosieta.com