Хаос цари в управлението на отпадъците у нас. В това е убедена Данита Заричинова от Сдружение „За Земята“.
„Зад всичко това стоят едни много сериозни бизнес интереси, които за съжаление са добре подкрепени и от отговорните институции. Със сигурност можем да кажем, че се горят отпадъци в България, във въглищните централи, в циментови заводи. Също така сме виждали не добре съхранявани отпадъци“, коментира тя пред БНР.
По думите й, имаме мното вредни емисии във въздуха.
„При въглищните централи, строени през 50-те години, няма никакви пречиствателни съоръжения, които да са подходящи за горене на отпадъци – те са направени за горене на въглища. От друга страна е пепелта – нищо не изчезва. Около ¼ от изгореното количество изгорен отпадък се превръща в пепел, която пак трябва да се съхранява, пак трябва да се депонира. Къде отива пепелта от въглищните централи?“, коментира Заричинова.
Тя даде пример с „изтекло“ през лятото споразумение между Община Гълъбово и ТЕЦ „Брикел“ за изгаряне на 500 хил. тона годишно отпадъци.
„Това е огромно количество. Това със сигурност е и вносен отпадък, защото в България генерираме не толкова много отпадъци“, коментира още Заричинова.
По думите й тези проблеми са от години. Според нея, четейки предложенията за промени – в наредбата за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, всичко звучи като контрол на хартия, а не като реален такъв.
Заричинова смята, че той наблюдава по скоро транспорта на отпадъците, вноса и износа, но не и състава на отпадъка. Тя е категорична, че би трябвало да има ясна и точно разписана методика за начина, по който ще се осъществява контролът не само по документи, а и за състава и последващото обработване на отпадъка.
От „За Земята“ алармират още, че въвеждането на задължителната национална информационна система „Отпадъци“ се отлага от години и се очаква чак през 2021 г.