75 г. от Кървавия Божик в Македония, когато са избити над 1200 българи

75 г. от Кървавия Божик в Македония, когато са избити над 1200 българи

Навършват се 75 години от Кървавата Коледа или Кървавия Божик за българите в Македония. В началото на януари 1945 г. на Рождество Христово по стар стил югославските власти в Македония организират избиването на над 1200 българи – заради българското им самосъзнание.

Кървавата Коледа всъщност е събитие, което се случва в периода 6 – 9 януари. Тогава са извършени масови репресии срещу хора с изявено българско самосъзнание. Броят на убитите е около 1 200 души, като те са включени в специални списъци, които са изготвени и утвърдени от самия Тито и неговите емисари в Македония, обяснява историкът проф. Пламен Павлов.

Става дума за една планомерна операция за прочистване на етническото самосъзнание на българите в Македония, която по някои от методите много напомня на Народния съд в България.

Така че това, което се случва в Македония, няма особена разлика от кървавите събития в самата България, но все пак в Македония има един подчертан антибългарски елемент. Тогава новата власт се осъществява, най-вече от Светозар Вукманович-Темпо – един от най-придружените на Тито функционери на Югославската комунистическа партия, подкрепян от такива комунисти като Михайло Апостолски и Лазар Колишевски – българи по произход и хора от партийния апарат, сред които имало много гъркомани, сърбомани, албанци, казва Павлов пред „Фокус“.

По думите му става дума за събития, които започват още през септември – октомври. И до днес тези събития не са напълно изяснение, а броят на жертвите не е установен със сигурност.

Можем да започнем с тези избивания и кланета, които започват още в самото начало, след оттеглянето на българските войски от Македония, обяснява историкът. Да речем – събраните войници и офицери в Скопското кале. Днес там се правят турове с екскурзоводи, но никъде не се казва за това, което се случва през есента на 1944 година. Там са затворени българските войници, които отказват да се бият с Югославската партизанска армия във Войводина, затова първо са избити или репресирани офицерите, а после на страшен терор са подложени и самите войници.

После, разказва Павлов, започват кланета в Прилеп, Велес, Куманово и други селища. Тук на практика още в началото като жертва падат съратниците на Методи Шатаров – известния деец на международното комунистическо движение, който обаче е на български позиции, тоест македонските комунисти, но от неговото крило. Въпросните хора е трябвало да бъдат на високи позиции, но на практика са убити без съд и присъда.

Освен това тези репресии се засилват и по отношение на така наречените „бугараши“ – хора, които са с българско самосъзнание. Тук става дума за стари дейци на ВМРО като Дончо Северски, а същевременно и за хора от старата българска територия като подполковник Делчев – хора, които все още не са се изтеглили от България.

Наистина става дума за едни кървави събития, които трудно могат да бъдат възприети от нормалния човешки разум. Тези кланета продължават във Велес, където са убити такива изявени български дейци като д-р Богдан Попгьорчев и още около 50 души, свързани с ВМРО. Сред тях има хора от средната класа, има занаятчии, има и обикновени хора, продължава разказа си историкът.

В Куманово по същото време – става дума за октомври, ноември, декември 1944 година, са убити някъде около 50 души без съд и присъда, като измежду тях е д-р Йосиф Андонов, войводата от ВМРО Кръстьо Лазаров и много други невинни хора на всякакви възраст от най-различни социални слоеве.

Така че в тази първа вълна, преди самата Македонска Кървава Коледа, са убити някъде между 140 – 150 души. След това започват и едни псевдопроцеси, които са подобни на Народния съд в България, като в Македония е приет един закон за съдене на престъпления срещу македонската национална чест. Нещо, което е абсурдно само по себе си и което обрича на гибел или на репресии всеки, който не отговаря на изискванията на македонската власт за македонска национална чест в кавички. Разбира се тук най-вече са нападнати и преследвани така неречените „суратници на окупатора“, тоест хората, които по някакъв начин са били свързани или са сътрудничили на българската власт в периода 1941 – 1944 година.

Така че в периода декември 1944 – януари 1945 година са избити в рамките на тези процеси десетки души, част от които са изпратени на съд, други в тъмничен затвор.

Паралелно с тези събития започват и един процеси срещу най-изтъкнатите национални дейци и водачи на българите в Македония. Става дума за хора като Димитър Гюзелов, Спиро Китинчев, Илия Коцарев. Не бива да забравяме и учителката Роза Койзеклиева, която е преподавала история и само за това, защото е разказвала истината, е вкарана в затвора, където умира в нечовешки условия.

Самата Кървава Коледа се разпростира в дните между 6 и 9 януари 1945 година върху всевъзможни хора, като тук има ужасяващи случаи на нечовешка жестокост – хора, които са хвърляни в езерата, които са хвърляни в разни пропасти, обяснява проф. Павлов.

Например само в Скопие са убити над 60 души, във Велес над 50, в Куманово около 50, в Щип – 77, в Битоля – 36 и така нататък. Да речем при село Владимирово, Беровско са унищожени 330 души. Край Охридското и Преспанското езера също. При село Отешево са избити много хора. Така че и до днес бройката на избитите на практика не е установена.

Според историка Веселин Ангелов някъде над 23 000 души са били подложени на репресии, като така установените в рамките на тази тъжна статистика смъртни случаи са от порядъка на 1000 – 2000 души.

Кървавата Коледа е символ на македонизма. Македонизмът е едно кърваво явление и най-кървавите му дни са в края на 1944 и през януари 1945 година. Не бива да забравяме, че наред с многото смъртни присъди има хиляди хора, които са осъдени на тъмничен затвор, изпратени са в лагери и така нататък, обобщава историкът.

Това са едни събития, които трябва да се осмислят все повече и повече, като при това не трябва да забравяме, че те бяха тема-табу в Македония и в България в продължение на повече от половин век, припомня Павлов. Това е така, тъй като тя противоречи на самата същност на македонизма, който по същество е антибългаризъм, а на практика виждаме, че в края на 1944 и в началото на 1945 година антибългаризъм не е само пропаганда, а е низ от убийства, от показни процеси и избивания без съд и присъда.

Смятам, че в учебниците на децата и студентите в Македония тези събития трябва да присъстват и то, както сочат документите, казва Пламен Павлов.