5000 лева глоба за професора, който взима по 300 лева за тройка

5000 лева глоба. Това е наказанието, което наложи Пловдивският апелативен съд на проф. Николай Банков. Той беше обвинен, че е взимал по 300 лева от студенти от Университета по хранителни технологии в Пловдив, за да им пише оценка среден 3 на изпита по предмета му.

Порсредникът е осъден на глоба от 4000 лева. Причината – двамата подсъдими са с чисто съдебно минало.

Професор Николай Банков беше задържан по обвинение, че е искал по 300 лева от студенти, за да им даде изпит. Схемата ставала през посредник, който беше хванат с белязани пари след получаване на подкупа.

Сигналът за корупция в Пловдивския университет по хранителни технологии идва от студенти. Разказват, че четири пъти били късани. Тогава студентите се свързват с посредник и разговарят за цената. Преди да бъде арестуван, професор Николай Банков отрече обвиненията на студентите. Ръководството на университета също съдействало за разкриването на престъплението.

Разследването беше започнато по сигнал до „Господари на ефира”.

На първа инстанция професор Банков бе признат за виновен по повдигнатите му обвинения. Съдия Захова определи спрямо него 2 години условно с 3 години изпитателен срок, 3 хиляди лева глоба и 3 години да не заема преподавателска длъжност. Помагачът му – Димитър Димитров пък получи 1 година и 6 месеца условно с 3 години изпитателен срок. Апелативният съд в Пловдив измени присъдата му.

Апелативният съд прие, че в случая не е осъществено престъплението искане на подкуп, понеже професорът , макар и хабилитиран преподавател в университета – професор, няма качеството на длъжностно лице.

Подсъдимите са осъществили престъпния – недлъжностен подкуп, понеже Николай Банков, подпомогнат от Димитър Димитров, е направил опит да получи имотна облага, която не му се следва, за извършена работа.

За това деяние законът предвижда наказание до две години лишаване от свобода и глоба от 100 лв. до 300 лв. Според Наказателния кодекс, когато престъплението е умишлено и за него се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, деецът задължително се освобождава от наказателна отговорност и му се налага глоба от 1000 до 5000 лева, ако не е осъждан.

Тъй като досега и двамата подсъдими са с чисто съдебно минало, съобразявайки се с изискванията на закона, съдът наложи на Николай Банков глоба в максимален размер от 5 000 лева, а на Димитров глоба от 4 000 лв.

В същото магистратите от Апелативен съд признаха за невинен втория преподавател от УХТ – Симеон Василев. Той бе обвинен за взимане на 650 лева подкуп от студент за тройка. Димитър Димитров, сочен за съучастник, също бе оправдан по повдигнатото му обвинение, а именно че е посредничил във взимането и искането на подкуп от страна на Василев спрямо студент.

Припомняме, че проф. Василев бе отстранен от длъжност през май 2017 година заради обвинения, че заедно с колегата му Николай Банков, са взели подкуп от 600 лева от студенти. Срещу сумата е писал две тройка на единия от студентите.

Обвиняеми като помагачи на професора са още двама мъже. Единият от тях, Димитър Димитров, е бивш възпитаник на висшето учебно заведение. В него са били открити 150 лева, които са били белязани.

Според Апелативния съд подсъдимият Василев нито е направил опит да получи, нито е поискал или приел предложение за получаване на дар, който не му се следва, за положително оценяване на студент.

В решението на съда е посочено, че актовете, които подсъдимият професор е подписвал при осъществяване на регламентирания с Правилника на университета изпитен процес, са неотменима част от професионалните му задължения. Те са елемент от трудовата му функция – да проверява и оценя знанията на студентите. Поради това и изпитните протоколи, предмет на обвинението, в които е вписал неверните обстоятелства, че студентът се е явил и е оценен положително, не са официални документи. Затова по отношение на тях не може да се приеме, че е извършено и документно престъпление. В случая не е налице и престъплението лъжливо документиране в частен документ, понеже подсъдимият не е пристъпил към тяхната употреба с цел доказване на удостоверените неверни обстоятелства.