5 юли 2004 г.: Двама с килимявки бастисаха авер на Златко Баретата

5 юли 2004 г.: Двама с килимявки бастисаха авер на Златко Баретата

Двама мъже с бради, черни раса, нахлупили калимявки, влизат в луксозното заведение „Арт Декор“ на бул. „Симеоновско шосе“ в София. Никой не спира православните свещеници, които стигат до виенския салон, където се намира дясната ръка на Златко Баретата – Митко Малкия. Той е с четирима души охрана, които няма да успеят да му помогнат.

Поповете запретват ръкави, лъсват дулата на пистолети и дъжд от куршуми засипва петимата мъже. Трима от тях са убити на място, други двама са тежко ранени, връща лентата „Труд”.

Датата е 5 юли 2004 г. Криминалистите арестуват заподозрян за касапницата, но доказателства са малко и той е пуснат на свобода. Нито полицията, нито хора от подземния свят разбират кои са преоблечените като свещеници килъри.

Касапницата се разиграва в 12 ч на обяд и вдига на крак цялата полиция в София и околностите й. От килърите обаче няма и следа. Секунди след разстрела, „свещениците“ се качват в черното „Ауди“, с което са дошли и изчезват от мястото на убийството.

Окървавените тела на Димитър Христов-Митко Малкия и телохранителите му Живко Митев и Калоян Савов остават да лежат в локви кръв в лъскавото заведение. В болница са откарани надупчените на решето Владимир Каманов и Стефан Железанов.

Половин час по-рано петимата са влезли във ВИП-салона на втория етаж на „Арт Декор“ – заведение, което вече не съществува. Негласно правило е, че в него не се допускат „нормални“ посетители.

Не само, за да не пречат на веселбите на мутрите, а и от мерки за сигурност. Но нито гардовете, нито хора от персонала няма как да се уплашат от двамата Божи служители.

Само един от охранителите успява да извади пистолета си, но куршумите го покосяват. Поповете стрелят с оръжия „Глок“ и „Смит и Уесън“. Първата от двете системи позволява използването на удължен пълнител, който може да бъде изстрелян с едно натискане на спусъка на пистолета.

Митко Малкия и Живко Митев издъхват уцелени в главата, Калоян Савов е пронизан в сърцето. Лекарите успяват да спасят живота на Каманов и Железанов.

По-късно те ще кажат, че са видели двамата свещеници и повече нищо не помнят. До този момент това е най-масовото убийство в гангстерската война в България, но за малко.

Само след 25 дни убийци, преоблечени като полицаи, разстрелват сикаджията Бай Миле и петима души от охраната му в ресторанта до стадион „Славия“.

Първоначалната версия на разследващите е, че това е отмъщение за смъртта на Митко Малкия. Тази версия обаче издиша и криминалистите започват да смятат, че една и съща бригада е наета да раздава правосъдие за безнаказаните български мутри.

Димитър Христов години наред е бил в силовите бригади на ВИС, които напуска, за да се присъедини към Златко Баретата. Криминалистите не изключват възможността бившите му авери да са го поръчали – от една страна, заради предателството, от друга – да вземат страха и на други кандидати да напуснат групировката.

Любопитна подробност е, че полицаите са били само на крачка да разкрият „попското убийство“. На фаталния 5 юли гардове от частна охранителна фирма засичат на кръстовището на „Симеоновско шосе“ и „Г.М. Димитров“ автомобила, с който бягат „свещениците“. Двамата охранители се загледали в шофьора, тъй като той много често натискал клаксона и бързал да мине пръв на светофара.

След завой надясно, „Ауди“-то спряло на спирка и оттам слязъл единният поп. В този момент гардовете пак застигнали колата и по-внимателно огледали шофьора и го запомнили.

Месец след убийството в „Арт Декор“ МВР обяви, че издирва група от 12 хърватски граждани, които са заподозрени за поръчкови убийства у нас и разпространи портретни снимки във всички медии. Двамата гардове от охранителната фирма веднага разпознават единия от „поповете“.

Оказва се, че това е хърватинът Роберт Матанич, който е част от Земунския клан. Прокуратурата внася обвинителен акт срещу него за убийството на трима души и опита за убийство на още двама.

Предполага се, че вторият стрелец е сънародникът му Иван Може, който изчезва мистериозно и се смята, че вероятно е убит. Матанич обаче не може да бъде арестуван, защото вече е напуснал страната и издирването му изглежда невъзможно.

Срещу хърватина Роберт Матанич е повдигнато обвинение за убийството, но така и не се намират годни доказателства.

Отново помага случайността – през февруари 2005 г. хърватинът е задържан в Сърбия, където се е барикадирал тежко въоръжен в хотел. След многочасови преговори той се предава, но западната ни съседка не бърза да го екстрадира у нас. Матанич е докаран в България под засилена охрана чак към края на август 2007 г.

Хърватинът се страхува, че ще бъде убит зад решетките. В интервю за сръбския вестник „Курир“ Матанич заявява, че предпочита смърт пред български затвор и заплашва със самоубийство, ако бъде екстрадиран в България. Нищо обаче не му се случва зад решетките и след 9 месеца освободен поради липса на доказателства срещу него.

В родината си Матанич е съден само за незаконно притежание на оръжие, но сръбските власти го подозират в извършването на показни разстрели на няколко влиятелни бизнесмени. Доказателства обаче и за това липсват.

Криминалисти, разследващи масовото убийство в „Арт декор“ твърдят, че килърите са взели идеята да бъдат облечени като попове от сцена от филма „Кръстникът“, където двама мъже, облечени като свещеници застрелват дъщерята на мафиотския бос Майкъл Корлеоне.

Въпреки, че полицаите стигат да стигнат до заподозрян като извършител, поръчителят на касапницата остава неизвестен. Доказателствата срещу Матанич не са достатъчни и така цялата касапницата от „Арт Декор“ остава в графа „неразкрити“.