Психично болен и бездомен мъж от близо десет години живее в сградата на III Диагностично-консултативен център в центъра на София, използвайки лечебното заведение като място за подслон, хранене и лична хигиена. Според ръководството на поликлиниката през годините той многократно е проявявал агресия към пациенти и служители и е нанасял щети на имуществото.
За проблема сигнализира управителят на лечебното заведение д-р Валентина Христова в ефира на Нова телевизия, като призова институциите за спешна намеса.
„Това е лечебно заведение, което се обитава от един 48-годишен бездомен мъж, който за съжаление е психично болен. Той не е виновен за състоянието си, но ние вече 10 години не можем да се справим с този проблем“, заяви тя.
По думите ѝ мъжът неколкократно е бил настаняван в психиатрични заведения, където състоянието му се подобрява, но след изписването му той отново се връща в сградата на поликлиниката и прекъсва лечението си.
Според д-р Христова той редовно влиза в кабинетите, притеснява лекари и пациенти и често търси пари или храна. В отделни случаи поведението му става агресивно и създава риск за хората в лечебното заведение.
Тя даде пример със случай, при който мъжът е нахлул в кабинет по време на преглед на бременна жена, което предизвикало силен стрес у пациентката.
От лечебното заведение многократно са подавали сигнали до полицията, спешната помощ и други институции. Макар че службите реагират своевременно, трайно решение на проблема до момента няма.
По случая коментира и председателят на комисията по здравеопазване в Столичния общински съвет Ваня Григорова. Според нея ситуацията показва сериозните проблеми в системата на психиатричната помощ в България.
„Това не е просто здравен проблем, а комплексен социален и здравен казус. Човекът няма къде да живее и след изписването си от лечебно заведение отново се оказва на улицата“, посочи тя.
Григорова подчерта, че институциите не бездействат, но възможностите им са ограничени заради липсата на достатъчно места в психиатричните заведения и хроничното недофинансиране на сектора.
Като пример тя посочи Център за психично здраве „Проф. Никола Шипковенски“, където легловата база е почти постоянно запълнена.
Според нея решението изисква не само повече средства за психиатричната помощ, но и развитие на социални услуги за хората с тежки психични заболявания, които остават без дом и подкрепа след лечението си.
