Роднините на удавените 15 български туристи при потъването на корабчето „Илинден“ в Охридското езеро получиха близо 1,2 млн. лв. по-малко обезщетение от първоначално присъденото. Върховният касационен съд върна парите на норвежкия застраховател DNV GL SE, който е погълнал Germanischer Lloyd – издател на сертификата за техническа изправност на „Илинден“.
В определение на ВКС от 4 юли 2023 г. пише, че на 22 май 2023 г. DNV е поискала да й бъдат върнати 1 170 000 лв. от внесеното по сметка на ВКС обезпечение от 4 818 888.60 лв. и съдът го прави.
На 11 януари 2017 г. Софийският градски съд присъжда близо 5-те милиона лева обезщетение за причинени вреди на наследниците на загиналите. На 18 януари 2018 г. Апелативният съд потвърждава решението. През 2020 г. върховната инстанция връща делото на друг състав на САС. Вторият път апелативните съдии на 30 ноември 2022 г. вече осъждат застрахователя да плати 3 648 888.60 лв. обезщетение за причинени вреди. Логично DNV е поискал разликата от близо 1,2 млн. лв. да му бъде върната.
И така 13 г. след трагедията над 30-те роднини на жертвите все пак са получили обезщетения, които са между 90 000 и 120 000 лв. за всеки от тях.
На 5 септември 2009 г. бивш патрулен катер, построен през 1924 г. и преустроен в туристическото корабче „Илинден“, потъна само на 200 метра от брега на Охридското езеро. На него имаше 53 български туристи, пътуващи към манастира „Свети Наум“. Въпреки усилията на екипажа на намиращ се наблизо кораб, както и на хора от брега, хвърлили се на помощ с лодки, 15 от българските туристи загинаха. 8 от жертвите са от село Антон, 4 от гр. Пирдоп и по един от селата Златица, Мирково и Рибарица. Две седмици след трагичния инцидент корабът бе изваден на повърхността. Екипите на хърватската фирма „Дубина“ в продължение на два часа изпомпваха водата от него.
Разследването посочи, че причина за трагедията е претоварването на кораба с хора. „Илинден“ е бил регистриран да превозва 43 души, а на него е имало 55. При качването никой не предупредил туристите къде да сядат, как да се разпределят и дали могат да се разхождат. Според експертите претоварването на кораба в деня на инцидента е влошило началната устойчивост и той не е отговарял на техническите критерии. Потвърдени са и констатираните нередности – екстремно разхлабено водещо колело, блокирало друго водещо колело, разплитане и закъсване на металното въже.
Вещите лица са категорични, че това води до неизправност на рулевата система на кораба. До трагедията се е стигнало след скъсване на металното въже, това довело до накланяне на корабчето на една страна, при което пътниците панически са се насочили в срещуположната. За бързото потъване помогнало и това, че прозорците на кърмовия салон са били отворени.
Според експерти е имало неправомерно преустройство по палубата на „Илинден“, поради което са се изменили плавателните му характеристики. По делото у нас бе изготвена експертиза, която потвърди пряката причинна връзка между сертификата и потъването на корабчето – на него не е имало нито спасителна лодка, нито жилетки, а спасителните пояси са били завързани и неизползваеми. В издадения сертификат пишело, че състоянието на „Илинден“ е „задоволително“.
Срещу капитана на кораба Сотир Филевски и хърватския инж. Бранко Баич, който е бил представител на Germanischer Lloyd и е дал сертификат за техническата годност на плавателния съд, бе заведено дело в Северна Македония. На 5 юли 2011 г. Основният съд в Охрид призна за виновни двамата подсъдими. Те бяха осъдени на по 1 г. затвор.
Съдът сметна, че Сотир Филевски не се е придържал към наредбите за корабоплаването и лекомислено сметнал, че няма опасност, като е качил на борда на кораба над 50-те български туристи. Заради неспазване на закона за корабоплаването беше осъден и Баич. В началото на април 2012 г. Апелативният съд в Битоля потвърди осъдителните присъди за Сотир Филевски и Бранко Баич. Оттогава са и исковете на близките на жертвите за обезщетения.
Издигнаха паметник през 2020 г.
На 5 септември 2020 г., точно 11 г. след трагедията, бе открит паметник на брега на Охридското езеро. Стилизирана капка, в която са преплетени 15 метални рози, напомня за трагичния инцидент. Част от стихотворение от стихосбирката „Замиращи звуци“ на Димчо Дебелянов е изписана върху плоча до паметника: „…Внезапно кипнала, замря на радост светлата вълна и между нас се разпростря ненарушима тишина“. Паметникът е проектиран от български архитект и изработен от български майстор.