20 години от атентатите на 11 септември – какво още не знаем

20 години от атентатите на 11 септември – какво още не знаем

Точно преди 20 години 19 мъже отвлякоха 4 самолета, за да извършат най-смъртоносната терористична атака в сърцето на САЩ. От тогава светът не е същият. Терорът, тогава организиран от лидера на “Ал Кайда” Осама бен Ладен, достигна не само сърцето на САЩ, а засегна и редица европейски държави. На този ден преди 20 години близо 3000 души загубиха живота си в атентатите в Пентагона, Световния търговски център и на борда на полет 93, разбил се в поле в Пенсилвания, след като пътниците оказват съпротива.

В навечерието на годишнината настоящият президент Джо Байдън подписа изпълнителна заповед, с която поръча на Министерството на правосъдието да ръководи „преразглеждане на разсекретните документи“ от разследванията на ФБР от 11 септември 2001 година, когато се проведоха най-мащабните терористични атаки срещу САЩ.

По-конкретно, главният прокурор на САЩ Мерик Гарланд беше инструктиран „да публикува публично разсекретените документи през следващите шест месеца“.

„Когато се кандидатирах за президент, поех ангажимент да гарантирам прозрачност по отношение на разсекретяването на документите от 11 септември 2021 г.“, заяви Джо Байдън.

Саудитска Арабия изрази задоволство от разсекретяването на документите. Посолството на арабската държава каза, че Рияд е настоявал за публикуването на всички документи и че „както предишни разследвания са установили, никога не се е появявало доказателство“, че саудитското правителство или негови представители са знаели предварително за намеренията на терористите.

Разрушаването на небостъргачите в Ню Йорк илюстрираше победата на ислямистите над смятаната от тях за тъмна страна на глобализацията. Терористите използваха инструментите на съвременното глобално общество – интернет, отворени граници и високотехнологични самолети, за да ударят Запада в дома му. За щастие, те не успяха да провокират обществата по света да затворят границите си и да се сгушат у дома, а точно обратното – страните реагираха със сила в битката с тероризма.

Атаките от 11 септември 2001 г. в САЩ предизвикаха приемането на нови закони за сигурност в страната и продължителна кампания за изкореняване на международния тероризъм, която имаше широки последици – от възхода на технологиите за следене до бежански кризи.

Според оценки на проекта „Цената на войната“ на университета „Браун“, които не вземат предвид „високата социална цена“, водените около 20 години войни след 11 септември са стрували на САЩ повече от 8 трилиона долара и са причинили смъртта на повече от 900 000 човека.

11 септември промени Америка коренно, много повече, отколкото чуждите държави осъзнаваха по онова време. За американците това наистина беше нов Пърл Харбър, нападение срещу родината, което ги накара да се почувстват уязвими за първи път от 60 години. Така месец след кървавото нападение, на 7 октомври 2001 г., тогавашният президент Джордж Буш-младши започна инвазия в Афганистан. Американските, британските и афганистанските сили на Обединения фронт (Северния алианс) бяха разгърнати, за да унищожат “Ал Кайда” и да премахнат талибанския режим, който криел терористичната група в Афганистан. Режимът на талибаните падна през ноември 2001 г. Интересно е, че със сегашното си изтегляне от страната САЩ позволиха връщането именно на талибаните на власт.

След 11 септември САЩ загубиха повече от 6700 американски войници, а 52 000 са ранени в двете далечни войни. Вашингтон ликвидира Осама бен Ладен 10 години след като той организира атаките. Над 1 трилион долара са били изразходвани през последните 20 години за защита на САЩ от терористични атаки, включително $65 милиарда годишно за гигантския отдел за вътрешна сигурност с 240 000 служители.

Засилено следене

Борбата с тероризма стана оправдание за приемането на нови закони за сигурност и следене от страна на правителствата, като се започне от масово събиране на данни до все по-широкото използване на на инструменти с изкуствен интелект.

Неотдавнашните разкрития, че шпионският софтуер „Пегас“ е бил използван от десетки държави за следене на десетки хиляди хора чрез достъп и експортиране на съобщения, снимки и имейли в техните мобилни телефони без тяхно знание, подчертаха заплахата.

Атаките от 11 септември бяха „преломен момент“ и мотивираха САЩ да изнасят високи технологии, включително оборудване за наблюдение, каза Стивън Фелдстийн, старши сътрудник във Фондацията за международен мир „Карнеги“ във Вашингтон.

Според Фелдстийн преразглеждането на глобалната сигурност след нападенията включваше „подновяване на инвестициите в инструменти за следене, събиране на данни, проследяване и мониторинг“.

