122-ма българи, осъдени в чужбина, се върнаха под родна стряха

122-ма българи, осъдени в чужбина, са върнати в страната през последните 2,5 г., съобщиха от Главна дирекция „Охрана“ в Министерство на правосъдието.

През 2018 г. са трансферирани 56 български граждани, като най-голям брой са върнатите от Чехия, Австрия и Белгия. През 2019 г. са върнати 44-ма, като най-много са от Австрия, Чехия и Испания.

През 2020 г. са трансферирани 22-ма български граждани, най-много

от Германия и Швеция – поради обявеното извънредно положение на територията на България, с което бяха определени и мерки за превенция и ограничаване на разпространението на COVID-19 от 13 март т.г. до момента. Това е ограничило изпълнението на трансфери през този период.

Трансферите се осъществяват на основание Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), Закона за признаване, изпращане и изпълнение на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.

За организацията и изпълнението от страна на Главна дирекция (ГД) „Охрана“ са разписани „Правила за условията и реда, при които служителите на ГД „Охрана“ към министъра на правосъдието участват в организиране и изпълнение на Европейска заповед за арест, екстрадиция и трансфер на лица от и за Република България“. Процедурите по изпълнение и трансфер на осъдени български граждани от чужбина за България се осъществяват от служители на Главна дирекция „Охрана“.

Страните, от които са осъществени най-много трансфери през последните 2,5 г., са Чехия, Австрия, Белгия, Испания, Германия и Швеция.

Екзотичните страни, от които през периода са били върнати осъдени българи, са Китай, Виетнам и Куба.

България е страна по редица международни актове, които предвиждат

задължение за екстрадиция на лица, издирвани за провеждане на наказателно производство, или за изпълнение на влязла в сила присъда. Условно те могат да бъдат разделени на 3 групи: многостранни международни договори, двустранни международни договори и актове на Европейския съюз.

Водещ акт в групата на многостранните международни договори е Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г., както и Допълнителният протокол и Вторият допълнителен протокол към нея. Конвенцията и протоколите се прилагат съобразно предпоставките, залегнали в тях, между България и останалите държави – страни по конкретния акт. Списъкът може да бъде намерен на сайта на Съвета на Европа.

Двустранните международни договори,

сключени между България и друга държава, са два вида.

Първият са комплексни международни договори за сътрудничество по граждански и/или наказателни дела, съдържащи и разпоредби за „предаване“ на лица, издирвани във връзка с наказателни производства. Такива страната ни има с Алжир, Виетнам, Йемен, КНДР, Кувейт, Куба, Либия, Монголия, Сирия и Тунис.

Вторият вид са самостоятелните двустранни договори за екстрадиция – такива имаме с Беларус, Индия, Казахстан, Китай, Ливан, Мароко, Република Корея, САЩ и Узбекистан.

Европейската заповед за арест, въведена в правото на ЕС с Рамково решение 2002/584/ПВР относно процедурите за предаване между държавите членки и Европейската заповед за арест, като акт на Съюза, се прилага единствено и само между неговите членове, включително Обединеното кралство, до края на преходния период, замествайки двустранните и многостранни договори между тях.

Споделете това с Вашите приятели:
Pin Share