„И точно когато правителствата обмисляха още начини за следене на потребителските данни и проследяването на отделни лица, обществото започна много повече да разчита на интернета и електронните комуникации. Това направи още по-примамливо – както и неизбежно – правителствата да приемат нови форми на наблюдение. „Наследството от 11 септември продължава да живее в появата на напреднали мерки за следене и дигитално проследяване, които здраво се утвърдиха по целия свят“, добави той.

Масови разселвания

Най-малко 37 милиона души са избягали от домовете си по време на осемте войни с най-много насилие, които американската армия е започнала участвала след 2001 г. в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и Йемен, според проекта „Цената на войната“.

Действителното число вероятно достига 59 милиона, според изследователите, които отбелязват „неизчислимата вреда“ нанесена на отделни лица, семейства, градове, региони и на цели държави, както във физически, така и в социален, емоционален и икономически аспект.

По данни на ООН само в Афганистан има около 5,5 милиона вътрешно разселени лица, а около 570 000 бяха разселени тази година с ескалирането на боевете преди превземането на Кабул от талибаните на 15 август.

По-малко от 1 процент от бежанците се преселват всяка година, по данни на ООН, според които в края на миналата година е имало 20,7 милиона бежанци, чиито съдби будят безпокойство.

„Наблюдава се повече ксенофобия и засилване на настроенията срещу бежанците в световен мащаб след 11 септември“, каза Самир Патил, член на „Гейтуей хаус“, мозъчен тръст, базиран в Мумбай.

„Държави също така използват националната сигурност като оправдание за затягане на контрола на границите си и за да направят по-трудно за гражданите на някои страни да получат убежище“, добави той.

Срещу терора

„Войната срещу терора“, обявена от Вашингтон след атаките от 11 септември, подхранва подкопаване на гражданските свободи и човешките права по целия свят, казват активисти и изтъкват нарастващата загриженост относно законността на масовото следене и защитата на личния живот на гражданите.

Правозащитни групи твърдят, че правителства използват борбата с тероризма като оправдание да затягат или приемат закони за борба с инакомислието, да арестуват хора, смятани за заплаха за националната сигурност, като тези мерки са непропорционално насочени срещу активисти и малцинства.

„Атаките от 11 септември сериозно нарушиха баланса между правото на личен живот и сигурността“, каза Фелдстийн. „Политиците твърдят, че борбата с тероризма по начин, който сметнат за необходим, е по-важна от защитата на правата на гражданите. Правителства се възползваха от тревожността на Америка след 11 септември и използваха заплахата от тероризъм, за да прокарват собствените си репресивни програми“, добави той.

На 7 септември се поднови процесът срещу мозъка на нападението

Процесът срещу предполагаемия мозък на атентатите от 11 септември и още четирима обвиняеми се поднови, но изходът му изглежда все още далечен. Петимата обвиняеми са от 15 години в затвора към американската военновъздушна база в Гуантанамо в Куба. Те не са се явявали на съдебно заседание от началото на 2019 г., преди коронавирусната пандемия да доведе до временно преустановяване на процедурата.

Съдебната процедура се води от нов военен магистрат – полковник Матю Маккол, който е осмият заел се със случая.

Адвокатите на петимата обвиняеми – Халид Шейх Мохамед, Амар ал Балучи, Уалид бин Аташ, Рамзи бин аш Шиб и Мустафа ал Хаусауи говорят за увреждания, които техните клиенти са получили в резултат на мъченията, които, по думите им, са им причинили агенти на ЦРУ по време на тяхното задържане в тайни затвори в периода 2002-2006 г. Адвокатите казват, че към това трябва да се прибави и въздействието от 15-те години задържане в Гуантанамо в условия на строга изолация. Петимата са обвинени в убийство и терористични актове. Те могат да получат доживотна присъда. В съдебната зала ще има представители на семействата на близо 3000-те жертви на атентатите от 11 септември 2001 г. и журналисти.

От петимата обвиняеми Халид Шейх Мохамед е смятан за мозъка на атаките. Пакистанец, израснал в Кувейт, той е предложил на Осама бин Ладен през 1996 г. идеята за врязване на самолети. Завършил е в американски университет, работил е за катарското правителство в началото на 90-те години, като по това време започва да планира атаки с племенника си Рамзи Юсуф, взривил бомба в Световния търговски център в Ню Йорк през 1993 г. Когато Бин Ладен одобрява предложението му за атаки със самолети, Халид Шейх Мохамед е определен да ръководи всичко. Заловен е в Равалпинди в Пакистан през март 2003 г. и отведен от ЦРУ в таен затвор в Афганистан, а после в Полша, където е разпитван. 183 пъти е бил подлаган на метода „симулация на давене“ в продължение на 4 седмици. През септември 2006 г. е изпратен в Гуантанамо. Година по-късно казва по време на заседание при закрити врата, че е отговорен не само за атентатите от 11 септември, но и за атентатите, свързани с Ал Каида в Бали и Кения и за убийството на американския журналист Даниъл Пърл.